Решение № 9053 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2851/2016 г.

Решение № 9053 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2851/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на АД "Димитров и Пелов" против решение по адм. д. № 7750/2015 г. по описа на АС С.- град. И. отмяна на решението с доводи за неправилност. Твърди, че не е налице дискриминация по признак "образование" спрямо Б. Б., същата не е доказала, че има правен интерес да подава жалба до КЗД, не е подавала молба да кандидатства за работа в АД, не е изпращала документи, жалбата не е подписана. Не е налице изискване за работа, което да поставя обучаващите в СУ "К. О." в привилегировано положение спрямо останалите обучаващи се, а съдът неправилно приема, че привилегироваността е въведена без да се съблюдава дали е обществено необходима или социално оправдана. С оглед чл. 7, ал. 1 от ЗЗДискр. критериите за дискриминация по признак "образование" се свързва с обучаваща институция или съставители на учебници, каквито не са адвокатските дружества. Не са доказани вреди за Б. Б., нарушена е тежестта на доказване по чл. 9 от ЗЗДискр. Изключенията по чл. 7, ал. 1 от ЗЗДискр. са продиктувани от търсенето на оптимално съотношение между различни и противоречиви обществени интереси и търсене на баланс между две основни функции на трудовото право- закрилната и икономическата. Законова цел е да не се допусне увлечение в едностранното развитие на закрилната функция и да се пренебрегне икономическата, т. е. интересът на работодателя. Работодателят има право на подбор на кандидати с най-добри условия на подготовка. Обявата на дружеството не е за лица придобили образование по специалността "право" и са юридически правоспособни, а за студенти и след като няма друг критерий за подбор е ползвана "Рейтинговата система на висшите училища в България" на МОН, актуализирана в рамките на проект "Развитие на рейтинговата система на висшите училища", финансиран от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013, съфинансирана от Европейския социален фонд на ЕС.

Ответната страна Комисия за защита от дискриминация оспорва касационната жалба. Иска оставяне на решението в сила, защото е налице дискриминация по признак "образование".

Ответната страна Б. В. Б. оспорва касационната жалба. Твърди, че решението е правилно, налице е акт на пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗД, защото поставя изискване към кандидати свързано с признак "образование". Критериите на адвокатското дружество не са обективно оправдани от характера и естеството на трудовите функции. Обективният критерий за подбор не е Рейтинговата система на висшите училища, а средният успех от положени изпити. Дефиницията на "дискриминация" включва установяване със закон на неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса, образование и др. Тук се касае за такава дискриминация, а със записването в обявата, че има изискване към студент 5 курс или семестриално завършили специалност "право" редовно обучение СУ"К. О." и посочването в скоби, че неотговарящите на тези изисквания кандидати няма да бъдат разглеждани, Б. твърди, че не е допусната да кандидатства за работа.

Представителят на ВАП намира касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна.

По жалбата на АД" Димитров и Пелов" срещу решение № 267/25.06.2015 г. на Комисия за защита от дискриминация, четвърти състав, първоинстанционният съд е постановил отхвърлително решение. В съдебното производство е конституирана като заинтересовано лице Б. В. Б. За да отхвърли жалбата съдът приема, че решението на КЗД е законосъобразно, защото адвокатското дружество в качеството си на работодател обявило свободно работно място за длъжност "адвокатски сътрудник" и поставило изисквания към кандидатите свързано с признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. "образование", а именно да са завършили специалност "право" в СУ"К. О.", с което е извършен акт на пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., защото е извършено по-неблагоприятно третиране на кандидати за длъжността, които са придобили юридическо образование в други учебни заведения, нарушение на чл. 12, ал. 1 и чл. 26 от ЗЗДискр.

1. Решението е недопустимо по отношение на Б. В. Б.

Същата има качеството на сигналоподател, а не на заинтересовано лице по смисъла на чл. 15, ал. 1 от АПК. От данните по делото се установява само, че лицето е видяло обява за работа за адвокатски сътрудник през 2014 г. публикувана в www. jobs. bg. През м. октомври 2014 г. е имала положени два държавни изпита по гражданскоправни и публичноправни науки в УНСС С. като студент В Юридическия факултет. Нито се твърди, нито е доказано Б. да е подала документи за работа и да не е допусната до подбор поради това, че е завършила семестриално в УНСС, а не в СУ "К. О.".

Разпоредбите на чл. 15, ал. 2, чл. 109 от АПК и чл. 50, т. 3 от ЗЗД дават право на всеки гражданин и организация, без да имат пряк и личен интерес, да подават сигнали до Комисията за защита от дискриминация. Това право се ограничава само със сезирането на компетентния административен орган, но не обосновава наличието на правен интерес тези лица и организации да оспорват постановените решения по подадения от тях сигнал, нито да участват в съдебното производство като заинтересовани лица. В АПК законодателят не е дал дефиниция на понятието "заинтересовани лица", поради което неговото съдържание следва да бъде изведено от общата разпоредба на чл. 15, ал. 1 от АПК, която гласи, че страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чийто права или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. За да участва в процеса като субект, ползващ се от решението на КЗД, Б. трябва да е лице, което има засегнато субективно право от адресата на решението. Процесуалното качество жалбоподател или сигналоподател на лицето, което е сезирало КЗД, се определя от наличието или липса на засегнато субективно право по ЗЗДискр. Тъй като жалбоподателката не е кандидатствала за работа нейно субективно право за достъп до труд не е засегнато от въведеното изискване към кандидатите да са студенти 5 курс през учебната 2014/2015 г. или да са семестриално завършили специалност "Право", редовно обучение в СУ "К. О.". Поради това за Б. не е налице основание по чл. 153, ал. 1 вр. с чл. 15 от АПК да участва в административното и в съдебното производство, защото за нея издадения от Комисията за защита от дискриминация административен акт не се явява нито благоприятен, нито неблагоприятен. Като е постановил решение с участие на сигналоподател, съдът е постановил в тази част недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване, като в тази част съдебното производство следва да бъде прекратено, (виж Опр. № 4000/6.04.2016 г. по адм. д. № 1591/2016 г. по описа на ВАС, V отделение, Решение № 528 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10386/2015 г., V отд. )

1. Решението на съда е неправилно.

Настоящата съдебна инстанция не споделя правните изводи за допусната пряка дискриминация по признак "образование".

Европейската конвенция за защита правата на човека в чл. 14 и Протокол № 12 забранява дискриминация основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален и социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. В чл. 1, § 2 от Протокол № 12 е посочено, че никой не може да бъде дискриминиран от който и да било орган на властта на каквото и да е основание, включително посочените в § 1. Протоколът не забранява всяко различно третиране, а забранява разлики в третирането, които не мога да бъдат оправдани на обективни и разумни основания. Протокол № 12 не въвежда по-широк списък на основания за забрана на дискриминация от този по чл. 14 от ЕКПЧ, тъй като се приема, че този списък не е изчерпателен, а по всяко дело Съдът може да разкрие нов признак на дискриминация. С Протокол № 1, чл. 2 към Конвенцията е забранено лишаване от право на образование. При изпълнение на функциите, поети от нея в областта на образованието, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на децата си образование и преподаване в съответствие със своители религиозни и философски убеждения. Във връзка със защита правото на образование. Съдът в Страсбург прави разграничение на понятията "образование" и "преподаване" (Cammpbell and Cosans v UK A 48 1982, 4 EHRR 293, т. 33, Robertson, 28 BYIL 359 at 363 1951 ), като приема, че "образованието на децата е целият процес, чрез който във всяко общество възрастните се опитват да предадат своите убеждения, култура и други ценности, докато преподаването и обучението се отнася по-специално за предаването на знания и за интелектуално развитие". В практиката са разглеждани казуси свързани с различни степени на образование- начално, средно, висше, във връзка с частни и държавни системи на образование. Правото на образование се тълкува разширително.

Националният законодател въвежда също списък на защитени признаци, сред които в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. и чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. посочва "образованието" и забранява пряка и непряка дискриминация основана на "образование". Законодателят не казва какво означава "защитен признак". В чл. 4, ал. 2 от ЗЗД дава определение за пряка дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, като по този начин препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с понятието "признаци", които са посочени и изрично и неизчерпателно в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Законът няма легална дефиниция и на понятието "образование" като защитен признак. Такова определение не се съдържа и в международните актове, по които България е страна, поради което следва да се ползва практиката на Съда в Страсбург.

В теорията под "защитен признак" се разбира описана в закона лична или обществена характеристика, вродено или придобито качество, чието действително или предполагаемо наличие у някого не е оправдано да бъде съобразявано като основание той да бъде третиран различно в качеството му на субект на права и задължения в сравнение с лице, което я няма. Признакът приобщава дискриминираното лице към определена социална група заради характеристики, които традиционно или актуално се свързват с политики на преследване, междугрупови вражди, социални сблъсъци и пр. В решение № 14 по к. д. № 14/92 г. на КС на РБ е отбелязано, че чл. 6, ал. 2 от Конституцията изрично посочва определени социални признаци, които не могат да бъдат основание за неравно третирани: "Посочените социални признаци могат да бъдат класифицирани най-общо в две основни групи. Първите пет - раса, народност, етническа принадлежност, пол и произход, произтичат от чл. 1 на Декларацията за правата на човека, обявил, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Този текст е дословно възпроизведен в чл. 6, ал. 1. Недопускането на никакви ограничения на правата или привилегии, основани на тези признаци, е гаранция за общочовешките права, които Конституцията на Р. Б. признава и защитава. Останалите признаци - религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние, фактически се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото в резултат на упражняване на определени права. Всеки от тези признаци представлява за отделния гражданин равна възможност, предвидена и гарантирана в Конституцията, която не може съгласно чл. 6, ал. 2 да бъде основание за привилегировано отношение към него или за ограничаване на правата в качеството му на гражданин. Ограничаване на правата и предоставяне на точно определени привилегии на основание на други социални признаци Конституцията не изключва, въпреки че по обхват изброяването в чл. 6, ал. 2 е толкова широко, че извън неговите предели остават малко и редки случаи".

В тълковния речник значението на понятието "образование" е посочено като: 1. Обучение, просвещение, получаване на знания,

1. Съвкупност от знания, получени при целенасочено обучение. Образованието може да бъде светско и религиозно, според степента начално, основно, средно и висше (ЗНП, отм., но действал към 2014 г. и Закона за висшето образование), образование с различно професионално направление. Смисълът на "образование" като защитен признак трябва да се извежда за всеки конкретен случай. От гледна точка на социална реализация, приобщаването на лицето към определена социална група на основата на "образование" може да стане по критерий светско или религиозно образование, получено в частни или държавни училища, според професионална насоченост или степен на образование. Образование обаче получено в различни държавни висши училища по една и съща специалност не създава социална принадлежност и не приобщава човек към различни социални групи на обществото. Поради това настоящият съдебен състав приема, че обява за работа насочена към студенти от едно конкретно висше училище не е дискриминация по признак образование спрямо други лица, които не учат в същото учебно заведение.

Освен това обявата не е насочена към кандидати завършили висше образование специалност "Право", а към студенти от 5 курс на учебната 2014/2015 г. и към семестриално завършили, редовно обучение. Следователно няма дискриминация на основата на степента на образование. Учащите се в пети курс нямат все още завършено "висше" образование". Нямат такова висше образование степен "магистър" и студентите, които само са завършили семестриално обучението си. Съгласно чл. 13 от НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", действала към 2014 г., студентите, изпълнили задълженията си по учебния план и положили успешно държавните си изпити, получават диплома за завършено висше образование с професионална квалификация "юрист" на образователната и квалификационна степен "магистър". Дипломираните юристи придобиват юридическа правоспособност след тримесечен стаж и полагане на изпит в съответствие с чл. 163 от Закона за съдебната власт. Като са поставили изискания към студенти, чието обучение или продължава или не е завършило с придобиване на юридическа правоспособност, още не са придобили висше образование по специалност "право", работодателят не е допуснал дискриминация по признак "образование", с което да е препятствал достъп до право на труд.

В решение № 267/25.06.2015 г. КЗД е приела, че е налице дискриминация по чл. 12, ал. 1 и чл. 26 от ЗЗДискр поради различно третиране при осигуряване на достъп до заетост чрез поставяне на изисквания към кандидати за работа адвокатски сътрудник свързани с признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, а именно юридическото образование да е придобито в СУ "К. О.". Комисията приема, че изискването поставя обучаващите се в СУ "К. О." в привилегировано положение спрямо обучаващите се в останалите висши учебни заведения, а Конституцията в чл. 6, ал. 2 допуска привилегии само когато са обществено необходими и социално оправдани. Приема, че работодателят е създал привилегия на една категория лица спрямо друг кръг от лица без да съблюдава дали привилегията е обществено необходима или социално оправдана, а подобни предпочитания при реализация на пазара на труда би довело до негативни последици чрез ограничаване на право на избор относно висшето учебно заведение, в което да се обучава лицето, ограничаване на право на труд, като броят на обявения прием за студенти специалност "право" в СУ ще бъде крайно недостатъчен. Приема, че рейтинговата система на висшите училища е несъстоятелен аргумент за изискванията на работодателя, предвид единните изисквания за специалността "Право". Първоинстанционният съд изцяло е приел в решението си за правилни аргументите на КЗД.

Настоящият съд не споделя тези правни изводи, защото след като няма обява към лица според степента им на образование, не е създадена и такава привилегия. В чл. 1, ал. 1 от ДИРЕКТИВА 2000/78/ЕО НА СЪВЕТА за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите е посочено, че целта е регламентиране на основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите-членки на принципа за равно третиране. Не е посочен признак "образование". Работодателят има право да поставя изисквания към кандидати студенти за работа свързани с учебното заведение, в което учат и ще завършват своето образование. Това е оправдано с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр., тъй като изискванията към кандидат за работа в адвокатска кантора в условията на изключителна конкурентна среда не надхвърлят необходимото за постигане на законна цел наемане на работа на студенти от висше училище с най-висок рейтинг според Рейтинговата система на висшите училища в България, поддържана официално от министерството на образованието и науката. Частният работодател има право да извърши преценка по какъв обективен критерий да наема студенти кандидати за работа. А. Р. система нямаше значение относно професионалната ориентация на младите хора в страната, не биха се изразходвали публични средства за нейното създаване и поддържане включително с европейски средства по "Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013. Поради това съображенията на КЗД, че това ще ограничи правото на избор в кое учебно заведение да бъде продължено висше образование е извън предмета на спора. Освен това няма и значение за правилното му решаване. Въпрос не само на избор, но и на успешно класиране е продължаване на обучение в едно или друго висше училище. Работодателят в условията на конкуренция е в правото си да избере най-подготвения кандидат по критерии, които сам определя и които не попадат в защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Предвид изложеното Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК