Решение № 6917 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1402/2009 г.

Решение № 6917 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1402/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Русе, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Мария Радева, срещу Решение № 48 от 19.12.2008 г. по адм. дело № 486/2008 г. на Русенския административен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение Русенският административен съд е отменил Заповед № РД-09-747 от 13.08.2008 г. на касационния жалбоподател, с която е констатирано задължение на лечебното заведение "Диагностично - консултативен център 2 - Русе" ЕООД в размер на 2025,94 лв. от превишаване на одобрените му за първото тримесечие на 2008 г. регулативни стандарти. За да постанови този резултат съдът е приел, че според т. 172 и т. 173 на Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса (УС на НЗОК) РЗОК определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие, но с Решение № 13623 от 10.12.2008 г. по адм. дело № 10382/2008 г. на Върховния административен съд т. 173 е обявена за нищожна поради липса на материална компетентност, а този порок обхваща и т. 172 на цитираното решение на УС на НЗОК, поради което към този момент (датата на оспореното съдебно решение) вече нямало регулативни стандарти за жалбоподателя. Този извод на Русенския административен съд е неправилен. Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. са определени финансовите параметри на нейната дейност. Средствата, с които НЗОК ще разполага през 2008 г. за заплащане на специализирани медицински дейности и на медико-диагностични дейности са определени с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2. и чл. 3, ал. 2 за посочените там специализирани медицински дейности и с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4. и чл. 3, ал. 4 на изброените медико-диагностични дейности. С тези средства разполага НЗОК за 2008 г. и тяхното превишаване е немислимо. Затова с чл. 4 от цитирания закон на НЗОК е възложено да определя за всяко тримесечие броя на назначаваните от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в съответствие с разполагаемите за тях средства. С ал. 2 на чл. 4 УС на НЗОК е овластен да утвърди ред, по който НЗОК да изпълнява правомощието си по ал. 1. Основните постулати на този ред се съдържат в т. 171, 172 и 173 на Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК. Прогласяването на тяхната нищожност не заличава регулативните стандарти като финансова рамка на специализираните медицински дейности и медико-диагностични дейности, финансирани от бюджета на НЗОК, защото тази финансова рамка е определена с чл. 1, ал. 2, редове 1.5.2. и 1.5.4. и с чл. 3, ал. 2 и 4 на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. Освен това с чл. 42 и чл. 43 на Договор № 18-035 от 06.02.2008 г. между НЗОК и "Диагностично - консултативен център 2 - Русе" ЕООД са установени правила и рамки, в които това лечебно заведение може да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности за сметка на бюджета на НЗОК. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да бъде за сметка на лечебното заведение, защото надвишава обема на медицинските дейности, предмет на договора, които другата страна по договора - НЗОК - е приела да финансира. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното от касационния жалбоподател решение на Русенския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Спорът не може да бъде разрешен по същество от касационната инстанция поради неяснота на приетото от Русенския административен съд заключение на вещите лица Ирина Димитрова и Мадлена Любомирова Минчева и по-точно на данните, съдържащи се в таблицата на стр. 3, наименована "Справка за договорените, издадени РС, възможности за компенсиране и превишение за възстановяване". За отстраняването на тази неяснота, респ. за отговор на въпроса защо вещите лица считат, че превишаването на регулативните стандарти в случая е 735,94 лв., а не 2025, 94 лв., както е приел касационния жалбоподател с оспорената заповед, е необходимо те да бъдат изслушани (разпитани) отново от решаващия съд. Затова и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Русенския административен съд. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,