Решение № 16103 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15111/2009 г.

Решение № 16103 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15111/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от председателя на Общинската избирателна комисия за местни избори - град Симитли против решение № 530 от 16.09.2009 година по адм. дело № 480/2009 година на Благоевградския административен съд. С него е отменено, като незаконосъобразно решение № 208 от 21.11.2008 година на избирателната комисия. Релевира доводи за процесуална недопустимост на съдебния акт, като постановен по просрочена жалба - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. На следващо място излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна чрез пълномощника си счита жалбата за неоснователна. От заинтересованите страни само общинският съвет - Симитли чрез пълномощника си изразява становище за основателност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че анализът на законовите разпоредби и постоянната съдебна практика са установили, че актовете за прекратяване пълномощията на общински съветници трябва да се съобщят на заинтересованите лица по реда на чл. 61, ал. 1 от АПК. По съществото на спора счита, че след като не е установен фактът на уведомяване на ответника по жалбата за датата на провеждане на заседанията, не може да се приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 5 от ЗМСМА. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗМИ, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 30, ал. 6 ЗМСМА. Проведено е при условията на повторно разглеждане на делото по реда на чл. 226 от АПК. Образувано е по жалба от Александър Йорданов Костов против решение № 208 от 21.11.2008 година на ОИКМИ - община Симитли. С него на основание чл. 30, ал. 4, т. 5 са прекратени предсрочно пълномощията му, като общински съветник и е обявен за избран Иван Георгиев Филатов. Решението е обявено на таблото на общинската администрация в град Симитли до входа на общината на 25.11.2008 година. Отделно от това е съобщено на жалбоподателя по пощата с писмо с обратна разписка на 8.12.2008 година. Ответната страна е направила още при първоначалното разглеждане на делото генерално възражение за процесуална недопустимост на подадената на 10.12.2008 година жалба, като просрочена. Съдът е приел, че нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗМИ, към която препраща чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА касае само реда за провеждане на производството, но не урежда специален начин за съобщаване на акта на адресатите му, чиито права се засягат от него. Поради това е съобразил, че срочността на жалбата подлежи на преценка съобразно правилата за връчване, уредени в чл. 61 от АПК. На това основание е счел жалбата за процесуално допустима и я е разгледал по същество. Първото възражение на жалбоподателя в първоинстанциионното производство е за липсата на фактическия състав на посочената правна норма за предсрочно прекратява на пълномощията му, тъй като е имал уважителни причини за част от отсъствията си. В хода на съдебното производство е застъпил и обосновал и тезата, че не е бил надлежно уведомяван за заседанията на общинския съвет, както повелява нормата на чл. 30, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на ОбС Симитли, наричан в настоящото изложение "Правилника". Нещо повече - той е съобщил номера на мобилния си телефон, на който да бъде уведомен, но не е получил телефонните номера, от които съветът ще извърши такова уведомяване. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че административното производство е образувано въз основа на писмо от председателя на ОбС - Симитли от 6.11.2008 година за прекратяване на пълномощията на общинския съветник Александър Йорданов Костов, поради отсъствието му от шест заседания на съвета за времето от 1.01.2008 година до 31.10.2008 година, без да е уведомил писмено председателя и съответно без да е изложил уважителни причини. Безспорно установено от данните по делото е, че действително общинският съветник не е присъствал на заседанията на 18.04.2008 година; 19.06.2008 година; 22.08.2008 година; 12.09.2008 година; 19.09.2008 година и 24.10.2008 година. Не е уведомил за отсъствието си председателя на общинския съвет. Спорен е останал въпросът за надлежното уведомяване на жалбоподателя за датата и часа на провеждане на заседанията. Уведомяването е задължение на администрацията, уредено в чл. 30, ал. 1 от Правилника. В него е постановено, че известяването става по телефона или мобилна връзка не по-късно от 7 дни преди провеждането на заседанието. Въпреки дадените й изрични указания, ответната страна не е доказала известяване. Съдът е приложил правилата на доказателствената тежест и е съобразил, че жалбоподателят не е задължен да установява отрицателния факт, че не е уведомен. Това е дало основание на съда да счете, че жалбоподателят не е бил уведомен за провеждането на заседанията, поради което по отношение на него не може да се приложи санкцията, предвидена в чл. 30, ал. 4, т. 5 от ЗМСМА. Въз основа на това е извел правен извод за незаконосъобразност на акта на ОИКМИ и го е отменила. Така постановеното решение е допустимо и правилно. В касационната жалба отново се правят доводи за процесуална недопустимост на жалбата, като просрочена. Доводите са неоснователни. Процедурата за предсрочно прекратяване на правомощията на общински съветник се развива между ОИКМИ и общинския съветник, за когото е направено предложение за прекратяване на правомощията му. Решението, с което те се прекратяват, съставлява конститутивен административен акт, който пряко и непосредствено рефлектира върху правната му сфера. То по естеството си е индивидуален административен акт и подлежи на съобщаване по реда на чл. 61, ал. 1 от АПК. Поради това и административният орган е изпълнил това свое задължение, като го е съобщил на общинския съветник. Жалбата е подадена в седмодневен срок - уреден в разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗМИ от получаване на съобщението и е допустима. Неоснователно е твърдението на касатора, че срокът следвало да започне да тече от обявяване на решението на таблото в сградата на общината. Разпоредбата на чл. 30, ал. 6 ЗМСМА изрично препраща към чл. 104, ал. 1 ЗМИ и то само по отношение на реда за разглеждане на оспорването. Не съществува препратка към специалния начин на обявяване на изборните резултати - посочен в чл. 103, ал. 1 от ЗМИ, за да се прилага този начин на съобщаване и от него да започне течението на срока за обжалване. Подадената жалба се явява процесуално допустима и постановеното съдебно решение, с което тя е разгледана по същество не е недопустимо. Втората група доводи се базират на твърдения за допуснато от съда нарушение на материалния закон, доколкото неправилно била тълкувана разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 5 от ЗМСМА. Тези доводи също са неоснователни. Първоинстанционният съд е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен само и единствено поради факта, че общинският съвет не е изпълнил задължението си по чл. 30, ал. 1 от Правилника да измести съветника за датата на провеждане на заседанието и то седем дни преди това. Възприел е това, като задължителна нормативна предпоставка, за да може да се прилага фактическия състав на предсрочното прекратяване на пълномощията поради отсъствие. При липсата й, не е обсъждал дали са налице останалите предпоставки на цитираната разпоредба. Поради това и не следва да се обсъждат представените в настоящото производство присъствени списъци на общинските съветници на проведените заседания през релевантния период. В писмената защита се правят допълнителни доводи относно обективната невъзможност на общинския съвет да установи известяването по телефона, доколкото то се извършвало от общинската администрация. В тази връзка се развиват доводи, че само общинският съветник можел да поиска разпечатка от входящите повиквания на собствения му мобилен телефон и по този начин да установи, че не е уведомен за датата на проведените заседания. Доводът също е неоснователен. На първо място въпросът с разпределението на доказателствената тежест е разрешен с решение № 7137 от 1.06.2009 година по адм. дело № 4373/2009 година на Върховния административен съд. В тази връзка касационната инстанция, разгледала първата касационна жалба е приела допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и е дала указания за събирането на конкретни доказателства с всички доказателствени средства. Повторно следва да се посочи, че тежестта на доказване е уредена в чл. 170, ал. 1 от АПК. При приложението й е видно, че административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. За да се приеме неоснователно и безпричинно отсъствие от страна на общинския съветник от проведените шест заседания, необходимо условие е той да е бил надлежно известен за датата на провеждането на всяко едно от тях. Касае се за предпоставка за предсрочно прекратяване на пълномощията му и съгласно правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, общинският съвет трябва да установи пред ОИКМК съществуването и изпълнението на тази предпоставка. Тя не е установена и доказана, поради което съдът е отменил административния акт. Решението му се явява правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение