Решение № 203 от 1.4.2024 г. на ВКС по г.д. № 20228002104622/2022 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК. С решение № 83/18.09.2023 г. по гр.дело № 4622/2022 г. на ВКС, IV г.о. е оставена без уважение молба вх. № 25047356/16.06.2022 г., подадена от Е. С. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [жк], ул.Р.”, № ***, вх.***, ет.***, ап.***, чрез пълномощника С. С. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 250/10.01.2020 г. по в.гр.дело № 10184/2019 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № 489659/18.09.2018 г. по гр.дело № 11979/2017 г. на Софийски районен съд в уважената част на предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. С. Т. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Подадена е молба вх. № 12940/18.10.2023 г. и вх. № 12939/18.10.2023 г. от Е. С. Т., чрез пълномощника С. С. Т., с които се иска допълване на постановеното решение на ВКС по подадената молба за отмяна. Молбите съдържат следните искания: 1. иска се съдебният състав, постановил решение № 83/18.09.2023 г. по гр.дело № 4622/2022 г. на ВКС, IV г.о. да се отведе от разглеждане на делото; 2. Въз основа на какви факти и доказателства ВКС е приел за доказано, че молителите са знаели за съществуването на писмата от ДНСК с изх. № АО-455-01-436/17.03.2022 г. и писмо изх. № АО-1690-03-743/03.08.2022 г., издадени от ДНСК към датата на съдебните заседания; 3. Твърди се, че е фикция твърдението в решението, че представеният доклад по прокурорска проверка преписка на СГП № 12- 0131/2007 г. не е обсъдена от съда, тъй като в същата не бил посочен издател, както и липсва подпис на длъжностно лице, извършило проверката по посочената преписка на СГП. Според молителите ВКС не е изпълнил служебните си задължения да направи служебна проверка и да изиска ясно посочената прокурорска преписка по описа на СГП. Твърди се, че ВКС дължи произнасяне по всички факти и обстоятелства, разкрити в прокурорската преписка на СГП № 12-0131/2007 г., към която е представен доклада под приложение № 7; 4. Поради какви мотиви ВКС е приел постъпилият отговор на „Топлофикация” София ЕАД, извън срока за отговор; 5. Липсват мотиви към твърдението в решението, че писмо изх. № 94-Е81#20/20.10.2021 г., издадено от НАП, Централно управление не е от съществено значение за делото; 6 Липсва произнасяне относно посочената изначална нищожност на Заповедта за изпълнение, поради отмяната със задна дата на Наредбата № 6/20.02.2008 г. по чл.425 ГПК за утвърждаване на образците на Заявленията и Заповедите в заповедното производство; 7. Липсват мотиви за отхвърляне на молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като дори и да не са посочени в молбата за отмяна съдът е бил длъжен служебно да се произнесе по тях; 8. Липсва произнасяне относно наведеното правно основание, че всички образци по чл.425 ГПК, респективно Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 и чл.417 ГПК са нищожни, считано от 28.02.2008 г., включително и процесната заповед по ч.гр.дело № 46552/2016 г., а оттам и искът по чл.422, вр.чл.415 ГПК по гр.дело № 11979/2017 г. се явява недопустим. Ответниците по молбите за допълване на решението не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като прецени данните по делото и доводите в молбите за допълване на постановеното решение по делото намира за установено следното: Молбите са подадени в срока по чл.250, ал.1 ГПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество молбите са неоснователни по следните съображения: Съдът намира, че следва да се остави без уважение искането на молителите за отвод на съдиите от настоящия съдебен състав, тъй като в молбите не са заявени конкретни основания за отвод, предвидени в чл.22, ал.1т.1-6 ГПК. Освен това съдът преценява, че за нито един от членовете на съдебния състав не е налице основание за отвод по чл.22, ал.1, т.1- 5, както и т.6 ГПК – други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в тяхната безпристрастност. Съгласно чл.250, ал.1, изр.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Според трайно установената съдебна практика искане за допълване на решението може да направи страната, по чието искане съдът не се е произнесъл. На допълване подлежи това съдебно решение, чиито диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил сезиран. По реда на чл.250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице/решение № 241/20.09.2013 г. по гр.д.№ 2309/2013 г. на ВКС, IV г.о./. Следователно мотивите към постановения съдебен акт/решение, определение, разпореждане/ не подлежат на допълване по реда на чл.250 ГПК. Допълване на мотивите на постановеното съдебно решение по настоящото дело се съдържа в молбите на Е. Т. по пунктове посочени по-горе – 2, 3, 4, 5, 6 и 8. В настоящият случай с постановеното решение № 83/18.09.2023 г. по гр.дело № 4622/2022 г. съдът е оставил без уважение молба вх. № 25047356/16.06.2022 г., подадена от Е. С. Т., чрез пълномощника С. С. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 250/10.01.2020 г. по в.гр.дело № 10184/2019 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № 489659/18.09.2018 г. по гр.дело № 11979/2017 г. на Софийски районен съд в уважената част на предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. С. Т. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Съдът се е произнесъл по заявеното основание за отмяна на влезлите в сила съдебни решения по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Исканията по посочените по-горе пунктове 2, 3, 4, 5, 6 и 8 за допълване на мотивите към съдебния акт не попадат в приложното поле на чл.250 ГПК с оглед на точния смисъл на закона и трайно установената съдебна практика. Искането за допълване на постановеното решение по делото, посочено по 7-ми по- горе, а именно съдът да се произнесе за наличие на основания за отмяна на влязлото в сила решение на СГС и потвърденото с него решение на СРС в указаната част по чл.303, ал.1, т.2 и т.3 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като такива основания за отмяна не са обосновавани в молбата за отмяна, както и липсва ясно формулирано искане за отмяна на влезлите в сила решения на тези основания. В производството за отмяна на влязло в сила решение съдът няма задължение служебно да се произнася по всички основания, предвидени в чл.303, ал.1 ГПК. В това производство съдът се произнася само по заявените с молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение основания по чл.303, ал.1 ГПК. Като взема предвид изложеното съдът намира, че постановеното решение по делото не е непълно и молбите за допълване следва да се оставят без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение