Решение № 13426 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8176/2018 г.

Решение № 13426 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8176/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 187, ал. 3 от ЗСВ. Образувано е по жалба на С. К. от [населено място] срещу Решение по т. 2. 6 от протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 05.06.2018 г., с което, на основание чл. 186а, ал. 6 от ЗСВ, жалбоподателката не е назначена на длъжност "съдия" в Апелативен съд – Пловдив – наказателна колегия, поради липса на необходимите професионални качества. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решението по визираната точка от посочения протокол на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, поради противоречие с материалния закон. Поддържа, че в краткия стенографски протокол липсват мотиви, от които да се направи извод от кои факти и обстоятелства се е стигнало до приетата от членовете на СК на ВСС констатация за липсата на необходимите професионални качества от нейна страна. Счита, че съгласно законовите разпоредби и по- конкретно от разпоредбата на чл. 162, т. 3 от ЗСВ, преценката за тези професионални и нравствени качества се прави въз основа на съответствието им с Кодекса за етично поведение на българските магистрати, която преценка, предвид липсата на мотиви, не може да бъде съотнесена към Кодекса, нито биха могли да се преценят обективните критерии по ЗСВ. Възразява и срещу мотивите на кадровия орган по отношение на извода за вземане на това решение на база получените оценки на жалбоподателката и липсата на професионален стаж като съдия. Иска се отмяна на оспореното решение, и изпращане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът – Съдийската колегия на Висш съдебен съвет, чрез юрк. Топалова, изразява становище за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В дадения от съда срок депозира подробни писмени бележки. Върховният административен съд, като взе предвид становищата и доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата е постъпила в срока по чл. 187 от ЗСВ, подадена е от надлежна страна с правен интерес и процесуално е допустима, жалбоподателката е участвала в проведения конкурс за първоначално назначаване за длъжността "съдия" в Апелативен съд – Пловдив – наказателна колегия, което обосновава правния й интерес от търсене на съдебна защита срещу решението на Съдийската колегия на ВСС, което е неблагоприятно за нея. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Видно от данните по делото, на 02.04.2016 г. определената от Висшия съдебен съвет конкурсна комисия е провела писмен изпит по конкурс за първоначално назначаване на длъжност "съдия" в Апелативен съд – наказателна колегия. Данните в протокола за този изпит/л. 172-174 сочат, че от участвалите в него 43 кандидати за назначаване, само шестима имат оценка 4. 50 и над 4. 50 и са допуснати до устен изпит. Един от тези кандидати е жалбоподателката С. К., чиято писмена работа е с крайна оценка 4. 75. При проведения на 11.05.2016 г. устен изпит, К. е била оценена от членовете на конкурсната комисия поотделно по следния начин: 3. 25, 3. 00, 3. 00, 3. 00 и 3. 00. Крайната оценка, определена като средноаритметично число на тези отделни оценки, е 3, 05. Така с общ резултат 7, 80 (наименован бал в протокола за класиране на кандидатите в конкурса), жалбоподателката е класирана на последното място от шестимата класирани кандидати. Конкурсната комисия не е извършила класиране на кандидатите за първоначално назначаване, които са издържали писмения и устния изпит, чрез подреждането им според резултата от сбора на оценките на отделните кандидати (чл. 186а от ЗСВ – ред. ДВ, бр. 32/2011 г.). Комисията за професионална етика към СК на ВСС не е изготвила становища за притежаваните нравствени качества на първите трима класирани, а КАК към СК на ВСС не е изготвила предложение за първоначално назначаване в съответните органи на съдебната власт, в изпълнение на разпоредбите на чл. 186а, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ. С решение по т. 4 от протокол № 10/28.06.2016 г. СК на ВСС е прекратила обявения с решение на ВСС по протокол № 3/21.01.2016 г. конкурс за първоначално назначаване в Апелативен съд – наказателна колегия в Апелативен съд – Бургас – 1 свободна длъжност, Апелативен съд – Варна – 1 свободна длъжност и Апелативен съд – Пловдив – 2 свободни длъжности, поради липса на класирани кандидати. Производството по постановяване на обжалваното решение на СК на ВСС е проведено след постановяване на Решение № 262 от 09.01.2018 г. по адм. д. № 8212/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. С него е отменено решение по т. 4 от протокол № 10/28.06.2016 г. на СК на ВСС, с което е прекратен обявения с решение на ВСС по протокол № 3/21.01.2016 г. конкурс за първоначално назначаване в Апелативен съд – наказателна колегия, както следва: Апелативен съд – Бургас – 1 свободна длъжност; Апелативен съд – Варна – 1 свободна длъжност и Апелативен съд – Пловдив – 2 свободни длъжности, поради липса на класирани кандидати, и преписката е изпратена на СК на ВСС за финализиране на конкурса при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. При новото произнасяне в административното производство са изготвени и приложени към административната преписка извлечение от протокол № 4 от заседание на КАК при СК, проведено на 05.02.2018 г. и решение за извършване на класиране на кандидатите в конкурса за първоначално назначаване за заемане на длъжността "съдия" в апелативните съдилища – наказателна колегия, съобразно влязлото в сила отменително Решение № 262/09.01.2018 г. по адм. д. № 8212/2018 г. на Върховния административен съд и Становище от Комисията по професионална етика (КПЕ) към СК на ВСС/л. 149 от делото/, с което е прието, че С. К. притежава необходимите нравствени качества, за да бъде назначена на длъжността "съдия" в Апелативен съд – наказателна колегия. На свое заседание, проведено на 14.05.2018 г., КАК е взела Решение по протокол № 15, да се предложи на СК на ВСС да проведе гласуване по поредността на класирането, като на свободните 4 длъжности "съдия" в Апелативен съд – наказателна колегия се назначат/не се назначават класираните кандидати. Комисията с е е мотивирала за вземането на това решение с аргумента, че с получените ниски оценки на устния изпит, възниква въпросът следва ли кандидатите да бъдат назначени или КАК трябва да извърши нова преценка за това дали кандидатите притежават необходимите професионални качества. Аргументи за назначаване на класираните кандидати се извеждат от разпоредбата на чл. 186а, ал. 3 от ЗСВ (в сила от 08.09.2016 г.), според която Комисията по атестирането и конкурсите въз основа на резултатите от класирането и становищата на Комисията по професионална етика "внася" в СК "предложение за първоначално назначаване в органите на съдебната власт", без да има компетенции да прекласира кандидати или да преценява отново професионалните им качества, след като същите вече са оценени от конкурсната комисия. Срещу тезата за липсата на минимален праг в ЗСВ за оценка от устен изпит, са изложени аргументи, че не следва да се допуска в съдебната система да бъдат назначавани, и то на апелативно ниво, кандидати с недоказани професионални качества и с ниски оценки на устните изпити. На заседанието на СК на ВСС, проведено на 22.05.2018 г., с решение по т. 4 от протокол № 16, предложението за довършване на конкурсната процедура, във връзка с влязлото в сила Решение № 262 от 09.01.2018 г. по адм. д. № 8212/2016 г. на ВАС за отмяна на решение на СК на ВСС по протокол № 10/28.06.2016 г. за прекратяване на конкурс за първоначално назначаване в апелативните съдилища – наказателна колегия (обн. ДВ, бр. 8/29.01.2016 г.), е отложено, като е разпоредено преписката да бъде окомплектована с допълнителни материали по конкурсната процедура. Въпреки това членовете на СК на ВСС са провели обсъждане на т. 4 във връзка с довършването на конкурсната процедура. По отношение на т. III от предложението на КАК, касаещо и неназначаването на настоящата жалбоподателка, е посочено, че всички кандидати не притежават необходимите професионални качества, като са изтъкнати аргументите на КАК – оценките, които те са получили в рамките на конкурса, а именно на писмения изпит всички оценки са под 5, а на устния всички оценки са между 3, 05 и 4, 20. Конкурсът е започнал по правилата, действали преди настоящото изменение, като в тази връзка членовете на ВСС са обсъждали три основни варианта за разрешаване на възникналите спорни въпроси във връзка с назначаването на кандидатите. На заседанието на СК на ВСС, проведено на 05.06.2018 г. е разгледана точката, касаеща изпълнението на решението на Върховния административен съд по адм. д. № 8212/2018 г. При проведено явно гласуване на предложението С. К. да бъде назначена на длъжност "съдия" в Апелативен съд – Пловдив 1 от членовете на СК на ВСС е гласувал "за", а 10 – "против". При този резултат е взето решение да не се назначава С. К. на длъжност "съдия" в Апелативен съд – Пловдив – наказателна колегия, поради липса на необходимите професионални качества. В жалбата и писмените бележки, развитите доводи за материална незаконосъобразност на оспореното решение се основават на това, че според чл. 186а, ал. 5 от ЗСВ, СК на ВСС проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията по чл. 162 и чл. 164 от ЗСВ и тази проверка се извършва въз основа на документите, представени от кандидата. Жалбоподателката е представила доказателства за оценка на държавен изпит по наказателноправни науки – отличен 6, общ сбор от оценките от държавните изпити-много добър 5, като работата й като главен разследващ полицай в СДВР е свързан изключително с дейност по прилагане на НК и НПК. Посочва, че в ЗСВ липсва разпоредба, която да изключва един или друг вид юридически стаж по отношение на конкурсите за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, а е разписана единствено продължителността на същия по отношение на конкретното ниво, за което се провежда конкурса. Това, ведно с обстоятелството, че служебната й характеристика от предходната месторабота е отлична, сочат на факта, че изводът на СК на ВСС, че не притежава необходимите професионални качества, е неоснователен. Счита, че СК на ВСС е въвел на практика нови условия, и то след провеждане на конкурса, което е в противоречие с разпоредбата на § 209 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ. Преценявайки фактическата обстановка по спора, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита оспореното решение на СК на ВСС за незаконосъобразно, поради допуснато нарушение на материалния закон. Процесният конкурс е започнал с решение по Протокол № 3 от заседанието на ВСС, проведено на 21.01.2016 г., обн. ДВ, бр. 8/29.01.2016 г. Съгласно § 209 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г., ) започналите до влизането в сила на този закон конкурси за младши съдии и младши прокурори, и за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, се довършват при досегашните условия и ред. От посочения текст следва, че конкурсът за длъжността "съдия" в Апелативен съд – наказателна колегия следва да бъде приключен съгласно текстовете на ЗСВ, които са действали преди изменението на закона, обнародвано в ДВ, бр. 62. В тази връзка, незаконосъобразен е изводът на административния орган, че действащият в момента ЗСВ не предвижда заемането на длъжност на апелативно ниво, чрез провеждането на конкурс за първоначално назначаване, поради което участвалите в конкурса за апелативен съдия (който към момента на изменението на ЗСВ, е бил висящ) кандидати не следва да бъдат назначавани. Законодателят ясно е посочил в преходната разпоредба на ЗИД на ЗСВ, че започналите до влизането в сила на закона конкурси за първоначално назначаване продължават по стария ред. Ако е имал волята да изключи висящите конкурси за първоначално назначаване за апелативно ниво от възможността да протекат по стария ред, съответно класираните кандидати да не бъдат назначени, законодателят щеше да въведе това изключение в ПЗР на ЗИД на ЗСВ. Предвид липсата на такъв текст и на такова ограничение, следва да се отбележи, че СК на ВСС е постановила оспореното решение в нарушение на § 209 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ. Относимата за процесния конкурс уредба е по стария ред на ЗСВ, независимо от съществените различия, които се въвеждат след неговото изменение от 09.08.2016 г. Според законовата уредба, в конкурса за първоначално назначаване може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и има стажа по чл. 164 за длъжността, за която е обявен конкурсът – чл. 181, ал. 2 от ЗСВ. Тази първа проверка, вкл. и по въпроса дали кандидатът "притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати" (чл. 162, т. 3 от ЗСВ), законодателят е възложил на Комисията по предложенията и атестирането, която е била действащ помощен орган на ВСС, преди изменението на ЗСВ, и затова нейната преценка по този въпрос не е окончателна, нито има обвързваща Висшия съдебен съвет сила. Поради това законодателят е възложил на Висшия съдебен съвет, като единствен кадрови орган за съдиите, прокурорите и следователите, отново да провери дали класираният от конкурсната комисия кандидат притежава необходимите професионални и нравствени качества за длъжността, на която този кандидат иска да бъде назначен – чл. 186а, ал. 5 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 32 от 2011 г.). С направените в закона изменения, Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия, като съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗСВ, Съдийската колегия осъществяват поотделно и в съответствие с професионалната си насоченост правомощията, заложени в т. 1 – т. 18 от същата разпоредба, в т. ч. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите. Имайки предвид тази разпоредба, компетентният орган, който следва да прецени дали класираните кандидати притежават необходимите професионални и нравствени качества в процесния конкурс, е Съдийската колегия на ВСС. Тази нова проверка се извършва въз основа на документите, представени от кандидата, като СК на ВСС взема предвид и становището на Комисията по професионална етика към СК на ВСС – чл. 186а, ал. 5 от ЗСВ. Крайният извод за липса на необходимите професионални качества на С. К., видно от пълния стенографски протокол на проведеното заседание на 05.06.2018 г., е основан само на изразените становища на членовете на СК на ВСС- Ц. Пашкунова, А. Дишева и Л. Панов, че оценка от 3, 05 до 4, 20 от конкурсния изпит е доказателство за липса на необходимите професионални качества у съответния кандидат, без да се извършва индивидуална преценка на кандидатите, поради което съдът счита този извод за незаконосъобразен. При първоначално назначаване в органите на съдебната власт, притежаването на необходимите за съответната длъжност професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, означава съответният кандидат за назначаване да е компетентен и квалифициран. Според раздел I "Основни принципи" на този кодекс, компетентен и квалифициран е добре подготвеният магистрат, който познава нормативната уредба на Република България и правото на Европейския съюз, и е развил способности и умения за тяхното коректно прилагане. Знанията на кандидатите по материята в съответния правен отрасъл се проверяват чрез устен изпит по тематични конспекти, а техните умения за практическо прилагане на теоретическите знания се проверяват чрез анонимен писмен изпит, който се състои в решаване на казус в съответния правен отрасъл – чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии, младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи. Оценките са по шестобалната система – чл. 184, ал. 1 от ЗСВ, а до устен изпит се допуска кандидат, издържал писмения изпит с оценка не по-ниска от много добър "4. 50" – чл. 184, ал. 4 от ЗСВ. Нейната оценка е 4. 75. Това означава, че до устен изпит се допуска кандидат, който на писмения изпит е показал "много добри умения за практическо прилагане на теоретическите знания". На устния изпит жалбоподателката е получила оценка 3, 05, която представлява средноаритметично число от оценките на всички членове на конкурсната комисия – чл. 23, ал. 2 от цитираните правила за провеждане на конкурси. От това обстоятелство следва извода, че жалбоподателката е издържала устния изпит (чл. 23, ал. 3 от същите правила е отменен с влязло в сила Решение № 13354 от 07.12.2016 г. по адм. д. № 6288/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение). След като при посочените оценки, К. е показала "задоволителни знания по материята в съответния правен отрасъл и много добри умения за практическо прилагане на теоретическите знания", в тежест на СК на ВСС е било да изрази съображения защо счита, че този кандидат не е добре подготвен и не познава нормативната уредба на Република България и правото на Европейския съюз, а така също и защо счита, че този кандидат през целия си досега придобит юридически стаж не е развил способност и умения за коректно прилагане на нормативната уредба на Република България и правото на Европейския съюз. В процесния случай не са развити съображения от ответника за други обстоятелства, изключващи приложението на относимата нормативна уредба, а аргументите за настоящата редакция на ЗСВ, се опровергават от нормата на § 209 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ. Поради гореизложеното, настоящият състав счита, че оспореният от С. К. отказ на Съдийската колегия на ВСС да я назначи на вакантната конкурсна длъжност "съдия" в Апелативен съд – Пловдив – наказателна колегия, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 187 от ЗСВ следва да бъде изпратена на кадровия орган, който да реши въпроса по същество. Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на жалбоподателката сторените от нея разноски в размер на 610 лева, представляващи заплатена държавна такса 10 лева и адвокатски хонорар 600 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие № 699942 от 22.10.2018 г. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,