Решение № 13372 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7336/2025 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Частно средно училище с немски език Веда" ООД за отмяна на влязло в сила Решение 1212/02.02.2024 г., постановено по адм. дело 8915/2023 г. по описа на ВАС, пето отделение, с посочено правно основание по чл. 239, т.1 от АПК. В молбата се твърди, че е налице ново обстоятелство, изразяващо се в наличието на административен акт издаден в идентична фактическа и правна рамка, но за следващата бюджетна година, а именно Заповед РД-09-1940 от 23.07.2024 г. на министъра на образованието и науката, публикувана в ДВ, бр. 66/06.08.2024 г., което съставлява отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Изложени са съображения за неправилно тълкуване на Правилника за дейността на училището. Иска се отмяна на посоченото решение. Претендира за направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез пълномощник адвокат Репуц поддържа молбата. Ответникът - министъра на образованието и науката, чрез пълномощника си служител с юридическо образование С. Спасов, оспорва молбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Съображенията са развити в писмена молба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Молбата е подадена от надлежна страна - участник в производството по цитираното дело, решението по което се иска да бъде отменено, като същото е влязло в сила и е неблагоприятно за нея, както и в срока по чл. 240 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото се установява, че с Решение 1212/02.02.2024 г., постановено по адм. дело 8915/2023 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение е отхвърлена жалбата на Частно средно училище с немски език Веда ООД срещу Заповед РД-09-1669/31.07.2023 г. на Министъра на образованието и науката, с която е отказано включването на Частно средно училище с немски език Веда ООД в системата на държавно финансиране от бюджетната 2024 г. По делото е представена Заповед РД-09-1940 от 23.07.2024 г. на министъра на образованието и науката, публикувана в ДВ, бр. 66/06.08.2024 г., с която е включено Частно средно училище с немски език Веда ООД в системата на държавно финансиране от бюджетната 2025 г. Именно наличието на цитираната заповед за включване на училището в системата на държавно финансиране от бюджетната 2025 г. се сочи като фактическо основание на подадената молба за отмяна. Посоченото правно основание в молбата по чл. 239, т. 1 от АПК, предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, визира се непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящия случай, соченото като ново обстоятелство - противоречиво разрешение в идентична фактическа и правна рамка не съставлява нов факт или обстоятелство по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК. Представената заповед на административния орган, която е издадена в друго административно производство няма характер на нови писмени доказателства. Тази заповед не попада в кръга на изброените по-горе факти и обстоятелства, нито може да се възприеме като доказателство за такива, тъй като няма значение за самото спорно право, т. е. не са от съществено значение за делото. Действително, според чл. 6, ал. 1 АПК административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а според чл. 8, ал. 2 АПК в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. Тези принципи представляват материалноправни норми и са задължителни за всеки административен орган при вземането на решение за издаване на административен акт с определено съдържание. От представените с молбата и от събраните по делото доказателства обаче не може да се установи, че при издаването на двете заповеди на министъра на образованието и науката, административния орган е действал в условията на сходство в случаите. Напротив безспорно е установено, че причината за отказа е била несъответствие в Правилника за дейността на училището, която е отстранена след издаването на Заповед РД-09-1669/31.07.2023 г. на Министъра на образованието и науката и при издаването на Заповед РД-09-1940 от 23.07.2024 г. тази промяна е била валидна. Изложените доводи относно приложението на закона не следва да се обсъждат, тъй като същите се отнасят до твърдения за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Правилността на влезлите в сила съдебни актове не е предмет на настоящото производство. С оглед изложеното Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т.1 от АПК за отмяната на влязлото в сила Решение 1212/02.02.2024 г., постановено по адм. дело 8915/2023 г. по описа на ВАС, пето отделение, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на правния спор е неоснователно искането на молителя за присъждане на разноски. Ответника не е правил искане за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, петчленен състав,