Решение № 14666 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9842/2011 г.

Решение № 14666 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9842/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2933 от 14.06.2011 г., постановено по адм. д. 38/11 г. Административен съд - София град, първо отделение, 18-ти състав, е отхвърлил жалбата на Мариана Стоянова Липчева срещу заповед № ЧР - 01 - 3299 от 15.12.2009 г. на председателя на комисия съгласно заповед № Р-63/3.08.2009 г. на МС на основание ПМС № 190 от 30.07.2009 г., с която е прекратено служебното й правоотношение на длъжността "главен инспектор по подготовката на ОУСН" в отдел "Планиране и превантивен контрол" в териториална дирекция "Гражданска защита" - гр. София към Министерство на извънредните ситуации на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. С решението съдът е оставил без разглеждане искането на жалбоподателката за възстановяване на заеманата преди освобождаването й от държавна служба длъжност, като е прекратил производството по делото в тази му част. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Мариана Стоянова Липчева от гр. София чрез процесуалния й представител адв. Силвия Бостанджиева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдебно-производствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град със законните от това последици. Претендира се заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба председателя на комисия съгласно заповед № Р-63/03.08.2009 г. на МС на основание ПМС № 190 от 30.07.2009 г. взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Мариана Стоянова Липчева срещу заповед № ЧР-01-3299 от 15.12.2009 г. на председателя на комисия съгласно заповед № Р-63/3.08.2009 г. на МС на основание ПМС № 190 от 30.07.2009 г., с която е прекратено служебното й правоотношение на длъжността "главен инспектор по подготовката на ОУСН" в отдел "Планиране и превантивен контрол" в териториална дирекция "Гражданска защита" - гр. София към Министерство на извънредните ситуации на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Със същото съдът е оставил без разглеждане искането на жалбоподателката за възстановяване на заеманата преди освобождаването й от държавна служба длъжност, като е прекратил производството по делото в тази му част. Решаващият съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - председателят на комисията съгласно заповед № Р-63 от 3.08.2009 г. и в предписаната от закона писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са подробни мотиви защо съдът не приема направеното възражение за липса на компетентност на лицето, издало заповедта, в това число и поради това, че заповедта е издадена след изтичане на срока по т. 6 от решението на Народното събрание от 27.07.2009 г. Административният съд е приел за неоснователно и възражението, че служебното правоотношение е запазено при условията на чл. 87а от ЗДСл. В тази насока същият е дал указания с нарочно определение коя от страните за кои обстоятелства носи доказателствената тежест - издателят на заповедта за наличие на условията по чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., а жалбоподателката - наличие на хипотеза по чл. 87а от ЗДСл. За да отговори на възражението първоинстанционният съд е направил тълкуване на съответни разпоредби от Закона за администрацията относно същността на министерство, като е отбелязал, че закриването на администрацията на министерството по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдм. попада в основанието по чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. В мотивите на решението е дадено и тълкуване на нормите на чл. 4, ал. 1 от Пост. 190/2009 г. и § 63 от ПЗР на ЗИДЗМВР - ДВ, бр. 93 от 2009 г., въз основа на което е изграден извод, че специалният закон не предвижда преминаване на служебните правоотношения от закритото министерство на извънредните ситуации в министерство на вътрешните работи, а само дава възможност за назначаване на служители от закритото министерство в МВР без провеждането на задължителен конкурс, както и без специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗМВР. Посочено е още, че ЗДСл. не създава задължение за органа по назначаването в случаите на реорганизиране на администрацията да извършва подбор измежду служителите, а преценката кои от служителите да бъдат преназначени в МВР и кои съкратени е въпрос на целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Направен е генерален извод, че е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., тъй като е налице закриване на администрацията, в която е работила жалбоподателката, а преназначаването на някои от служителите от заличеното министерство в МВР не се отразява на законосъобразността на обжалваната заповед, доколкото касае преценка по целесъобразност на административния орган, която не подлежи на съдебен контрол, а по делото липсват доказателства, че правомощията на органа са упражнени превратно. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Систематизирани обаче, оплакванията на касатора се свеждат до две основни групи: - неправилност на извода на административния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган и неправилност на изводите, че не е налице хипотеза по чл. 87а от ЗДСл. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Спорът се свежда до правилното тълкуване и прилагане на закона. Първото основно оплакване на касатора е относно изводите на съда по направеното от него възражение за нищожност на издадената заповед. Наведените от него аргументи в тази насока са два: - 1. заповедта е издадена извън месечния срок по т. 6 от решението на Народното събрание от 27.07.2009 г., който срок е преклузивен и след изтичането му липсват правомощия на органа по назначаването и 2. издалият заповедта орган не разполага с правомощия да прекратява служебните правоотношение със закритото министерство. Даденият отрицателен отговор на това възражение е правилен, при правилно тълкуване на материалния закон и се споделя от настоящата инстанция. С решение от 27.07.2009 г. Народното събрание на Република България, издадено на осн. чл. 84, т. 7 и 108 от Конституцията на Република България, е определило състава и структурата на Министерския съвет, като по т. 3 са закрити Министерство на извънредните ситуации, в чиято структура е работила жалбоподателката и Министерство на държавната администрация и административната реформа. С т. 6 от решението е възложено на МС в едномесечен срок да уреди всички правоотношения във връзка с преобразуването и закриването на министерства, включително преразпределението на функциите. В изпълнение на това му задължение (§ 1 от ЗР на постановлението) специално по отношение на закритото министерство на извънредните ситуации (МИС) МС на РБ е издал Постановление № 190 от 30.07.2009 г., обн. ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г., в сила от същата дата, за назначаване на комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на МИС. В този смисъл следва да бъде прието, че едномесечния срок, посочен в т. 6 от Решението на Народното събрание определя срока, в който МС следва да издаде съответните нормативни актове за уреждане на правоотношенията, свързани със закриване и преобразуване на министерства. Логически този срок не може да се тълкува в смисъла, посочен в касационната жалба, тъй като организационно-технически е обективно невъзможно да се уредят в рамките на един месец всички правоотношения, възникнали от закриване и преобразуване на министерства. За сравнение в Закона за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ срокът за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването е три месеца - § 3, ал. 1 от ПЗР, а срокът за извършване на ликвидацията е определен на три месеца - § 4, ал.2 от ПЗР на ЗЗАЧП. Разпоредбите на Постановление 190 от 30.07.2009 г. също не определят срок, в който следва да бъдат уредени правоотношенията, в това число и със служителите в министерството. В този смисъл възражението, че заповедта е издадена извън законово установения срок е неоснователно и като е приел същото, административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Неоснователно е и оплакването, че председателя на комисия съгласно заповед № Р-63/3.08.2009 г. на МС на основание ПМС № 190 от 30.07.2009 г. не притежава правомощия за прекратяване на служебните правоотношения. В нормата на чл. 3, т. 3 от Постановление 190 е посочено, че председателят на комисията по чл. 1 урежда служебните и трудовите правоотношения със служителите на закритото министерство. Изложеният довод, че употребеният израз "урежда" няма легална дефиниция, поради което не може да се приеме, че включва и в себе си и правомощие за прекратяване на служебните правоотношения със служителите, не може да бъде споделен. Според българския тълковен речник глаголът "уреждам" означава слагам в ред, оправям, уреждам отношения. Същият този глагол е употребен в този смисъл и в други нормативни актове, уреждащи подобни хипотези. В нормата на § 3 от ПЗР на цитирания по-горе ЗЗАЧП определя, че министърът на труда и социалната политика в срок от три месеца от влизането в сила на закона урежда правоотношенията, свързани със закриването на АЧП, а според ал. втора трудовите и служебните правоотношения със служителите от закритата агенция се уреждат при условията на чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, съответно чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че издателят на заповедта за прекратяване на служебните правоотношения е разполагал с правомощие за издаването й, и като е стигнал до същият извод, първоинстанционният съд е спазил материалния закон. Другото основно оплакване на касатора е досежно констатациите на административния съд за наличие на хипотеза по чл. 87а от ЗДСл. Излагат се аргументи, че съдът е дал неправилно тълкуване на нормата на § 64 от ПЗР на ЗИД ЗМВР, от която следва, че служителите на закритото МИС се преназначават в системата на МВР и следователно е налице "преобразуване на администрация" по смисъла на чл. 87а от ЗДСл. Направеното оплакване е неоснователно. Нормата на § 64 от ПЗР на ЗИД ЗМВР - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., определя, че държавни служители в служебни правоотношения и служители по трудови правоотношения с министъра на извънредните ситуации, които осъществяват функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване, с единен европейски номер 112 към датата на влизане в сила на Решението на Народното събрание за приемане на структурата на МС на РБ, с което МИС се закрива, се назначават в МВР без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗМВР. Тълкуването на нормата налагат извода, че не всички служители от закритото МИС могат да бъдат назначени в МВР, а само тези, които извършват посочени в нормата функции, като по делото няма доказателства, длъжността на жалбоподателката да е свързана с изпълняването на такива функции. Употребеният израз "се назначават в МВР без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на ..." пък определя, че правоотношенията на служители, изпълняващи посочени в нормата функции, не преминават автоматично към МВР, а предполагат подаване на молба за назначаване. Следователно, не може да бъде възприета тезата на касатора, че в случая е налице правоприемство на администрации по смисъла на чл. 87а от ЗДСл., поради което изводите на административния съд в тази насока са правилни и обосновани. След като е направил изводи, че обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена при наличието на условията по чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост и като правилно и законосъобразно решението му следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,