Решение № 6236 от 23.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите - Сливен, чрез процесуален представител, срещу решение 214/15.10.2021 г. по адм. дело 251/2021 г. на Административен - Сливен, с което е отменена негова заповед РД 10 -100/18.05.2021 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, да се отхвърли оспорването по жалбата срещу заповедта, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски по делото. Ответниците по касационната жалба - И. Иванов, М. Петров, П. Момчилова, Н. Стоичкова, С. Славова, К. Петрова, Г. Мазнев, С. Мазнева - Спиридонова, Г. Мазнев, Н. Жекова, В. Новаков, М. Гичева, М. Кисьов, не взимат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалвания акт, АС е взел предвид, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл.13, ал.8, т.2 от Закона за горите (ЗГ), глава осма от Наредба 18 за инвентаризация и планиране в горските територии, във връзка със заявление РДГ 12 - 2419/17.04.2021 г. е утвърдена горскостопанска програма, изготвена от инж. И. Иванов - лицензирана лесовъд, за имот 38683.182.13 по кадастралната карта на с. Кортен, община Нова Загора, с площ на имота 0, 65 ха : 46 "и", с площ 0, 49 ха, насока на стопанисване: отглеждане - 20 %, ползване 41 пл.м.3 ст. м. с клони, кастрене на основание чл.42, ал.1 от НСГ, собственост на наследниците на М. Кисьов. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, но е допуснато съществено административно - процесуално нарушение и е нарушен материалния закон - чл.32 от Закона за собствеността. Производството е започнало по заявление на пълномощник на един от наследниците - М. Петров, притежаващ 1/ 20 идеална част от процесния имот. Съгласие на другите съсобственици за утвърждаване на изготвената горскостопанска програма липсва. АС е изложил мотиви, че съгласно чл.111, ал.8 от Закона за горите ползването на дървесина в горите, собственост на физически и юридически лица, може да се извърши само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота, но тази норма е приложима само и единствено в процедурата за издаване на позволително за сеч, не и в настоящето производство. В ЗГ липсва разпоредба, сочеща каква част от съсобствениците на имота са активно легитимирани да започнат производство по утвърждаване на горско - стопанска програма. При липса на дерогираща специална норма приложима е общата разпоредба на чл.32 от Закона за собствеността относно действия по управление и стопанисване на обща вещ, според която се изисква решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от съсобствената вещ. Решението е правилно. Доводите на касатора за неприложимост на разпоредбата на чл.111, ал.8 ЗГ към процедурата по издаване на оспорената заповед не сочи на касационно основание на решението , в което също е прието, че тази разпоредба е неприложима в производството по утвърждаване на горско - стопанска програма. Касаторът не е формулирал доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.32 от Закона за собствеността, на която се е позовал АС. Първоинстанционният съд правилно е възпроизвел съдържанието на чл.32 ЗС и е обоснован изводът му, че искането за утвърждаване на горскостопанска програма е действие по управление и стопанисване на горски имот, поради което е за него е необходимо решение на съсобствениците притежаващи повече от петдесет процента от имота, каквото в случая липсва. При това положение не е била налице правна възможност за утвърждаване на горскостопанската програма, допуснатото процесуално нарушение правилно е квалифицирано като съществено процесуално нарушение по чл.35 АПК - заповедта е издадена, без да е изяснено обстоятелство от значение за издаването й, поради което правилно е отменена оспорената заповед. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото липсва възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение