Решение № 17085 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9600/2011 г.

Решение № 17085 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9600/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Милчо Спасов Коларов от гр. София против решение № 2472 от 25.05.2011 г. по адм. дело № 1753 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването на решение № 110/16.02.2011 г. на Главния директор на СУ "СО" - София. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на § 22, ал. 1 от ПЗР на КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 110/16.02.2011 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУ "СО"), оставящо без уважение жалбата на Милчо Спасов Коларов от гр. София против разпореждане № 3609306961 от 12.02.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта за началната дата 18.12.2009 г., от която на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл. 78 от КСО. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град е обосновал правилния окончателен извод за издаване на оспорените актове при спазване на материалноправната разпоредба на чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Жалбоподателят Коларов е пропуснал едномесечния срок за подаване на заявление за отпускане на пенсия за инвалидност, считано от влизане в сила на експертно решение № 0102 от 01.04.2009 г. на НЕЛК, поради което пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението 18.12.2009 г. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Съгласно чл. 94, ал. 2 от КСО пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). В разглеждания случай е установено, че ЕР на НЕЛК № 0102 от 01.04.2009 г., с което е призната степен на трайно намалена работоспособност 50 % за професионално заболяване, е било съобщено на освидетелстваното лице на 30.06.2009 г. В експертното решение не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което на основание чл. 140, ал. 1 от АПК 14-дневният срок за обжалване се удължава на два месеца. До изтичане на двумесечния срок жалба не е подадена, с оглед на което експертното решение по отношение на освидетелстваното лице е влязло в сила на 01.09.2009 г. В едномесечния срок по чл. 94, ал. 2 от КСО жалбоподателят Коларов не е подал заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест. С оспорените административни актове пенсията законосъобразно е отпусната с начална дата 18.12.2009 г., когато правото е било упражнено. Разпоредбата на § 22м, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО (нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.), на която се позовава касаторът, е неприложима в конкретния случай. Установеният шестмесечен срок, считано от 01.07.2009 г., за подаване на заявление за отпускане на пенсия за инвалидност се прилага в случаите, когато е налице образувано производство по обжалване на експертните решения за определяне на трайно намалена работоспособност. Преходната разпоредба осигурява прилагането на изменената алинея 7 на чл. 98 от КСО, в сила от 01.07.2009 г., в заварените случаи на висящи производства по обжалване на експертни решения. Изменената разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО предвижда при обжалване на решението на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, да се изплаща пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В тези случаи пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото съгласно обжалваното експертно решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Към 01.07.2009 г. не е било налице образувано производство по обжалване на ЕР на НЕЛК № 0102 от 01.04.2009 г., поради което разпоредбата на § 22м, ал. 1 от ПЗР на КСО не може да се приложи. Цитираното експертно решение въобще не е било обжалвано, поради което погрешно извършеното пресмятане на срока от шест месеца не се отразява върху крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата. Оспорените административни актове са законосъобразни в частта за началната дата на отпуснатата пенсия за инвалидност по чл. 78 от КСО и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,