Решение № 416 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2011 г.

Решение № 416 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Н. В. Н. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1511 от 27.11.2009 г. по гр. д. № 1578/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1962 от 19.06.2009 г. по гр. д. № 1957/2007 г. на Варненския районен съд, с което предявените от молителя срещу ДП "Транспортно строителство и възстановяване" [населено място] искове по чл. 237, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл. 86 ЗЗД са отхвърлени. Молителят се позовава на нови писмени доказателства, които били от съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като с тях се установявала базата на която следвало да бъде определен размера на дължимото обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба. Представените с молбата сл. бележка № 3134 от 9.07.2001 г. и у-ние обр. № 2 от 16.05.2011 г. установявали този факт. Ответникът по молбата ДП "Транспортно строителство и възстановяване", [населено място] изразява становище за оставяне без уважение молба. Претендира присъждане на разноски за производството. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е допустима. За да се произнесе по основателността й взе предвид следното: За да е налице отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо страната да представи новооткрити доказателства или установи откриването на нови обстоятелства, които въпреки положената от нея дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи, респективно установи, по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях и тези доказателства, или обстоятелства биха променили извода на съда за неоснователността на иска, поради релевантността им за спора. В настоящия случай с представените писмени доказателства молителят твърди, че се установява трудовото възнаграждение, което е получил през м. януари и м. юли 1997 г., и същите били от съществено значение за установяване на претендираната от него разлика между дължимото и заплатено еднократно обезщетение по З. Приетите в настоящето извънинстанционно производство доказателства са за получено от молителя трудово възнаграждение за м. януари и м. юли 1997 г. Служебните бележки издадени на 9.06.1998 г. и на 9.07.2001 г. са адресирани лично до молителя, което означава, че той се е снабдил с тях през 1998 г. и 2001 г. Представеното удостоверение от ДВА, [населено място] от 16.05.2011 г. е с идентично съдържание със сл. бележка от 2001 г. Същите съдържат информация от разплащателните ведомости на поделението за получени от молителя заплати по правоотношението му като кадрови военнослужещ. След като представените с молбата за отмяна доказателства не само са станали известни на молителя през 1998 г. и 2001 г., а с тях той се е и снабдил по това време, същият още в течение на процеса пред районния съд е разполагал с възможността да ги представи. Следва да се отбележи, че за съдържащите се в представените писмени доказателства данни за трудовото възнаграждение на молителя са събрани доказателства и в производството по делото, чието решение е предмет на молбата за отмяна, включително и чрез назначените съдебно-икономически експертизи допуснати и приети от съда. С оглед на това се налага извода, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на релевираното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за да може да бъде уважена молба за отмяна на влязлото в сила решение. Не се касае за "ново" писмено доказателство, след като с представите с молбата доказателства молителят се е снабдил преди завеждане на делото, чието решение се иска да бъде отменено по реда на извънинстанционния контрол по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че за съдържащите се в тях обстоятелства в производството по делото са събрани доказателства. Предвид изложеното молбата за отмяна като неоснователна ще следва да се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 81 ГПК молителят ще следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 450 лв., изчислено по чл. 7, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 2 и § 2 от Наредба № 1/2004 г. Воден от горното Върховният касационен съд, III г. о.