Решение № 1967 от 22.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Строй транс 2015 ЕООД, предстването от адв. В. Иванов, срещу решение 1149/23.02.2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 4817/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-22221120001130-091-001/01.12.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Според него съдът не е извършил преценка на събраните доказателства за установяване на правно релевантния факт на действително осъществяване на облагаеми доставки на стоки и услуги и е формирал изводи във вреда на жалбоподателя от констатирани нередности при доставчиците му. Настоява на правното значение на дължимо твърдение за сделката, с която обосновава правото си на данъчен кредит, като част от данъчна измама и наличието на обективни данни за формирани у него представи за това. Изразява убеждение, че са доказани предпоставките за правото на данъчен кредит. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на РА. С нарочна молба, в откритото съдебно заседание на 13.02.2023 г. касаторът представя доказателства по опис за установяване на плащанията по фактурите за аванс; за наличието на основание за своенето на имота, с който са свързани част от доставките, за фактурите по които е упражнил отречено от органите по приходите право на данъчен кредит; за завеждане като дълготрайни материални активи на резултата по доставките. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Строй транс 2015" ЕООД допълнителни задължения по ЗДДС за ДДС за внасяне в общ размер 160 774.58 лева с лихви за забава общо 24 960 лева. Определените задължения за косвения данък са в резулта на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в данъчни периоди м. 02.2018 г.; м. 0407 и м. 10-12.2018 г.; м. 02-06 и м. 08-10.2019 г. Основание за корекцията е отказът на приходната администрация да признае упражнено в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит. Отречено е данъчно предимство в общ размер 158 993.30 лева по 19 фактури, издадени от Деос 2019 ЕООД, 13 фактури с издател Нов авто свят ЕООД и 6 фактури с издател Евро диал ЕООД с получател РЛ, включени в дневниците му за покупки. Предмет на доставките са стоки и услуги /СМР/, като са издавани и фактури за авансови плащания. Органите по приходите са отрекли претендираното от РЛ данъчно предимство на различни основания. По фактурите за авансови плащания са зачели правото на приспадане съразмерно на извършените плащания. За фактурираните доставки на СМР във връзка с обекти, които не се своят от ДЗЛ, както и за които липсват последващи облагаеми доставки отказът е обоснован с отсъстваща връзка с икономическата дейност на търговеца. Недоказаността на доставките е основание за отказ по трета група данъчни документи. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата срещу РА. Установяванията на съда възсъздават компилативно констатациите от решението на ДДОДОП, постановено при оспорването на РА по административен ред. Те обхващат всяка от фактурираните доставки и с тях е скрепен правен извод за основателност на отказа на администрацията да признае правото на приспадане на данъчен кредит. Според съда е останало недоказано жалбоподателят да притежава имот с идентификатор 68134.111.357 в м. Горни Смърдан, [улица], което наред с липсата на надлежно счетоводно отчитане, изключвало фактурираните разходи за изграждане на търговски и жилищни обекти в този имот да е за сметка на дружеството. Съдът е отрекъл правното значение на извършени след частичното последващи плащания по фактурите за авансово плащане. Съобразил е отсъствието на фактурирани от Строй транс 2015 ЕООД доставки, обвързани с издадените от Деос 2019 ЕООД фактури 1 1/23.05.2019 г. и 2 41/30.06.2019 г.; недоказаното използване за дейността на дружеството на сглобяемата ферма по фактура 1 29/29.10.2018 г. с издател Евро диал ЕООД наред с отсъствието на реквизити в протокола за предаването ѝ. В мотивите на съдебния акт е изключено значението за съществуването и размера на установените с РА публични задължения на издадени от жалбоподателя фактури и кредитни известия, както и на протокол от 30.04.2019 г. за погасяване на задължения между него и двама от доставчиците му. Решението е неправилно при разрешаването на спора за съществуването и размера на установените с РА публични задължения. Съдът не е изпълнил точно задължението си по чл. 163, ал. 3 АПК във вр. д § 2 от ДР на ДОПК и не е указал на жалбоподателя необходимостта от събиране на доказателства за фактите, от чието осъществяване черпи благоприятни правни последици. Общо указание се съдържа в разпореждане от 18.10.2021 г. за жалбоподателя да ангажира доказателства за опровергаване констатациите на РА.. Липсва указание по чл. 170, ал. 3 АПК за разпределяне на доказателствената тежест. Нарушенията на съда в процеса на доказване изключват прилагането на забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания. Без да са дадени надлежни указания по доказването е недопустимо прилагането на правилата за доказателствената тежест, като се отрече настъпването на правните последици на недоказаните факти. Това е основанието за допускане на представените от касатора писмени доказателства. Опущенията в познавателната му дейност се квалифицират като противоречащи на съдопроизводствените правила. Ефектът е изкривяване на вътрешното му убеждение в противоречие на правилото на чл. 12 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Придобиването на стоката/услугата от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагане на системата на ДДС /така решението на Съда по дело С-153/11, т. 39/, а ДЗЛ действа в това качество, когато е за нуждите на своята икономическа дейност /т. 40 от същото решение/. Дали ДЗЛ действа в това си качество е фактически въпрос. Корелацията на полученото с икономическата дейност на получателя може да се прояви в пряка и непосредствена връзка с една или повече извършени облагаеми доставки или разходите по доставките да са елемент, формиращ цената на доставяните стоки или услуги /вж. т. 57 и т. 58 от решението на Съда по дело С-29/08 и т 46 и т. 47 от решението на Съда по дело С-118/11/. Доказването на привръзката е в тежест на лицето, претендиращо данъчното предимство /арг. чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Разходите по 17 бр. фактури за имота в м. Горни Смърдан са във връзка икономическата дейност на предприятието. Имотът с идентификатор 68134.111.357 в м. Горни Смърдан, [улица] собственост на М. Амушева /придобит е с договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт 29, том I, рег. 624, дело 26 от 2016 г. по описа на нотариус с рег. 014/, която е съпруга на управителя и едноличен собственик на капитала на Строй транс 2015 ЕООД. С договор от 07.06.2018 г. Амушева е предоставила на дружеството за безвъзмездно ползване имота до сключване на договор за продажбата му във формата за действителност. На 04.03.2019 г. между същите страни и сключен предварителен договор за покупко-продажба и на 20.12.2021 г. са извършени две плащания по 5 000 лева от продажната цена, която е в размер 50 000 лева. Плащането по предварителния договор сочи на достоверността на датата му. Договорът за безвъзмездно ползване създава основание за своенето на вещта от ползвателя и кореспондира на уговореното предаване на владението по предварителния договор при сключване на окончателен. Информационното единство на доказателствените средства и достоверността на датите на предварителния договор и платежните нареждания изключват основателността на довода за създаване на доказателства за целите на съдебното производство. В имота в м. Горни Смърдан е поставена сглобяемата ферма по фактура 1 12/29.10.2018 г. на Евро диал ЕООД според удостоверяването в протокол за установяване на видове работи и вложени материали от 30.01.2020 г. За търговски обект склад за строителни материали на Строй транс 2015 ЕООД в гр. София, [улица] издадено свидетелство за регистрация на фискално устройство от 30.01.2020 г. На 30.01.2020 г. обектът метално хале е заведен като актив в предприятието според отбелязването в инвентарната книга. Разходите по придобиване на дълготраен актив участват като елемент от цената на доставяните от задълженото лице стоки/услуги, а не се обвързват с конкретни последващи доставки. Начинът на отчитане на разходите е от значение за облагането с преки данъци. С имоти, основанието за своене на които е надлежно установено, са свързани доставките на Евро диал ЕООД по фактури 1..22/31.12.2018 г., 1 26/26.02.2019 г., 1 27/27.02.2019 г. и 2 39/29.03.2019 г. Основание за престацията на доставчика е договора от 27.11.2018 г., а изпълнението е удостоверено с приемо-предавателни протоколи към всяка от фактурите. За конкретни последващи доставки е отредено полученото по издадените от Деос 2019 ЕООД фактури 1 1/23.05.2019 г. и 2 41/30.06.2019 г. Първата от фактурите е за аванс и за нея е признато частично право на приспадане на данъчен кредит съразмерно на плащането. В касационното съдебно производство са представени доказателства за плащане в пълен размер разходни касови ордери. Този счетоводен документ засяга само дейността на предприятието и е създаден чрез автоматично устройство без да има цифров или друг идентификатор, с който да се означи неговия съставител /вж. чл. 6, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 5 ЗСч/. Това с арг. от чл. 10 ЗСч изключва достоверността на информацията по счетоводните документи. Съобразен с материалния закон /чл. 25, ал. 7 ЗДДС/ е правният извод за изискуемост на данъка при получаването на плащането и за размера на плащането. До този размер е правомерно начисляването на ДДС и само за същия размер получателят по доставката има право на приспадане /съобр. чл. 70, ал. 5 ЗДДС/. Тези съждения са относими към разрешаването на спора за правото на приспадане по фактура за авансово плащане 1 14/29.11.2018 г., издадена от Евро диал ЕООД. Основание да се отрече данъчното предимство по втората фактура в размер 14 832 лева е пропускът на ДЗЛ да префактурира получената услуга на своя клиент Елитстрой 6 ЕООД. Издадена била единствено фактура за авансово плащане 1 490/22.05.2019 г. с ДО 85 160 лева и начислен ДДС 17 232 лева. Използването на полученото по облагаемите доставки за икономическата дейност на предприятието е различно от документирането на последващите доставки, което е ирелевантно за правото на данъчен кредит. Бездействието на задълженото лице по документиране на доставката се преодолява с начисляване на данъка по реда на чл. 86, ал. 2 ЗДДС, а не с корекция на данъчния кредит. Пряко първично доказателствено средство за осъществяването на доставката по фактура 2 177/07.10.2019 г. на Деос е приемо-предавателния протокол към нея, а индиция е и удостовереното с фискален бон плащане. Относно правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на Нов авто свят ЕООД Основателна е касационната жалба срещу частта от решението, разрешаваща спора за съществуването на установените с РА публични задължения в корелация с отречено право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 9 073.40 лева по фактури 1 115/31.05.05.2018 г., 1 117/31.05.2018 г., 1 181/28.02.2019 г. и 1 183/29.03.2019 г. Съдът не е мотивирал отказа си да зачете доказателствената стойност на договора към първата фактура; приемо-предавателните протоколи към всяка от фактурите и информационните източници за пълни или частични плащания по някои от тях. Съобразени с процесуалния закон са констатациите на първостепенния съд относно доставките по останалите фактури на този доставчик и съответни на материалния закон са правните му изводи, че по тях не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. Крайният извод е, че неправомерно с РА са установени задължения за ДДС за внасяне в общ размер 101 535.45 лева и за лихви за забава в общ размер 13 233.37 лева в корелация с отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 101 535.45 лева. Дължима е отмяна на решението на АССГ в частта му за отхвърляне на оспорването срещу РА относно установените задължения за ДДС за внасяне в общ размер 101 535.45 лева и за лихви за забава в общ размер 13 233.37 лева и отмяна на съответната част от РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на Националната агенция за приходите деловодни разноски за разликата над 2 507 лева до 4 337 лева. В останалата му част първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 946.97 лева /претендират се само разноски за държавни такси/, а на Националната агенция за приходите се дължат разноски за касационното съдебно производство в размер 5 923 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение