Решение № 5566 от 8.6.2022 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение08.06.2022 г.докладчик т Георги Колев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 466/09.11.2021 г., постановено по адм. дело 242/2021 г. по описа на Административен съд Монтана.

ОСЪЖДА Лионтурс 1991 ЕООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.Чипровци, обл.Монтана, [улица]представлявано от управителя И. Георгиев да заплати на Грегъри Транс ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.Монтана, [улица] представлявано от управителя Г. Славков, сумата от 900,00лева /деветстотин/ разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лионтурс 1991 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Чипровци, против решение 466/09.11.2021 г., постановено по адм. дело 242/2021 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед 781 от 22.04.2021 год. издадена от кмета на Община Монтана. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици.Претендира разноски. Ответникът кмет на община Монтана, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно. Ответникът - Грегъри Транс ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Александрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- П. Петров не изразява становище по касационната жалба. Ответникът- Община Монтана не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против заповед 781 от 22.04.2021 год. издадена от кмета на Община Монтана, на основание чл.129, ал.2 във вр. чл.59 от ЗУТ и решение 9 от протокол 14/25.09.2020г. на Общински експертен съвет по устройство на територията в Община Монтана, с която по заявление на Грегъри Транс ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.Монтана, [улица] представлявано от управителя Г. Славков се одобрява проект за подробен устройствен план ~ план за застрояване /ПУП - ПЗ/ за поземлени имоти с идентификатори 48489.4.514, 48489.4.381 и част от 48489.4.576 /предишен 48489.4.378/ по КК и КР на гр.Монтана, с който се променя конкретното предназначение на ПИ с идентификатор 48489.4.514 от За автокъща и ОО в За автосервиз и кафе разширява се с ПИ с идентификатори 48489.4.381 и част от 48489.4.576 /предишен 48489.4.378/ по КК и КР на гр.Монтана и за новообразувания поземлен имот се предвижда свободно застрояване, съгласно чертежа с показатели за застрояване за устройствена зона Пп: Пзастр. 40-60%; Кинт.-1,0-2,2; Позел. 20-40%. За да постанови този резултат съдът е приел, че е спазена предвидената в ЗУТ процедура по издаването му. Планът е процедиран след издадено разрешение по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ. Проектът е съгласуван с всички институции, разгледан е от ОЕСУТ в Община Монтана. Проектът е съобщен по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ и постъпилото възражение от оспорващият Лионтурс 1991 ЕООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.Чипровци, обл.Монтана, [улица]представлявано от управителя И. Георгиев е разгледано от ОЕСУТ съгласно чл. 128, ал. 7 от ЗУТ. Посочено е, че видно от решението на ОЕСУТ, приложено по делото, на заседанието на ОЕСУТ в Община Монтана е разгледан и приет представения проект за ПУП-ПЗ за процесния имот и документацията към него и е предложено на кмета на Община Монтана да се издаде заповед за одобряването му на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. Съдът е приел още, че е било осигурено правото на страните по чл. 34 от АПК да участват в административното производство, като се запознаят с преписката /чл. 34, ал. 1 от АПК/, както и им е дадена възможност да изразят становище по доказателствата и предявените искания /чл. 34, ал. 3 от АПК/. Съдът е счел, че в настоящия случай е одобрен ПУП - ПЗ за имоти извън строителните граници на гр.Монтана, като съгласно чл.53, ал.З от Наредба 8 от 14 06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, за отделни поземлени имоти или група поземлени имоти извън строителните граници на населените места и селищните образувания, чието предназначение се променя с оглед застрояването им със сгради, постройки, мрежи и съоръжения, се изработва ПЗ или ПП при условията на чл. 59 и 60 ЗУТ. Посочено е, че видно от оспорената заповед в същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл.59 от ЗУТ, като съгл. ал.1 извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, освен в случаите по чл. 109, ал. 2 и 3, както е посочило и вещото лице в изготвената съдебно техническа експертиза одобрения проект за ПУП - ПЗ не е в нарушение на ОУП. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от посочения в чл. 129, ал. 2 от ЗУТ компетентен орган - Кмет на Община Монтана, обективирана е в изискуемата писмена форма, видно от съдържанието на същата тя е материалноправно обоснована, издадена при спазване на нормативните изисквания на раздел III Създаване, обявяване и одобряване на устройствените планове чл.124-133 от ЗУТ. Проектът за ПУП-ПЗ е съгласуван без забележки от Общински експертен съвет по устройство на територията, от всички заинтересовани администрации, от специализираните контролни органи и експлоатационни дружества. Направеният от първоинстанционният съд извод за законосъобразност на процесната заповед следва да бъде споделен, тъй като в хода на съдебното оспорване категорично е установено, че процесният имот попада в устройствена зона, предвидена съгласно Общия устройствен план (ОУП) за предимно промишлена и ПУП, изработването на проект за който е допуснато, не противоречи на действащия ОУП на гр. Монтана, приет с решение 659 по протокол 26/23.11.2017 г. на Общински съвет Монтана, което е в съответствие на императивните норми на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. Съгласно, чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове, респ. установеното в случая съответствие на ПУП предвиждащ ПИ за предимно производствено , каквото е и предвиждането по ОУП, води до издаването на законосъобразна заповед и е допустимо одобряването на процесния ПУП. Съответно след като с процесния ПУП-ПЗ са спазени и параметрите на застрояване, определени за територии от разновидност Пп - предимно производствена зона - чл. 25, ал. 3 от Наредба 7/22.12.2003 г. за правилата и нормативите за отделните видове територии и устройствени зони, също не са налице основания за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна. Тези изводи на съда са съобразени и с приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която е компетентно изготвена и обоснована. Това е така, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че за ПИ с идентификатор 48489.4.514 по КК и КР на гр.Монтана е налице действащ ПУП-ПЗ одобрен със заповед 319/11.06.2010г., с който имота е отреден За автокъща и 00 и е променено предназначението на земеделската земя чиято територия е урбанизирана, като в него съществуват и две сгради. Съгласно ОУП на гр.Монтана приет с решение на Общински съвет 659 в протокол 26 от 23.11.2017г. тази зона е предвидена като производствена зона и е означена с Пп, видно от приложената скица в експертизата. В ПИ 48489.4.514 на място е установен изграден метален навес за които е установила и наличните строителни книжа, което сочи в съдебно заседание, но същия не се нанася в кадастралната карта. По отношение на ПИ 48489.4.381 и част от 48489.4.576 /предишен 48489.4.378/ по КК и КР на Монтана същите са земеделска земя, но не се ползват по предназначение и върху тях е установена настилка от трошен камък, което се потвърждава от приложените доказателства по делото от ОД Земеделие Монтана. В заключението на вещото лице се сочи, че атакувания ПУП-ПЗ не е в нарушение на ОУП. На следващо място, обосновано е прието от съда, че твърдението на жалбоподателя, че в имотите има незаконен строеж, че сградите в ПИ с идентификатор 48489.4.514 се ползват не по предназначението им съгласно издадените строителни книжа и условията на въвеждане в експлоатация в нарушение на чл.223 от ЗУТ и се ползва за автосервиз и кафе, както и, че са построена в отклонение на строителните книжа са неотносими към настоящето производство, тъй като наличието на строеж, изграден в отклонение от строителните правила и норми, квалифициращи го като незаконен строеж по смисъла на закона не опорочава приетия с оспорената заповед ПУП, тъй като законодателя е предвидил възможност за премахването на тези обекти след приключване на процедурата по признаването им за незаконни, което от своя страна е гаранция, че няма да бъдат нарушени или ограничени правата на собствениците на съседни имоти.Освен това, незаконните строежи подлежат на премахване в производство по реда на глава двадесет и първа от ЗУТ Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изрично и своевременно заявената от ответника Грегъри Транс ЕООД претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция и изхода на делото, касаторът дължи адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,