Решение № 3625 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13798/2015 г.

Решение № 3625 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13798/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. В., чрез процесуалния му представител адв. Т. Т., срещу решение № 6881 от 10.11.2015 г. по адм. дело № 7366 по описа за 2015 г. на административен съд - С. град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Й. И.. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - С. град е бил ревизионен акт № Р-2215-1403918-091-001 от 24.03.3015 г., изменен/потвърден с решение на директора на дирекция "ОДОП"-гр. С. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето за ревизиран период 1.01.2008 г. - 31.12.2012 г., като при провеждането й е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което е реализирана по специалния ред затова - чл. 122 и сл. от ДОПК. Лицето е уведомено затова, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, но същото не е депозирало декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. По делото безспорно е установено, че лицето е вписано в Търговския регистър като едноличен търговец, но през ревизирания период не е извъшвало търговска дейност като такъв. Същото е пенсионер, домакинството му е едночленно, няма деца под 18-годишна възраст. През 2008 г. е придобило недвижим апартамент, като въз основа на подадена от него ГДД е констатирано, че през данъчен период 2010 г. е предоставило паричен заем в раземр на 50 000.00 лв. на сина си С. И. В.. Приобщени са доказателства, включително договор от 11.01.2010 г. за предоставяне на паричен заем, сключен между ревизираното лице И. С. В., като заемодател и С. И. В., заемополучател. Доказателствата са събрани по повод осъществена проверка на заемополучателя. Въз основа на признати в хода на ревизията доходи и разходи е съставен паричен поток за всяка една от ревизираните години, като за 2009 г., за 2011 г. и за 2012 г. не е установено превишение на разходите над приходите. За 2008 г. и за 2010 г. такова превишение е установено, поради което е определено задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 195.85 лв. за 2008 г. и на 5 834.61 лв. В административното производство е установено, че лицето е посочило като единствен източник на средства получаваната от него пенсия и че разполага с парични средства в банкови сметки. Предоставило е като заем сума в размер на 50 000.00 лв., за която не се установява от какъв източник е получена, за да бъде дадена. Извършеното облагане по специалния ред е осъществено, понеже за 2008 г. е установен недостиг на парични средства в размер на 1 958.46 лв., който формира данъчната основа за облагане и върху които се дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 195.85 лв. и лихва за забава. За 2010 г. размерът на този недостиг е 58 346.07 лв., съответно формира данъчна основа за облагане, като размерът на дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е 5 834.61 лв. и този на лихвта за забава е 2 328.44 лв. Тази фактическа обстановка е изложена в мотивите на обжалваното решение. По повод на направените в жалбата пред административния съд възражения относно основанието за облагане, а именно по специалния ред за това, относно начина на разпределение на доказателствената тежест, формирането на паричния поток и на началното салдо по ревизирани години, той е дал обстойни и последователни отговори. За точност следва да се посочи, че в производството пред съда не са ангажирани никакви доказателства, проведено е само едно съдебно заседание, в което оспорващото лице не е участвало въпреки, че е редовно призовано. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът правилно се е позовал на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, според която норма фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното, съответно, че доказателствената тежест се носи от адресата на ревизионния акт. Правилни са изводите на съда, че актът е издаден от компетентен орган, като не се доказват нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, респ. не е нарушено правото на защита на ревизираното лице. Същото е било уведомено за започналото производства, съответно от него са изискани писмени доказателства и обяснения. Следва също така да се приеме, че съдът правилно е обсъдил правното основание за облагане по особения ред затова, направил е съответните правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. По делото безспорно се установява, че от ревизираните години за две от тях се установява обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и това е то по т. 7 от цитираната разпоредба. Относно формирането на основата за облагане, съответно съставянето на паричното салдо и приемането на посочените суми като такива за двете години, съдът е изложил точни съображения. Спорът е бил и относно формирането на същата по години, а не по дни, както се твърди и в касационната жалба. В мотивите на ревизионния доклад е записан недостиг към датата на заема, но същият е формиран и преценяван годишно, така както е прието в приложимия материален закон-ЗДДФЛ, че облагането с данъка върху доходите е годишно. Недостигът е преценяван в края на ревизираната 2010 г. и конкретно на сумата, която включва и тази по предоставения от ревизираното лице заем. По делото не се доказват други факти, различни от приетото в административното производство, а именно, че лицето е предоставило заем в посочения размер от 50 000.00 лв. на сина си, което е и декларирано от него с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Същото не доказва и източника за тези средства, след като то самото има за единствен източник за издръжка пенсията за изслужено време и старост, сега за осигурителен стаж и възраст, която не е във висок размер и както то е декларирало. Обосновани са изводите на административния съд и относно формирането на паричните потоци по години в приходната и разходната им части, като не са ангажирани никакви доказателства относно други източници и размери на такива за ревизираните и спорни години - 2008 г. и 2010 г. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 631.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция и чл. 8, ал. 1, т. 3 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за настоящата съдебна инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение