Решение № 4826 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2017 г.

Решение № 4826 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП и на ЕТ "Ю. Б.-М." със седалище и адрес на управление в гр. Р., представляван от Ю. А. Б., против Решение № 1056 от 19.06.2017 г. на Административен съд П. по адм. д. № 802 по описа за 2017 г., съответно в частта му, с която по жалба на търговеца е отменен ревизионен акт № Р-16001616004427-091-001/15.12.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП П. в потвърдената му част с Решение № 108/01.03.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" П., с която на ревизираното лице са установени данък върху дохода в размер над 1 955 лв. и съответни лихви и в тази, с която жалбата на ЕТ е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на ЕТ се твърди, че съдебното решение в частта му, с която жалбата е отхвърлена е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Без основание съдът и органите по приходите, издали процесния РА не са признали наличните по банкова сметка към 31.12.2012 г. 18 390,87 лв., след като в отменящото първоначалния РА Решение на Директора на Д "ОДОП" са дадени задължителни указания за определяне на начално салдо, различно от нулево. Още повече, че ревизираната ЕТ е направила два банкови превода съответно на 20.04.2013 и на 10.07.2013 г. за покупката на процесния недвижим имот и така е използвала въпросната сума без да е било необходимо да я тегли в брой. Отделно от изложеното, РА бил издаден при груби процесуални нарушения и в нарушение на забраната по чл. 155, ал. 8 за изменение на РА във вреда на обжалващия, което не било съобразено изобщо от административния съд. Не било съобразено и незаконосъобразното определяне на данъчната основа на месечна, а не на годишна база. Иска се отмяна на решението и РА в посочената част и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба - ДД "ОДОП" П., чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на тази част на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на ДД "ОДОП" П. се твърди, че съдебното решение в отменящата РА част е неправилно. Неправилно първоинстанционният съд приел, че сумата с неустановен произход, по банков път за придобиване на недвижим имот, представлява съпружеска имуществена общност, като само половината от нея следва да се включи в облагаемата данъчна основа на жалбоподателката. Член 21, ал. 1 от Семейния кодекс изключва СИО върху паричните влогове. Необосновано съдът приел, че е доказано получаването на 9 000 лв. назаем от Х. Д. Х., при недоказаната способност на заемодателя да даде сумата. Последно за 2010 г. е доказано получаване на суми от заемодателя като член-кооператор в ТПК, а до 01.07.20013 г. липсват доказателства за доходи. Показанията на г-н Х. като свидетел не компенсирали посочения доказателствен дефицит. Иска се отмяна на решението в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба ЕТ "Ю. Б. -Медина", чрез адв. Петров, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението в тази част и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на ревизираното лице и за неоснователност на тази на ДД"ОДОП" в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: В хода на ревизионното производство е установено, че през 2013 г. г-жа Ю. Б., в режим на СИО, е закупила от дружество недвижим имот за сумата от 62 000 лв., платена, както следва: с преводи по банков път съответно на 02.04.2013 г. - 20 000 лв. и на 10.07.2013 г. - 20 000 лв. и разлика 22 000 лв. - внесена в брой по банковата сметка на дружеството от ревизираното лице на 26.09.2013 г. Пред първоинстанционният съд не е било спорно, че тези доходи са с неустановен произход. За да намали установените данъчни задължения, първоинстанционният съд правилно е приел, че съгласно чл. 21, ал. 1 от СК придобитите по време на брака недвижими имоти в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съгласно алинея трета на нормативния текст съвместният принос се предполага до доказване на противното. Затова, независимо, че паричните влогове не са обхванати от режима на съпружеската имуществена общност, щом придобиването на недвижимия имот на името на ревизираното физическо лице е станало с посочените парични средства, тези средства представляват съвместният принос в придобиването на вещта, за който е налице оборима законова презумпция. Ако са искали да обосноват констатация за обратното, приходните органи най-малко е следвало да поискат от съпруга на ревизираното лице да заяви дали приносът в придобиването и бил съвместен. Вместо това, ревизиращите са признали, че половината платената на продавача на имота сума в брой не следва да участва в облагаемата данъчна основа именно поради презумпцията за принос. Т. факт с основание е взет предвид от първоинстанционния съд. Неоснователни са и касационните оплаквания за необосновани фактически изводи относно получаването на заем от ревизираното лице в размер на 9 000 лв. от Х. Д. Х. Обратно на поддържаното в касационната жалба, в първоинстанционния процес са представени доказателства, че заемодателят е получавал редовни доходи като председател на Трудово-производителна кооперация "С.", които заедно с получаваната от него пенсия доказват възможността му да даде посочения заем, за реалното изпълнение на който са представени договор и разписка за предаване на сумата. Касационната жалба на ревизираното лице също е неоснователна. За да потвърди определеното от приходните органи нулево начално салдо, първинстанционният съд е приел, че само от наличието на 18 000 лв. по банкова сметка на жалбоподателката към 01.01.2013 г., които не са били теглени, нито използвани по друг начин за придобиването на недвижимия имот, не може да се приеме, че тези суми следва да се използват като оправдание за извършените от лицето разходи в ревизирания период. Никакви други доводи или доказателствени искания, в тази връзка, не са правени пред първоинстанционния съд, поради което изводите му за нулево начално салдо са обосновани на събраните доказателства и са направени при спазване на процесуалните правила. Оплакването в тази касационна жалба за изчисление на данъчната основа на месечна, а не на годишна база е неоснователно и това се вижда на стр. 9-та от ревизионния доклад, където е посочено как е изчислена общата годишна данъчна основа. При този изход на процеса на г-жа Б. следва да се присъдят разноски за касационната инстанция по компенсация в размер на 419,22 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение