Решение № 4644 от 16.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Черноочене, чрез процесуалния си представител адв. М. Сеидахмед, против решение 237/03 декември 2021 г., постановено по адм. д. 201/2021 г. по описа на Административен съд Кърджали. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Сираков, [ЕГН], против мълчалив отказ на кмета на община Черноочене да се произнесе по негова молба вх. 94-00-1384/08 юли 2021 г. за учредяване на право на преминаване по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ през поземлен имот с планоснимачен 310, кв. 19 по КРП на [населено място], общ. Черноочене. Последвал е изричен отказ, обективиран в писмо изх. 94-00-1384 от 15 юли 2021 г. Съдът, с обжалвания съдебен акт, е отменил отказа и е върнал делото като преписка на кмета на община Черноочене за ново произнасяне в 30 дневен срок, при спазване указанията за тълкуване и прилагане на закона, изложени в решението. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено от съда, че оспореното писмо изх. 94-00-1384/15.07.2021 г., с което кметът на община Черноочене е отказал учредяването на право на преминаване през чужд поземлен имот е в противоречие с приложимия материален закон. Необходимостта от учредяване на право на преминаване по чл. 192 ЗУТ възниква при обективната липса на друга техническа възможност за достъп до конкретен поземлен имот. Право на преминаване се учредява със заповед на кмета на общината (чл. 192, ал. 2 ЗУТ) в случаите, когато не е постигнато съгласие между собствениците на съседните имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Не се спори по делото, че А. Сираков няма достъп до собствения си имот, като за осъществяването на такъв е необходимо преминаване през чужд имот. Установено е също и липсата на съгласие за това от собственика на чуждия имот. Към момента на постановяване на оспорения отказ, са били налице материалноправните предпоставки за учредяване на право на преминаване по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ и неправилно е постановен отказ по отправеното до кмета искане. Верен е изводът, че наличието на възможност за изменение на дворищно регулационния план по реда на § 8, ал. 2, т. 2 ПР ЗУТ, на което основание кметът е отказал да учреди право на преминаване, не е пречка за учредяването на това право. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника А. Сираков, [ЕГН], следва да се присъдят направените в това производство разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав