Решение № 144 от 1.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 196/2012 г.

Решение № 144 от 1.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 196/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Л. С. Х. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 1865 от 5.12.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 2771/2011 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 226 от КЗ за разликата между уважената част от 300 000 лева до пълнопредявения размер от 700 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили вследствие на конкретното ПТП. Съдът не се е съобразил с техния вид-счупване на четири гръбначни прешлена и необратимост на последиците от това: пълна парализа на двата долни крайника, пълна безчувственост от гърдите надолу, невъзможност за контролиране на тазовите резервоари и пълна загуба на детеродна способност. В обжалвания акт липсват изчерпателни мотиви относно определения конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и за критериите при определяне на този размер. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че при произнасяне на обжалваното решение, съдът се е съобразил с ППВС № 4/1968, т. 8. С определение № 261 от 11.04.2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по жалбата на ищеца на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за задължителното излагане от страна на съда на съображенията за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД, както и за критериите при определяне на този размер, който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4/1968, т. 11. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: Относно отговора на релевантния за спора правен въпрос: Съгласно т. 11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. Посоченото ППВС представлява задължителна практика на ВКС и настоящият състав се съобразява с нея. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, с което е преценил за достатъчен размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, въззивният съд е приел, че на ищеца са причинени счупвания на четири гръбначни прешлена довели до обездвижване и безчувственост на пострадалия от кръста надолу и пълна загуба на детеродна способност и невъзможност за контролиране на тазовите резервоари. Отчетено е дефинитивно състояние на 100 процента загуба на работоспособност. Състоянието му е съпътствано с изключително тежки душевни страдания. Уврежданията са следствие от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 10.09.2009 г. по вина на водача на л. а "Опел М.", с рег. [рег. номер на МПС], който е бил валидно застрахован в ответното дружество срещу риск "Гражданска отговорност". Водачът на същото МПС причинил телесните увреждания К. К. с влязла в сила присъда е призната за виновна в нарушение правилата за движение и причиняване на тежка и средна телесна повреда на ищеца. По делото не са отчетени в достатъчна степен младата възраст на пострадалия /роден 1978 г./, липсата на свои деца и невъзможността да създаде такива, както и пълната му зависимост и необходимост от лице, което да го обгрижва през целия му живот при осъществяване на ежедневното му придвижване и осъществяване на естествените му физиологични функции на организма. От така изложените факти следват следните правни изводи по основателността на жалбата: Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД в смисъл на задължителното тълкуване в т. 11 от ППВС 4/68. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени, съгласно чл. 293, ал. 2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като така предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 500 000-петстотин хиляди лева, на базата на изложените по-горе конкретни обстоятелства, които обосновават изключително тежък случай на болки и страдания от тежка гръбначно-мозъчна травма с неблагоприятни прогнози за в бъдеще и трайно загубената му работоспособност, както и с оглед младата възраст на пострадалия и загубата на детеродна способност. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането-10.10.2009 г., съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска "ГО" е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. По отношение на разноските: Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената част от иска от ВКС в размер на осем хиляди лева, както 4 450 лева-адв. хонорар на адвокат Л. Г. Г. от АК-П. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., определен по Наредба № 1 от 2004 г. на ВАС Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение