Решение № 87 от 21.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 88/2013 г.

Решение № 87 от 21.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 88/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения С. Ф. С. за възобновяване на чнд № 606/2011 г. по описа на Окръжния съд в гр. Русе, отмяна на постановените по него определения и ново разглеждане на делото. В искането се твърди, че съдебното производство протекло в отсъствие на осъдения, който не бил призован по предвидения в НПК ред. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и защитата му поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира неоснователност на искането, тъй като осъденото лице само се е поставило в ситуация да не бъде открито и уведомено за съдебното производство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното: Окръжният съд в гр. Русе с определение № 456 от 7.12.2011 г. заменил неизтърпяната част от наказанието пробация, наложено на С. Ф. С. по нохд № 2012/2011 г. по описа на Районния съд в гр. Русе, с наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца и един ден. С отделно определение от същия ден в процедура по чл. 306 от НПК съдебният състав привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на три години, наложено на С. Ф. С. по нохд № 2978/2008 г. по описа на Районния съд в гр. Русе, търпими при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Определенията не са обжалвани и влезли в сила без да са проверявани по касационен ред. Искането, с което се претендира отмяната им по реда на възобновяването, са направени от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок и е допустимо. Разгледано по същество то е основателно. Осъденият С. Ф. С. не е призован по предвидения в НПК ред за производството за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода. В предложението на председателя на пробационния съвет, който сезирал съда, е посочен настоящ адрес на осъденото лице в гр. Р., [улица], вх.... ет...., но с адрес за призоваване [жк] [жилищен адрес] /сем. Д./. Призовката за съдебното заседание обаче е изпратена на адрес гр. Р., вх...., кв....., блок.... Призовката не е връчена и връчителят отбелязал, че осъденият не живее на този адрес и жилището е необитаемо. Съдебният състав цитирал писмо от 5.12.2011 г. на началника на Първо районно управление "Полиция" в гр. Русе и приел, че местоживеенето на лицето в страната е неизвестно и след щателно издирване не е установено. Като се позовал на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, съдът назначил служебен защитник и разгледал делото в отсъствие на осъдения. В посочената кореспонденция с органите на полицията впечатлява, че настоящият адрес /по данни на пробационния съвет/ на С. на [улица] е посочен като постоянен, а настоящият адрес вече е на [улица], вх. 3, ет. 2. Макар да уверява съда за проведени издирвателни мероприятия началникът на МВР съобщил единствено за извършени проверки на посочените постоянен и настоящ адрес, а сред тях липсва адресът, изрично посочен за призоваване както от пробационния съвет, така и лично от осъдения. По този начин, поради нередовно призоваване, осъденият бил лишен от правото да участва в съдебното производство с произтичащите от това възможности да влияе върху крайния му резултат. Твърдението на обвинението, че той умишлено се е укривал от правосъдието, манифестирайки отказ от лично участие в процеса, не се подкрепя от доказателствата в досието на делото. Не е установено, че С. е заминал в чужбина след като разбрал, че го заплашва наказание лишаване от свобода. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на производството по чнд № 606/2011 г. по описа на Окръжния съд в гр. Русе и отмяна на постановените в неговите рамки определения, засягащи наказателния статус на С. Ф. С.. Делото следва да започне от фазата на съдебното производство, когато правото на осъдения да участва в процеса било ограничено. В искането на осъдения се съдържат и допълнителни аргументи, свързани с европейската заповед за арест, въз основа на която Ф. е предаден на РБългария, но те са неотносими към разглеждания казус. Цитираното от защитата решение на съда в гр. Амстердам за екстрадиция позволява предаването на Ф. за изпълнение на присъдата по нохд № 2978/2008 г., но не засяга решението на съда от 7.12.2011 г. по чнд № 606/2011 г., третирано в настоящата процедура. Не се дължи и произнасяне по чл. 423, ал. 4 от НПК, тъй като искателят е задържан в изпълнение на друг съдебен акт. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК