Решение № 1412 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4391/2013 г.

Решение № 1412 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4391/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област София срещу решение № 645 от 31.01.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 6777/2011 г. С обжалваното решение е определен размера на обезщетението по ЗОСОИ, по заявление вх. № РД-97-00-6434/20.11.1998 г. до областния управител на Област София за всеки един от жалбоподателите, както следва: Лиляна Константинова Печигарова - 2 258 300 лв.; Иван Костов Жеков - 1 129 100 лв., Мария Тодорова Жекова - 376 400 лв., Теодора Василева Жекова - 376 400 лв., Момчил Василев Жеков - 376 400 лв., Петър Романов Личев - 1 129 100 лв., Андрей Кирилов Танев - 564 600 лв., Асен Кирилов Танев -564 600 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. Възраженията на касатора са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати от съда съдопроизводствени нарушения при преценката на доказателствата по делото и по-конкретно на приетата по делото експертиза на вещо лице-оценител. Ответниците - Иван Жеков в лично качество и като представител на Лиляна Печигарова, Андрей Тенев, Петър Личев, Мария Жекова, Момчил Жеков и Теодора Жекова оспорват жалбата по съображения в писмен отговор от 25.03.2013 г. Оспорването се поддържа и от пълномощника - адв. Захариева на част от посочените ответници, заявено в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Производството пред административния съд е по втора фаза от ЗОСОИ, за определяне размера на обезщетението с компенсаторни записи на жалбоподателите и установяване на квотите на всеки едни от тях в определения размер. Съдът е назначил оценителска експертиза, която да определи размера на полагащите се на жалбоподателите обезщетения. Вещото лице е дало заключение в два варианта, първият- изчислена е стойността на общото обезщетение и полагащото се обезщетение на една акция от минно АД"Родопски метал", с. Страшимир съобразно Нарочен баланс към 31.12.1946 г. и втори вареант съобразно нарочен баланс към 31.12.1947 г. Съдът е възприел и кредитирал втория вариант на заключението, а именно изготвения по баланса на дружеството към 31.12.1947 г., посочвайки, че той е представен по делото от страна на ответника и е приет като документ, без оспорването му. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Съдът не е формирал изводи относно релевантни за спора обстоятелства. С влязлото в сила решение на административния съд (решение № 625 от 25.03.2010 г., постановено по адм. д. № 7603/2009 г. по описа на АССГ), с което е приключила първата фаза на производството за обезщетяване по ЗОСОИ, съдът е приел, че съгласно ЗНЧИМП от наследодателите на жалбоподателите са одържавени 3 878 броя акции притежавани от тях в Минно акционерно дружество "Родопски метал"АД (за които са издадени "беззименни съкровищни свидетелства" (БСС) съгласно Закона за откупуване на принадлежащите на българските подданици акции", но които БСС са останали неразплатени), за които жалбоподателите следва да бъдат обезщетени за активното салдо по нарочния баланс. За да се определи стойността на дължимите им се в обезщетение компенсаторни записи, трябва да се определи активното салдо по нарочния баланс за 1947 г. ( в случай, че е налице такъв). Вещото лице в изготвената от него оценителска експертиза не е посочило какъв е размера на активното салдо по нарочния баланс на дружеството към 1947 г. Също така, за целите на оценката следва да се определи какъв е процента участие на праводателя на жалбоподателите в него (в този смисъл е и решение на ВАС № 819 от 31.01.2002 г. на ВАС по адм. д. № 4726/00 г. на III отд.). В конкретния случай посочените обстотяелства, които са релевантни за размера на обезщетението са останали неустановени в това число и от назначения по делото експерт-оценител. Решението следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да определи стойността на обезщетението с компенсаторни записи по указания начин чрез възлагане на съдебно-оценителска експертиза, респективно се определят квотите на жалбоподателите в него. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд