Решение № 12919 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6216/2018 г.
ВАСVIII отделение24.10.2018 г.докладчик т Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 193/27.03.2018 г., постановено по адм. д. № 106/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. ОСЪЖДА Митница Пловдив да заплати на "Винарска къща Виноградец" АД, ЕИК **********, сумата 1520 (хиляда петстотин и двадесет) лева, направени разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12919 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6216/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на митница-Пловдив, срещу Решение № 193/27.03.2018 г., постановено по адм. д. № 106/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С решението е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД15-04/04.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив, с която на основание чл. 124б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС, е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на обект" данъчен склад с ИНДС BGNCA00095001, намиращ се в с. Виноградец ПК 4487, община Септември, обл. Пазарджик, извън регулация, стопанисван от "Винарска къща Виноградец" АД, с ЕИК ******* и е забранен достъпът до същия обект. Със същата заповед е наредено, на основание чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС, наличните стоки в обекта, с изключение на тези, които са предмет на установеното нарушение, да бъдат отстранени в срок до 21.01.2018 година. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Винарска къща Виноградец" АД, оспорва чрез процесуалния си представител адв. Велчева с писмен отговор касационната жалба. Обосновава подробни доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание, съставляващо основание за издаване на процесната заповед и за прилагането на принудителните административни мерки. За обжалването на наказателното постановление е предвиден отделен процесуален ред и различна подсъдност. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, констатира че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил Заповед № РД15-04/04.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив, с която на основание чл. 124б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС, е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на обект" данъчен склад с ИНДС BGNCA00095001, намиращ се в с. Виноградец ПК 4487, община Септември, обл. Пазарджик, извън регулация, стопанисван от "Винарска къща Виноградец" АД, с ЕИК ******* и е забранен достъпът до същия обект. За да достигне до този резултат съдът е счел, че при издаването на процесната заповед административният орган е действал в условията на обвързана компетентност, доколкото на дружеството с наказателно постановление № 1116/2017 от 04.01.2018 г. на началника на митница Пловдив е наложено административно наказание "лишаване от право да упражнява определена дейност" по чл. 124а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, а текстовете на чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС въвеждат задължителното кумулативно прилагане на ПАМ във всички случаи на налагане на посоченото административно наказание, поради което при издаване на заповедта са били налице необходимите предпоставки. Въпреки изложеното, съдът е преценил процесната заповед като незаконосъобразна поради пропуска на административният орган да посочи срок на действие на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС - "Запечатване на обект". Съдът е изложил съображения за това, че срокът за налагане на мярката е задължителна част от съдържанието на заповедта, следва да бъде изрично посочен, независимо дали е фиксиран или в определени в закона граници, следва да бъде конкретизиран и мотивиран, което не е сторено нито в диспозитива, нито в мотивната част на обжалваната заповед. Съдът е констатирал, че относно ограничението "Забраната за достъп до търговския обект", административният орган също не е посочил за какъв срок е наложена мярката. Направил е извод, че налагайки ПАМ, без да е определил срока на действието й, административният орган е създал неяснота, водеща до незаконосъобразност на административния акт, който и противоречи на целта на закона, и е основание за неговата отмяна. Решението е правилно. От доказателства по делото е видно, че с наказателно постановление № 1116/2017 от 04.01.2018 г. на "Винарска къща Виноградец"АД е наложено административно наказание "имуществена санкция" за установено нарушение по чл. 114а, ал. 1 от ЗАДС. Със същото постановление, в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС на лицето е наложено и административно наказание "лишаване от право да упражнява определена дейност". Във връзка с така наложеното наказание е издадена процесната ЗППАМ № РД15-04/04.01.2018 г., с която са наложени принудителни административни мерки на основание чл. 124б, ал. 1 и 2 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС, а именно "запечатване на обект", стопанисван от административнонаказаното дружество и "забрана за достъп" до същия обект. Правилно съдът е преценил, че във всички случаи на налагане на административно наказание по чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС, законът въвежда задължителното кумулативно прилагане на посочените по-горе ПАМ. В случая административния орган е действал при условията на обвързана компетентност, при наличие на установено нарушение, той не е разполагал с възможност за избор да наложи или не ПАМ. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, обаче, счита, че този факт не освобождава административният орган от задължението да спази изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, касаещи издаването на индивидуален административен акт, включително на процесната заповед. Това в обсъждания казус не е извършено, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Съгласно текста на чл. 59, ал. 1, т. 6 от АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Анализът на процесната заповед показва, че в нея е отразен само началния момент на действие на наложените ПАМ, без обаче да е посочен конкретен срок, в който те са валидни. Принудителните административни мерки по делото са акцесорни и нямат самостоятелно съществуване извън срока на административното наказание във връзка с което са наложени. Макар че са кумулативно свързани с наложеното наказание, процесните ПАМ се налагат с отделен акт – заповед на компетентен началник на митница Пловдив. От това следва извод, че заповедта, като индивидуален административен акт трябва да отговаря на формалните изисквания за издаването му. Съдържанието на заповедта не следва да се извлича от наказателното постановление посредством тълкуването му, а е необходимо да бъде конкретно и ясно формулирано. Задължение на издателя на акта е да определи еднозначно произтичащите от него права и задължения. В подкрепа на горното е разпоредбата на чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС, която предвижда заедно с принудителната мярка "запечатване на обект" кумулативно приложение и на забрана за достъп до обекта. Тълкуването на разпоредбата води до извод, че срокът, за който се налага това ограничение съвпада със срока на наложената принудителна мярка. При липса на изрично посочен в заповедта срок за който се налага мярката по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, не може да се определи и периодът, в който на административнонаказаното лице е забранен достъпа до обекта. Поради изложеното не може да бъде споделено разбирането на касатора, че тъй като се подразбира, че нарушението е извършено за първи път, то непълнотата относно срока на наложената принудителна мярка в заповедта следва да се попълни с разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, която предвижда срок на ПАМ в тези случаи 1 месец. Видно е, че в заповедта за налагане на ПАМ не е отбелязано изрично кое поред е извършеното нарушение. При служебна проверка се установи, че на 04.01.2018 г., на същото лице и за същия обект са издадени общо 5 заповеди за налагане на принудителни административни мерки, включително процесната, което прави невъзможно определяне на първото и последващите нарушения, в контекста на продължителността на наложената принудителна мярка. Неопределянето на срок, за който се налага ПАМ не позволява осъществяването на контрол върху изпълнението на наложената мярка, препятства правото на защита на лицето. Не на последно място в заповедта е посочено, че наложената принудителна административна мярка "запечатване на обект" се прекратява по писмена молба на заинтересованото лице, на основание чл. 124б, ал. 5 ЗАДС, след като бъде доказано от лицето, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. При липса на конкретно посочен срок, за който се налага административната мярка, за засегнатото лице остава неясна законовата привилегия чрез която то да прекрати със своите действия мярката преди изтичане на срока, за който е наложена. С оглед изложеното по - горе правилно първоинстанционният съд е приел, че пропускът на административният орган да посочи срок, за който се налага ПАМ води до незаконосъобразност на процесната заповед, поради което същата е отменена. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се дължат доказаните разноски, предивид направеното от него искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение