Решение № 13196 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1028/2019 г.
ВАСII отделение07.10.2019 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6396/5.11.2018 г., постановено по административно дело № 14070/2017 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА В. Алексиева, В. Алексиева, А. Стоянова, И. Димкина, В. Димкин, Я. Маринов, Ц. Цанов, Т. Цанова, А. Христова, М. Начев, М. Василева, Р. Дойчинова, Б. Динев, К. Петрова, Р. Върбова, М. Райкова, Л. Куртелов, Е. Миронов, Ч. Коев, К. Василев и Б. Станчева, да заплатят на В. Митов от [населено място], [адрес], съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13196 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1028/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на В. Алексиева, В. Алексиева, А. Стоянова, И. Димкина, В. Димкин, Я. Маринов, Ц. Цанов, Т. Цанова, А. Христова, М. Начев, М. Василева, Р. Дойчинова, Б. Динев, К. Петрова, Р. Върбова, М. Райкова, Л. Куртелов, Е. Миронов, Ч. Коев, К. Василев и Б. Станчева, подадена чрез адвокат Д. Георгиева против Решение № 6396/5.11.2018 г., постановено по административно дело № 14070/2017 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение са отхвърлени жалбите им срещу Виза за проектиране № РВТ17-ГР94-93/17.11.2017 г., издадена от Главния архитект на Район "Витоша" – Столична община. В касационната жалба се сочат и трите основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебното решение. На следващо място се твърди, че съдът в нарушение на процесуалните правила отказал да назначи нова експертиза, след като изготвената по делото била оспорена. Оспорват се правните изводи по приложението на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, като се твърди, че тази норма, както и чл. 41, ал. 2 ЗУТ са неприложими в случая, което обуславя материална незаконосъобразност на визата. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени визата и се присъдят сторените по делото разноски. На проведеното по делото заседание, касационните жалбоподатели се представляват от адвокат Георгиева, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответните страни – Главния архитект на Район "Витоша" – Столична община, Ц. Цветкова, Т. Въжаров, Р. Паунова, Б. Яначков, Г. Коев и П. Коева, редовно призовани, не се явяват е не вземат становище по спора. Ответниците В. Митов и В. Паунова, се представляват от адвокат Лозанова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежни страни е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е виза за проучване и проектиране на "две жилищни сгради с подземни гаражи", в УПИ XIII – 140, 141 /ПИ № 68134/1931.141/, кв. 215, м. "Павлово – Бъкстон" по плана на гр. София, издадена на основание чл. 140, ал. 3 ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ. В хода на проведеното съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключението на съдебно-техническа експертиза. Съдът е извършил правилен анализ на доказателствата, отговорил е на поддържаните пред него възражения, извършил е цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт и е достигнал до законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилна е преценката на първостепенния относно компетентността на органа, издал визата, както и спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила при нейното издаване. Установено е, че разрешеното проектиране на двете жилищни сгради съответства на предвиденото в действащия план начин и характер на застрояване, както и на допустимите параметри за височина, плътност, интензивност на застрояване и минимална озеленена площ. Категорично е заключението на експерта, че с процесната виза само се конкретизира разположението на сградите по действащия план на застрояване от 1995 г., без да се въвеждат нови елементи на основно и допълващо застрояване. С оглед на тези установявания, обоснован е изводът за материална законосъобразност на визата, като издадена при спазване на разпоредбата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, която допуска конкретното застрояване в имота да се определи с виза, когато се променя само разположението и конфигурацията на предвидените по плана сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона. Освен това, вещото лице е установило, че с визата е отчетено наличието на ценни дървесни видове в имота, като за тяхната защита са определени ограничителни линии на застрояване, в съответствие с Приложение № 2, т. 3 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община. Неоснователно се твърди в касационната жалба за допуснато от съда съществено процесуално нарушения, изразяващо се в недопускане на нова съдебно-техническа експертиза. Действително съдът е извел правните си изводи въз основа на заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, като подробно и логически се е обосновал защо го кредитира. Съгласно чл. 201 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, допълнително заключение се възлага, когато изготвеното заключение не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В конкретния случай, не е налице нито една от посочените две хипотези, поради което не се е налагало допускането на нова експертиза. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебното решение е валидно, допустимо и не страда от сочените основания за касирането му, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника В. Митов следва да се присъдят сторените от него разноски в настоящото съдебно производство, които са в доказан размер на 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на пълномощника на касаторите за прекомерност на това възнаграждение, с оглед на фактическата и правна сложност на казуса, както и предвид процесуалната активност на упълномощения адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,