Решение № 13490 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 267/2017 г.

Решение № 13490 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 267/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП против решение № 2145/14.11.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 2104/2016 г., с което е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615009200-091-001/1.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., в частта потвърдена с решение № 566/18.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП обслужва старата редакция на чл. 119, ал 2 ДОПК и измененията в закона касаят както органа, издател на ревизионния акт, така и начина на определяне на издателя на ревизионния акт. Счита, че с измененията на ДОПК, в сила от 1.01.2013 г., законодателят изрично определя качествата на лицата, които могат и единствено са компетентни да издават ревизионния акт и единствено тези качества следва да се установяват с оглед действителността на акта. Според касаторът, за да е налице валидно издаден ревизионен акт в хипотезата по чл. 119, ал. 2 ДОПК, последният следва да е издаден от органа по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането й, и органа, имащ качеството на възложител на ревизията, определен за това с акт на териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Хипотезата на чл. 112, ал. 2 ДОПК не определя каква длъжност следва да заема определеният от териториалния директор орган по приходите стига последният да има качеството на орган по приходите. Безспорно такова качество имат и лицата, заемащи длъжности началник сектор, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП. В този смисъл поддържа, че ревизионните актове, издадени след изменението на чл. 119 ДОПК от орган по приходите на длъжност "началник сектор", който е определен от териториалния директор, са валидни. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. На следващо място прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответната страна. Ответникът по касационната жалба - "М. С." ООД, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. С. Х., със съдебен адрес - гр. П., ул. "К." №..., ет. ..., твърдейки, че две заповеди за изменение на ЗВР и самият РА са невалидно подписани от възложителя на ревизията И. К. К., тъй като липсват данни издателят на актовете да е разполагал с валиден квалифициран електронен подпис. В случай, че ревизионният акт се приеме за валидно издаден, поддържа искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, тъй като Пловдивския административен съд неправомерно е дал ход на делото по същество без да осигури възможност на ответника да осъществи правото си на защита. Заявява претенция за присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба по същество е основателна. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е бил РА № Р-16001615009200-091-001/1.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърдена с решение № 566/18.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с който на ревизираното лице "М. С." ООД е отказано правото на данъчен кредит в размер на 592 745.49 лв., ведно със законни лихви в размер на 125 935.82 лв., по издадени от "П. и." ЕООД и "М. С. П." АД фактури за отчетен период 1.01.2014 г. -31.08.2014 г. Органите по приходите са се позовали на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Първоинстанционният съд е обявил РА за нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Установено е, че ревизионният акт е издаден от И. К. К. - началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Й. Д. П. - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. Съдът е приел, че с настъпилата промяна на нормативната уредба се налага съблюдаване правилото на чл. 118, ал. 2, във вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК и органите, които могат да възлагат извършването на ревизия са само длъжностни лица, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Определяйки лице, заемащо длъжността началник сектор, директорът на териториалната дирекция не се съобразил с императивното изискване на чл. 118, ал. 2 ДОПК. Съдът е достигнал до крайния извод, че при действащата разпоредба на чл. 119, ал. 2 във вр. с чл. 118, ал. 2 ДОПК и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК териториалният директор, неговите заместници, директорите на дирекции и началниците на отдели и сектори нямат нормативно установена компетенция да възлагат заповеди за възлагане на ревизия и да издават ревизионни актове. По тези съображения и като е приел, че оспореният РА е издаден от некомпетентни органи, съдът е постановил, че процесният ревизионен акт е нищожен. Настоящата касационна инстанция намира за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд. Същите са в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия по тълкувателно дело № 10 по описа за 2016 г., съгласно което ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт. Предвид изложеното, ревизионният акт, който е бил оспорен пред първоинстанционния съд е валиден, тъй като е издаден от компетентни органи. По отношение на твърденията на ответника относно невалидно подписани документи от възложителя на ревизията, съдът намира същите за неоснователни. По административната преписка /стр. 41/ е приложено удостоверение за електронен подпис с автор И. К. К., издадено от InfoNotary, валиден до 19.06.2016 г. Проверката на информацията относно удостоверенията за електронен подпис на сайта на InfoNotary потвърди посоченото обстоятелство. Административният съд, излагайки мотиви за нищожност на РА, е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Тъй като в решението си първостепенният съд е приел, че при наличието на констатирана нищожност на РА не следва да обсъжда други негови пороци, свързани с материалноправната му и процесуалноправната му законосъобразност, то липсата на изложени мотиви в тази насока е пречка след отмяната на решението касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора като отмени или потвърди РА. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, първо отделение. С оглед на гореизложеното Върховният административен съд, първо отделение