Решение № 2307 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6500/2014 г.

Решение № 2307 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6500/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ралекс-3" ЕООД, представено от адв. Борислав Стоянов, срещу решение № 901/02.04.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3343/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161302627/29.07.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, установяващ в тежест на "Ралекс-3" ЕООД задължения за ДДС в размер 17 833.33 лева със закъснителна лихва в размер 7 339.43 лева и определящ допълнителни задължения за корпоративен данък в размер 8 916.66 лева и лихви за забава в размер 3 057.64 лева. Касаторът инвокира оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените процесуални правила. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства, включително на заключението на ССЕ. Твърди установеност на предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит - заключението на ССЕ доказвало влагането на придобитите по спорните доставки стоки в ремонтираните от дружеството обекти ОДЗ "Йордан Шопов" с. Исперихово и училище "Христо Ботев" с. Исперихово. Сочи като доказан факта на плащането предвид регистрирането от конкретен търговец на ЕКАФП, от който са издадени прикрепените към фактурите фискални бонове, макар той да е различен от доставчика. Не навежда доводи за частта от решението разрешаваща спора за съществуването на задължението за корпоративен данък. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив в писмено становище отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на "Ралекс-3" ЕООД задължения за ДДС в общ размер 17 833.33 лева и за закъснителна лихва в размер 7 339.43 лева в резултат на извършена корекция на декларирания от РЛ резултат за данъчен период м. 07.2009 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството в общ размер 17 833.33 лева, упражнено в този данъчен период. Отреченото данъчно предимство е по 13 бр. фактури, издадени от "Лили-2007" ЕООД с предмет на доставките дограма. По установяванията на органите по приходите доставките не са осъществени от издателя на фактурите, тъй като управителят на "Лили-2007" ЕООД Лилка Дунева е отрекла да има взаимоотношения с РЛ и представляваното от нея дружество да е издавало процесните фактури; прикрепените към фактурите фискални бонове са издадени от ЕКАФП, който не е регистриран на името на доставчика, а фактурите и стоковите разписки за предаване на стоките са подписани от Лили Димитрова, за която липсва правна връзка с доставчика. Отказът да се признае правото на приспадане е основан на разпоредбите на чл. 70, ал. 5 и чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Определените допълнителни задължения за корпоративен данък за отчетната 2009 г. са обвързани с извършено преобразуване на финансовия резултат на ревизираното лице в посока увеличение с размера на данъчните основи на фактури /общо 89 166.65 лева/, издадени от "Лили-2007" ЕООД на основание чл. 22 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10 от ЗКПО. Органите по приходите са приравнили издаването на касов бон от регистрирано от субект различен от доставчика устройство на липса на фискална бележка, за да обосноват особената хипотеза на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, в която счетоводният разход не се признава за данъчни цели. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е споделил изводи по фактите и правото на органите по приходите. На приети в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства е основал фактически извод за обвързаност на жалбоподателя с Община Брацигово по договори № Д-1/05.01.2009 г. И № Д-3/05.01.2009 г. с предмет саниране и подмяна на прозорците в училище "Христо Ботев" с. Исперихово и в детска градина в кв. 3, с. Исперихово, както и изпълнението от него на уговорените СМР, включващи и доставка и монтаж на ПВЦ дограма в тези два обекта. Обсъдил е заключението на ССчЕ относно начина на счетоводно отчитане на спорните доставки при жалбоподателя и редовността на воденото от него счетоводство. По счетоводни данни стоката по фактурите с посочен издател "Лили-2007" ЕООД са вложени в обекти и не са фактически налични. Съдът е дефинирал предпоставките за възникване на правото на приспадане и е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя доказването им. Приел е, че от счетоводното отразяване и последващото влагане на стоките не може да са направи извод от получаването им от конкретен доставчик. Формирал е изводи във вреда на жалбоподателя от недоказаното плащане и от отсъствието на фактурите в дневника за продажбите на техния издател. При установяванията за липса на доставки по фактурите е заключил, че разходите по тях не са документално обосновани и е определил като правомерно извършеното с РА преобразуване на декларирания СФР за данъчната 2009 г. и определеното в резултат на увеличаването на данъчната основа допълнително задължение за корпоративен данък. Оспореният съдебен акт е правилен. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на практиката на СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. Отричането от управителя на "Лили-2007" ЕООД да съществува правна връзка между представляваното от него дружество и касатора; да са издадени фактурите, по които е упражнено правото на приспадане и да са осъществени доставките на дограма изключва тъждеството между доставчика и издателя на данъчния документ за процесните доставки. Фактурите и стоковите разписки за предаване на стоките са подписани от лице, което не е свързано с доставчика. Доставчикът на процесните стоки е неустановен, което препятства проверката за качеството му данъчнозадължено лице, а това е условие за правото на приспадане /вж. т. 25 от Решението на СЕС по дело С-18/13/. При нормално развитие на правоотношението между доставчика и получателя би трябвало да съществуват информационни следи за юридическия факт пораждащ правната връзка /договори, търговска кореспонденция, потвърждения в обясненията при насрещните проверки и т. н./ и за изпълнението на задължението на доставчика. Именно престацията на доставчика в общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС се възприема като дата на настъпване на данъчното събитие, което пък е правопораждащ юридически факт на задължението за начисляване на ДДС, елемент от което е и издаването на данъчния документ /вж. чл. 25, ал. 6, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Резултатите от насрещната проверка на доставчика и наличието на фискални касови бележки от устройство, което не е регистрирано на негово име, съставянето и подписването на фактурите и съпътстващите доставките документи от трето лице без връзка с доставчика определят доставките като част от данъчна измама, а пълното отсъствие на информационни източници относно избора на доставчика, предоговорни отношения, кореспонденция и др. сочат на дължимо у получателя познание за сделките като част от данъчна измама. Отказът да се признае правото на приспадане в тази хипотеза е правомерен /вж. т. 1 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-18/13/. Без да са налице конкретни оплаквания срещу частта от съдебния акт разрешаваща спора за съществуването на определените с РА допълнителни задължения за корпоративен данък, касационният контрол е ограничен в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК. И в тази част решението е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен от законен състав, в писмена форма, в обхвата на правораздавателната власт на съда и при ясно дефинирана правораздавателна воля. Правото на оспорване на РА съществува и е упражнено надлежно. При установяванията на първостепенния съд за отсъстващи доставки по издадените от "Лили-2007" ЕООД фактури тези първични счетоводни документи не отразяват вярно удостоверените в тях стопански операции. Това с арг. от чл. 10, ал. 1 от ЗКПО изключва документалната обоснованост на осчетоводените по тях разходи. С формираната данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 от ЗКПО касаторът е следвало да преобразува СФР по реда на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, а опущението му е изправено в съответствие с чл. 79, във вр. с чл. 81 от ЗКПО от органите по приходите с РА. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски /на администрацията разноски са вече присъдени в първоинстанционното производство, а с арг. от чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК присъждането на разноски е еднократно/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение