Решение № 12469 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5557/2010 г.

Решение № 12469 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5557/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Людмила Павлова Михайлова с ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. Варна, бул. "Мария Луиза" № 4, ет. 2, ап. 2 против решение № 171/29.01.2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, IV състав, постановено по адм. д. № 3114 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Л. Михайлова срещу РА № 030901439/04.09.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД гр. Варна на НАП, потвърден с решение № 626/29.10.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, с който е прието, че за периода 03 - 12.2008 г. ревизираното лице дължи ДДС в размер на 16 052,68 лв., ведно с начислените върху сумата лихви - 2 316,68 лева. В полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 817,39 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че са събрани доказателства относно декларирането, внасянето и приемането на дължимия данък, от което следва че фиска не би бил ощетен без издаване на ревизионния акт. Регистрацията по ЗДДС е осъществена по - късно поради липсата на съответни указания от приходните органи съгласно чл. 103, ал. 1 ДОПК. Делото е разгледано в нарушение на съдопроизводствени правила, тъй като за съдебното заседание на 20.01.2010 г. пълномощникът на Михайлова е бил в невъзможност да се яви в следствие на лоши метеорологични условия. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на жалбата. Със смъртта на титуляра на търговското предприятие на ЕТ "Димитър Михайлов - Рай - ЛТД" на 01.03.2008 г. ДЗЛ е дерегистрирано, на основание чл. 107, т. 1 ЗДДС. До 02.12.08 г. търговецът не е бил регистриран отново съобразно изискванията на ЗТР и Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговските регистри. Въпреки това, през периода от м. март до м. декември 2008 г. търговецът е осъществявал такава дейност, тоест през същия период неправомерно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е преценена законосъобразността и обосноваността на РА № 030901439/04.09.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД гр. Варна на НАП, потвърден с решение № 626/29.10.09 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В РД и в РА е прието, че Михайлова дължи ДДС за периода м. 03 - м. 12.08 г. в общ размер на 16 052,68 лв. и лихви върху нея в размер на 2 316,68 лева. Установено е, че със смъртта на 01.03.2008 г. на Димитър Георгиев Михайлов, действащ като ЕТ "Димитър Михайлов - Рай - ЛД", е прекратена регистрацията му по ЗДДС, на основание чл. 107 ЗДДС. Търговското предприятие е прехвърлено на Людмила Михайлова, но вписването на това обстоятелство е направено на 03.12.2008 г.. От тази дата е новата регистрация по ЗДДС. През периода м. 03. - м. 12.2008 г. Л. Михайлова е осъществявала търговска дейност, начислявала е ДДС. За периода е упражнено правото на данъчен кредит в размер на 16 052,68 лева. Първоинстанционният съд е направил извода, че по силата на чл. 68 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон. Допълнено е, че процедурата по регистрация и дерегистрация е уредена в чл. 94 и сл., респ. чл. 106 и сл. ДОПК. Поради обстоятелството, че в конкретния случай лицето е упражнило правото на данъчен кредит при липсата на регистрация по чл. 94 и сл. ДОПК, жалбата срещу РА е отхвърлена, като неоснователна. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Фактите са установени по описания по - горе начин и не следва да бъдат приповтаряни. Съгласно чл. 107, т. 1 ЗДДС основание за задължителна дерегистрация е смъртта на физическото лице, а в т. 2 е регламентирана дерегистрацията на ЕТ. По силата на чл. 110, ал. 2 ЗДДС в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107 . В конкретната хипотеза регистрацията по ЗДДС на починалия Д. Михайлов е прекратена на основание чл. 107 ЗДДС, като въпреки това приобретателят на неговото търговско предприятие, който е продължил да извършва съответната дейност, не е осъществил нова регистрация по този преди да упражни правото си на данъчен кредит. Тази регистрация е направена по - късно, на 02.12.08 г., поради което до тогава правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено от нерегистрирано лице, по смисъла на чл. 68 ЗДДС. Оплакването на касатора, че не са му дадени указания, е неоснователно тъй като договорът за дарение на търговското предприятие е сключен на 12.02.2008 г., тоест преди смъртта на дарителя Димитър Михайлов, респективно преди дерегистрацията по чл. 107 ЗДДС. Освен това, както се признава в касационната жалба, Михайлова е посещавала неколкократно приходните органи във връзка с процесния спор, като няма данни по този повод тя да е правила искания, на които да не е отговорено или да е даден неверен отговор. По делото липсва искания от пълномощника на Михайлова за отлагане на съдебното заседание, насрочено за 20.01.2009 г., нито е поискано лицето да ангажира доказателства по спора. В този смисъл не може да се счете, че с неявяване в съдебното заседание на адв. Каравасилева, е нарушено правото на защита на Михайлова. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение