Решение № 6694 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2014 г.

Решение № 6694 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2014 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалбата на "НЮ УОТЪР ЕНЕРДЖИ" ЕООД, ЕИК 200722613, представлявано от управителя Румяна Иванова Спасова срещу Решение № 39 от 13.03.2014 г., постановено от Министъра на околната среда и водите. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на административния акт и се иска неговата отмяна. Становището на ответната страна, изразено в приложените по делото писмени бележки е, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Претендират се разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. По-конкретно сочи, че съгласно чл. 72, ал. 2 ЗВ продължаването на срока на действие на вече издадено разрешително за водовземане се извършва при спазване на изискванията на чл. 78, ал. 2 от с. з., според които органът удовлетворява искането, когато молбата на заявителя е подадена не по-късно от три месеца от изтичането на разрешителното, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. След като законът не въвежда изисквания, които трябва да са спазени, за да се допусне изменение на издадено вече разрешително за ползване на воден обект, то това означава, че въпросът се решава по целесъобразност от компетентния орган. В конкретния случай не са изпълнени условията на издаденото разрешително от титуляра, въпреки възможността, предоставена от административния орган с издаване на Решение № 94 от 03.04.2012 г. Като следствие, за периода на действие на разрешителното е блокиран ресурс за ефективно използване на водния обект, който остава неоползотворен по причина, че целта на водовземането не е постигната. Това положение само по себе си нарушава обществения интерес. Ето защо правото на административно усмотрение е упражнено в пределите, установени от законодателя. Настоящата инстанция като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията по чл. 146 и чл. 168 АПК е неоснователна при следните съображения: Оспорваното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Издадено е от компетентния административен орган съгласно разпоредбите на чл. 72 вр. чл. 52, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ и Приложение № 1, т. 17 от с. закон и отговаря на изискванията на чл. 59 АПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. От събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства се установява следното от фактическа страна: Административното производство е инициирано по заявление (молба) на търговското дружество с вх. № ПВ-42 от 26.09.2013 г. (л. 23), с което е поискано изменение на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01440010 от 02.11.2009 г., изм. и доп. с Решение № 94 от 03.04.2012 г., в частта му относно началния срок за упражняване на правото на водовземане с искане този срок да бъде определен на 31.12.2014 г. Жалбоподателят се е мотивирл с факта, че са налице обективни пречки за осъществяване на инвестиционното намерение, тъй като процедурата по преотреждане на земя от ДГФ пред Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) - МЗХ се извършва извън предвидените срокове. В подкрепа на това твърдение, с друга молба от 03.12.2013 г. (л. 16), към преписката е приложена Заповед № РД-49-224 от 22.11.2013 г. на министъра на земеделието и храните. Административният орган е установил, че на дружеството е било издадено Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - язовир "Жребчево" № 01440010 от 02.11.2009 г. с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ "Жребчево-2", началният срок на което е до 31.10.2011 г., т. е. в този срок следва да бъде завършено строителството на ВЕЦ и упражнено правото на водовземане за резрешената цел. Установено е още, че с Решение № 94 от 03.04.2012 г. на министър на околната среда и водите началният срок за упражняване на правото на водовземане за резрешената цел е изменен - до 31.10.2013 г. и е налице повторно искане за удължаване на срока на същото основание - обективна невъзможност. Министърът е приел, че въпреки еднократното изменение на срока, в който правото на водовземане следва да бъде упражнено, съобразно разрешената цел, е налице неизпълнение на това условие в разрешителното, което представлява самостоятелно основание за отказ за неговото изменение, поради което е упражнил правомощието си по чл. 77, ал. 3 вр. чл. 72, ал. 2 ЗВ и е отказал на "НЮ УОТЪР ЕНЕРДЖИ" ЕООД промяна на началния срок за упражняване на правото на водовземане. При тази фактическа установеност решението на административния орган е правилно и законосъобразно. Същото не страда от пороците, посочени в жалбата. Съгласно чл. 72 от Закона за водите изменение на разрешителното може да се извършва служебно от органа или по молба на лицето, в полза на което е предоставено. Продължаването на срока на действие на разрешителното се извършва при спазване на изискванията на чл. 78, ал. 2 от ЗВ, според който органът удовлетворява искането, когато молбата на заявителя е подадена не по-късно от три месеца от изтичането на разрешителното, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. Тези разпоредби са приложими и когато се иска едновременно изменение и продължаване срока на действие на разрешително. Анализът на правните норми, както правилно сочи процесуалният представител на ВАП и каквато е практиката на настоящия съд, води до извод, че законът не въвежда изисквания, които трябва да са спазени, за да се допусне изменение на издадено вече разрешително, което означава, че въпросът се решава по целесъобразност от компетентния орган, който е обвързан единствено от изискванията, посочени в чл. 72, ал. 2 от ЗВ и трябва да извърши проверка за изпълнението на условията на издаденото разрешително. Ако тези условия не са изпълнени административният орган е в правото си да постанови отказ. В конкретния случай титулярът на разрешителното не е изпълнил условията на издаденото разрешително въпреки предоставената му веднъж възможност с изменение на началния срок и удължаване на срока за строителството на водноелектрическата централа. За времето след издаване на разрешителното - м. ноември 2009 г. водният обект е останал неефективно използван, което само по себе си нарушава целта на мероприятието и обществения интерес. При положение, че условията на разрешителното не са изпълнени изводите на органа, че липсва нормативно основание за изменение на разрешителното на "НЮ УОТЪР ЕНЕРДЖИ" ЕООД и за удължаването на началния му срок са правилни и законосъобразни. Причините, поради които инвеститорът не е изградил водноелектрическата централа и не е започнал разрешеното му водоползване, са без значение за преценката на министъра на околната среда и водите. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, трето отделение