Решение № 5434 от 23.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на НИК СЕГА ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, гр. София, чрез адв. Т. Бойновски, срещу решение 7627 от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело 3591/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р-22221520001529-091-001/15.12.2020 г., на органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с Решение 326/25.02.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на ревизираното лице са установени задължения за данък върху дивидентите по Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчен период от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 7 225.71 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 372.99 лв. Подадена е и частна жалба от НИК СЕГА ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, гр. София, чрез адв. Т. Бойновски, срещу определение 7841 от 07.10.2022 г., постановено по същото дело, с което решението е изменено в частта за разноските като НИК СЕГА ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД е осъдено да заплати на НАП - София сумата от 760 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за възлагане на строителство от 30.03.2018 г., той влиза в сила след сключване от страна на възложителя Брани и Корект ЕООД на договор за безвъзмездно финансиране по посочените Мярка 4 Инвестиции в материални активи, Подмярка 4.2 Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. и получаване на авансово плащане по сключения договор. Касаторът излага съображения, че е невъзможно да се представят доказателства за извършени работи и за доставка на услуга, тъй като предстои сключването на договор за безвъзмездно финансиране по цитираната Мярка. Страните по този договор не носят вина, че и до настоящия момент не е приключило оценяването на проектното предложение на Бран и Корект ЕООД. Касаторът твърди, че предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация. Счита, че от обяснителната записка от м. май 2020 г., се установява, че паричните средства в размер на 140 000 лв., са предоставени за съхранение на управителя на дружеството и се намират у него. Излага съображения, че не е доказано намаляване на собствения капитал на дружеството. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП - София оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 159.82 лв. В частната жалба се твърди, че определението за изменение на съдебното решение в частта за разноските също е неправилно и следва да се отмени. Ответникът по частната жалба - директор на Дирекция ОДОП - София оспорва жалбата и иска определението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество- неоснователна поради следното: За да отхвърли оспорването на РА административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. По делото е представен Договор за възлагане на строителство от 30.03.2018 г., сключен между Брани и Корект ЕООД - възложител, и НИК СЕГА ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД - изпълнител. Според този договор изпълнителят се задължава срещу заплащане от името на възложителя и със свои средства, машини, оборудване и персонал да извърши строителство на обект Предприятие за преработка на плодове в местност Изливо в землището на [населено място], ведно с вертикална планировка, тръбен кладенец и ограда на имота. В договора има клауза, че влиза в сила след сключване от страна на възложителя на договор за безвъзмездно финансиране по мярка 4 Инвестиции в материални актив, подмярка 4.2 Инвестиции в преработка/ меркетниг на селскоктопански продукти от Програмата за развитие на селските райвони 2014-2020 г. и получаване на авансова плащане по сключения договор. Във връзка с изпълнението на договора е представен и Протокол от 21.12.2018 г., според който от едноличния собственик на капитала на НИК СЕГА ИНЖЕНЕРИНГ е взето решение от наличните парични средства на дружеството да бъде заделен целеви паричен фонд на стойност 140 000 лв., който да бъде съхраняван от управителя Н. Гълъбов с цел гарантиране на изпълнение на договора. По делото не е било спорно, че договорът за строителство не е започнал да се изпълнява. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че е налице прехвърляне на парични средства от страна на дружеството в полза на управителя му, с цел скрито разпределяне на печалба и избягване на плащането на данък дивидент. Изложени са съображения, че недоказването на наличието на посочената парична сума при управителя чрез инвентаризация обосновава фактическите изводи на приходните органи за намаление на собствения капитал на дружеството. Съдът е изложил съображения, че в разпределения дивидент под форма на скрито разпределение на печалбата за четвърто тримесечие на 2018 г., върху който е начислен данък от органите по приходите, са включени доходи, получени от служители на жалбоподателя във връзка с командироването им в Германия по Договор за доставка на услуги от 15.12.2015 г., сключен с ISTANBUL LOGISTICS GMBH. Въз основа на представените доказателства по делото, съдът е приел, че във финансовите отчети на командированите лица са вписани повече дни, отколкото се съдържат в съответния календарен месец и са изплатени суми, надвишаващи определената сума в заповедите за командировки. През м. 10.2018 г. и м.11.2018 г. са начислени суми за командировки в общ размер на 4 514.25 лв. За тях не са представени нито пред приходните органи, нито пред съда разходооправдателни документи или други доказателства, че сумите, изплатени над тези, предвидени в заповедите за командировки на служителите, са обвързани с извършваната от жалбоподателя дейност. Въз основа на изложеното съдът е приел, че ревизираното лице и служителите са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. б от ДР на ДОПК, а от събраните по делото доказателства се установява, че е изпълнена хипотезата на скрито разпределение на печалба. Решението е правилно. Административният съд е установил релевантните факти и обстоятелства и в съответствие със събраните по делото доказателства е формирал обосновани фактически и законосъобразни правни изводи, въз основа на които обосновано е приел, че установяването на публичните задължения в РА е законосъобразно. Съдът обосновано е приел, че в случая е доказано скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО, тъй като процесната сума от 140 000 лв. е предоставена на управителя на дружеството въз основа на Протокол от 21.12.2018 г., според който паричните средства се заделят целево - с цел гарантиране на изпълнение на Договор за възлагане на строителство от 30.03.2018 г. и не е доказано да е налична. Действително в Регламент /ЕС/ 2020/2200 е предвидено, че за разходите по някои дългосрочни задължения, поети в съответствие с определени регламенти, съгласно които е предоставено подпомагане за развитието на селските райони преди да започне прилагането на Регламент /ЕС/ 1305/2013, следва да продължат при определени условия да се извършват плащания по ЕЗФРСФ през програмния период 2014- 2020 г. Тези разходи следва да продължат да бъдат допустими и през програмните 2021 г. и 2022 г. за срока на съответното правно задължение, на което се основават, и при същите условия. Първоинстанционният съд правилно е приел, че съобразно посочения регламент ще бъдат финансирани проекти, които са изпълнявани и не са приключени в програмния период от 2014 г. до 2020 г. В случая не са представени никакви доказателства, че строителството по договора е започнало, както и че процесните 140 000лв. са дадени на управителя именно във връзка с описания договор. По делото не са представени никакви доказателства, че сумата от 140 000 лв. е налична и се съхранява при управителя на ревизираното лице. Обоснован, при това, е изводът на аднинистративния съд, че след като сумата не е налична, тя е изразходвана за цели, различни от упражняваната от дружеството дейност, т.е. че липсата й е вследствие действия на собственика, които не са свързани с дейността на дружеството и не носят икономическа изгода, поради което следва да се третират като скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО. При тези фактически установявания, правилно съдът е приел от правна страна, че при прехвърляне на парични средства с цел скрито разпределяне на печалба и избягване на плащането на данък дивидент, сумата от 140 000 лв. подлежи на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ. Първоинстанционният съд обосновано е приел и че сумата в размер на 4 514.25 лв., изплатена на служители на дружеството, във връзка с командировки до Германия също представлява скрито разпределение на печалба и подлежи на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ. В касационната жалба не са изложени никакви оплаквания във връзка с плащанията, получени от служители на ревизираното лице във връзка с командироването им в Германия. Първоинстанционният съд с основание е взел предвид, че по време на ревизията и пред съда не са представени разходо-оправдателни документи или други доказателства, че тези средства са обвързани с извършваната от ревизираното лице дейност, като е съобразена наличната свързаност между ревизираното лице и служителите по смисъла на § 1, т. 3, б. б от ДР на ДОПК. Такива доказателства не са представени и пред първоинстанционния съд, поради което РА е законосъобразен и в тази част. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 159,82 лв. на основание чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за касационна инстанция. По частната жалба: С обжалваното определение е изменено съдебното решение в частта за разноските като НИК СЕГА ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД е осъдено да заплати на НАП - София сумата от 760 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че с първоинстанциионното решение първоначално правилно е било присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 161 ДОПК на администрацията се дължи еднократно юрисконсултско възнаграждение, в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ДОПК се явява специален закон спрямо ГПК, с оглед на което приложима е разпоредбата на чл. 161 ДОПК, а не както твърди частният жалбоподател чл. 78, ал. 8 ГПК. В разпоредбата на чл. 161, ал. 2 ДОПК изрично е предвидено, че при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Посочената разпоредба препраща именно към Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, настоящият състав намира, че с оспореното определение правилно е изменен размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. на 760 лв., тъй като материалния интерес по делото е в размер на 8 598.70 лв., поради което съдът правилно е присъдил разноски съобразно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,