Решение № 1964 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13596/2016 г.
ВАСVI отделение13.02.2018 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА против решение № 1714/28.09.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1150/2016 г. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1894 на Административен съд П. по адм. дело № 1150/2016 г. ОСЪЖДА ТП на НОИ П. да заплати в полза на Г. И. Ч., ЕГН ********** с адрес в гр. Р. сумата от 1000/хиляда/ лева, представляващи разноски, възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 1964 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13596/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ П. против решение № 1714/28.09.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1150/2016 г. С него се отменя решение № 2153-15-100/15.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е оставено без уважение искането за прогласяване нищожността на разпореждане № 5402224908/Ра-19/9.01.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ П. и вместо него е постановено: Оставя без разглеждане искане за прогласяване нищожността на разпореждане № 5402224908/Ра-19/9.01.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ П.. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209 АПК, изведени от съдържанието на жалбата, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Г. И. Ч. чрез процесуален представител адвокат Сираков взема становище за неоснователност на жалбата. Постъпила е и частна жалба от директора на ТП на НОИ П. срещу определение № 1894 на Административен съд П. по адм. дело № 1150/2016 г., постановено по реда на чл. 248 АПК. С него се оставя без разглеждане молбата на директора на ТП на НОИ Пловдив за изменение на решение № 1714/28.09.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1150/2016 г. в частта за разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и частната жалба. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административен съд е образувано по жалба на Г. И. Ч. с адрес в гр. Р. срещу решение № 2153-15-100/15.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е оставено без уважение искане за прогласяване нищожността на разпореждане № 5402224908/Ра-19/9.01.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ П.. Установено е, че разпореждане № 5402224908/Протокол РА-19/9.01.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ П. е обжалвано пред горестоящ орган - директорът на ТП на ТОИ П., който с решение № 2153-15-43/16.02.2016 г. се е произнесъл по законосъобразността и валидността на разпореждане № 5402224908/П. Р.-19/9.01.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ П.. Установено е също така от служебна справка, че има образувано и висящо съдебно производство с предмет законосъобразността на решение № 2153-15-43/16.02.2016 г. - адм. дело № 594/2016 г. по описа на Административен съд П., в което производство съдът ще се произнесе по законосъобразността и нищожността на оспорените административни актове. При тези данни съдът е приел, че ново оспорване на разпореждане № 5402224908/Ра-19/9.01.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ П. е недопустимо при висящия спор със същите страни, поради което с решението си директорът на ТП на НОИ П. е следвало да остави без разглеждане ново искане за обявяване нищожността на същото разпореждане. Предвид изложеното е отменено решението, с което директорът на ТП на НОИ П. се е произнесъл по съществото на спора и вместо него е постановено решение по същество, с което това искане е оставено без разглеждане. Решението е правилно. Фактите по делото сочат на безспорна фактическа обстановка, преценена от съда обосновано на доказателствата по делото, с верен правен извод за недопустимост на решение по същество, по предявено искане за обявяване нищожността на разпореждане, при вече висящ спор за законосъобразност на това разпореждане. Спорът за законосъобразност включва и проверката за нищожността на акта - чл. 168 АПК, поради което последващо оспорване на същото основание е недопустимо - чл. 177, ал. 3 АПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Поискани са разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000 лева, което искане е основателно и доказано по размер и следва да бъде уважено. По частната жалба. Съдът е постановил с решението присъждане на разноски в полза на жалбоподателя Г. И. Ч. в размер на 1000 лева. Искането по реда на чл. 248 ГПК приел за недопустимо на основание чл. 80 ГПК и т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 г. по тълкувателно дело 6/2012 г. на Върховен касационен съд на РБ, задължително за съдилищата - чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Частната жалба съдържа възражения за неправилност на това определение с искане за отмяната му. Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най късно до приключването на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Следователно, преценката по допустимостта, която съдът извършва служебно винаги предхожда тази по основателността, тъй като е нейна предпоставка и съставлява пречка за обсъждане на доводите по същество, ако не е налице. Разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък на разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо, както правилно е приел и съдът в обжалваното определение. Частната жалба разглежда и спора по същество за разноските и се обосновава с постигнатия резултат от оспорването на решението на директора на ТП на НОИ П., който правен резултат не съответства на правната защита, поради което разноски не следва да се присъждат. Също така, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 143 АПК в частта за разноските. Тези доводи не могат да бъдат разгледани предвид недопустимостта на производството по чл. 248 ГПК, още по малко във фаза на обжалването му пред настоящата инстанция. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение