Решение № 15729 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10311/2018 г.

Решение № 15729 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10311/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на "Гама - Техникс " ЕООД, със седалище и дарес на управление град Хасково, чрез пълномощника си адв. Аврамов против решение № 9643/13.07.2018 година, постановено по адм. дело № 11518/2016 година на Връховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като небосновано, постановено в анрушения на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петков оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Рзагледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на ВАС е била срещу Заповед № -303/31.05.2016 г., издадена от министъра на околната среда и водите (МОСВ), с която на основание чл. 59, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), чл. 61, ал. 1 от Наредбата за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (Наредбата), на "Гама-Техникс " ЕООД е наредено да заплати на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда/ПУДООС/ дължимата продуктова такса за електрическо и електронно оборудване по реда на Наредбата. От фактическа страна по делото е установено, че "Гама Техникс" ЕООД е дружество, пускащо на пазара електрическо и електронно оборудване. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от Наредбата, лицата пускащи на пазара такова оборудване отговарят за разделното събиране, транспортиране, съхраняване, предварително третиране, подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Наредбата допуска целите по оползотворяване да бъдат изпълнявани не пряко от задължените лица, а чрез колективна система, осъществявана от организация по оползотворяване на отпадъци от разглеждания вид - арг. от чл. 17. "Гама Техникс" ЕООД членува в такава организация - "Екобултех"АД. В чл. 59 от Наредбата е регламентирано задължение за организациите по оползотворяване, до 15 април на текущата година да предоставят на министъра на МОСВ доклад с фактически констатации, изготвен от регистриран одитор. С писмо от 14.05.2018 година - З. Петрова - регистриран одитор при "Българска финансова одиторска компания"ООД/изготвила соченият по-горе доклад/ установява, че през 2015 година дружеството жалбоподател е подавало редовно справки - декларации към организацията по оползотворяване за пуснато на пазара оборудване, но не е изпълнявало задълженията си по чл. 10 и 14 от Наредбата - поради неизплатени задължения към м. декември 2104 година в размер на 19 703, 45 лева. При така приетите и обсъдени по делото доказателства, тричленният състав на ВАС е изложил мотиви за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, като издаден от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон, така и в съответствие с целта на закона. Поради това е отхвърлил оспорването на "Гама Техникс" ЕООД. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правното основание за издаване на оспорената заповед е разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО и чл. 61, ал. 1 от Наредбата. Законовата разпоредба предвижда продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, която се заплаща от лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, които не са й заплатили уговореното възнаграждение и/или не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара. В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване, Министърът на околната среда и водите до 31 май на текущата година определя със заповед лицата, които пускат на пазара ЕЕО и изпълняват задълженията си индивидуално, организациите по оползотворяване и лицата, членуващи в организациите по оползотворяване, които заплащат продуктова такса по чл. 59, ал. 1, т. 2 - 5 ЗУО, както и нейния размер. При непредставяне след писмена покана с определен 7-дневен срок на заверен отчет по чл. 59, ал. 1 и/или на доклад с фактически констатации, отговарящ на изискванията на чл. 59, ал. 5 или 7, целите по чл. 10 и 14 се считат за неизпълнени, а лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално, съответно организациите по оползотворяване, се включват в заповедта по ал. 1 за заплащане на продуктова такса - ал. 2. По отношение на касационния жалбоподател е установено по безспорен начин, че членува в организация по оползотворяване, както и че предоставил информация относно количеството електрическо и електронно оборудване, но не е заплатил пълния размер на уговореното възнаграждение в срок. В разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУД са предвидени две хипотези, при които се заплаща продуктова такса: 1. заплащане от лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, които не са й заплатили уговореното възнаграждение; 2 и/или не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара. Касационният жалбоподател е предоставил информация относно количеството пуснато на пазара оборудване, но не е заплатил пълния размер на уговореното възнаграждение в срок, следователно по отношение на него е налице първата предпоставка на цитирата разпоредба. Поради това е неоснователно оплакването в касационната жалба, че липсват мотиви относно фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Фактическите основания се съдържат в материалите към административната преписка, от които е безспорно неизпълнението на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение в размер на неизплатени задължения към м. декември 2104 година в размер на 19 703, 45 лева. При неизпълнение задължението за договорно възнаграждение към ООП, за членуващите в нея лица, възниква друго задължение за заплащане на пълния размер на продуктовата такса за съответното количество продукти, пуснати на пазара, което се определя по размер със заповед на МОСВ. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено в съответствие с разпоредбите на процесуалния и материален закон, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на същия 100 лева разноски, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав