Решение № 450 от 24.10.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200574/2025 г.

Касационното производство е образувано по жалба на адв. Е. Е., , повереник на частните обвинители П. Т. и А. А., срещу решение № 8 от 09.01.2025г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 188/2024г. по описа на същия съд. В жалбата се сочи, че се обжалва въззивното решение поради нарушение на закона, без да се сочи дали е материалния или процесуалния закон, като липсва посочване на касационни основания и съображения в тяхна подкрепа. Едва в допълнение към касационната жалба се сочи нарушение на материалния и процесуалния закон. Най-общо се претендира постановяване на решение при противоречие в мотивите, изразило се в неизлагане на съображения защо се кредитират някои от експертизите по делото. В резултат на това се претендира и неправилното приложение на материалния закон, изразило се в неправилното потвърждаване на присъдата на първата инстанция. Искането, което се прави, е за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Против жалбата и допълнението към нея са постъпили две възражения от адв. С. Д., защитник на подсъдимия, с които се твърди, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес и депозирана при т. нар. „прескачащо обжалване“. По същество се претендира за нейната неоснователност. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че въззивната инстанция не е допуснала нарушения на закона, като постановеното решение е правилно и законосъобразно. Частните обвинители не се явяват в съдебното заседание, редовно уведомени. Адвокат Евгениев поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Защитникът на подсъдимия адв. Димитров поддържа подадените възражения срещу жалбата на частните обвинители и претендира жалбата да се остави без разглеждане или без уважение. Подсъдимият се солидаризира със становището на защитника си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 10 от 19.10.2022г., постановена по нохд № 188/2022г., Окръжен съд – Монтана е признал подсъдимия Г. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.б, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като го е признал за невинен и го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 3, б.б, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б.в, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С присъдата съдът е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК. По протест и жалба от частните обвинители, с решение № 239 от 20.06.2023г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 207/2023г. присъдата е била потвърдена изцяло. Само по протест срещу така постановеното въззивно решение, с решение № 97/06.02.2024г., ВКС- І н.о. е отменил въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е върнал делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. С атакуваното сега само от повереника на частните обвинители въззивно решение апелативният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е признал подсъдимия К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.б, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, но не го е наказал и е приложил правилата за давността. Със същото решение е била отменена първоинстанционната присъда в частта й, с която е било прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК поради изтекла давност. В останала част присъдата е била потвърдена, като въззивният съд се е произнесъл и по направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена в срок, но следва да се остави без разглеждане като недопустима. Необходима предпоставка за образуване на касационното производство е правото на съответната страна да атакува посочения в чл. 346, т. 1 от НПК съдебен акт. Видно от описаното по-горе процесуално развитие на разглежданото наказателно дело, частните обвинители и техния повереник не са обжалвали по касационен ред постановеното въззивно решение № 239 от 20.06.2023г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 207/2023г., с което присъдата на първата инстанция е била потвърдена изцяло. При липса на касационна жалба срещу акта на въззивната инстанция те са се лишили и от правото на касационно обжалване на акта на въззивната инстанция по внохд № 188/2024г. по описа на САС, защото процесуалният закон не допуска възможност за т. н. „прескачащо обжалване“. На касационен контрол подлежат актовете на въззивната инстанция. Щом съответната страна не е изразила недоволство от първоначално постановеното решение № 239 от 20.06.2023г. на Софийски апелативен съд, тя не би могла да атакува директно пред ВКС и решението по внохд № 188/2024г. по описа на САС, освен ако с въззивния съдебен акт са засегнати нейни права и законни интереси, което в случая не е налице. В настоящия казус с решението на САС по внохд № 188/2024г. на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК присъдата на ОС – Монтана е била изменена само относно ефекта на давността за преквалифицираното деяние, който се проявява, както правилно е процедирал въззивния съд, чрез признаване на дееца за виновен и неговото ненаказване, а не чрез прекратяване на наказателното производство, както е сторила първата инстанция. При това положение, доколкото въззивната инстанция не е извела нови, различни крайни изводи, накърняващи правата и интересите на частните обвинители и техния повереник, то те не са оправомощени да обжалват пред ВКС акта на въззивната инстанция по внохд № 188/2024г. по описа на САС, след като не са атакували надлежно и своевременно пред касационната инстанция въззивното решение по внохд № 207/2023г. по описа на САС. С оглед отсъствието на право да обжалва въззивното решение, жалбата на повереника на частните обвинители не е годно средство да предизвика касационна проверка на атакувания съдебен акт и следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 349, ал. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение