Решение № 3389 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9167/2009 г.

Решение № 3389 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9167/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Джи Ел" ООД, гр. Русе, чрез пълномощника му - адв. Костадинова, против Решение № 13/16.04.2008 г. по адм. дело № 303/2008 г. на Административен съд - Русе, с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците, редовно призовани не се явяват и не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, съдът е отменил комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/, одобрен със Заповед № РД-01/381/11.02.2008 г. на кмета на община - Русе и Разрешение за строеж /РС/ № 68/11.02.2008 г. на Главния архитект на община-Русе, като незаконосъобразни. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че проекта за изменение на ПУП - план за застрояване /ПЗ/ относно УПИ VIII-1770, кв. 538.1 по плана на гр. Русе, като съставна част на КПИИ, е одобрен при съществено нарушение на материалния закон - чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, поради липсата на съгласие от всички пряко заинтересовани собственици, в лицето на жалбоподателя Марияна Парашкевова, а одобрения инвестиционен проект и в нарушение на административнопроизводствените правила. За такива съдът е приел нарушението на: чл. 150, ал. 1 от ЗУТ, поради липса на мотивирано искане от възложителя и отсъствие на разрешение за изработване на КПИИ от компетентния орган - кмета на община Русе; на чл. 31, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради неспазване минималните отстояния на предвидената застройка до страничната регулационна линия с УПИ IХ-1770; на чл. 136, ал. 1, във вр. с чл. 131, ал. 2 и чл. 130 от ЗУТ, поради необявяване на изменението на ПУП-ПЗ на собствениците на УПИ IХ, с оглед предвидените намалени отстояния. Въз основа на тези изводи, съдът е отменил оспорените административни актове, по жалба на Марияна Парашкевова. Обжалваното решение е недопустимо. Право на жалба срещу КПИИ за УПИ VIII-1770, кв. 538.1 по плана на гр. Русе, одобрен със Заповед № РД-01/381/11.02.2008 г. и РС № 68/11.02.2008 г. имат заинтересованите лица по чл. 131, ал. 1 от ЗУТ и по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Заинтересовани лица и в двата случая са собствениците и носителите на ограничени вещни права в имота, предмет на самия подробен устройствен план /в хипотезата на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗУТ/, или в който ще се строи новия строеж /в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ/. Наличието на тези вещни права се установяват по данни от имотния регистър към одобрената кадастрална карта, а до изготвянето му - от разписния лист към кадастъра - арг. от чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, вр. с чл. 115, ал. 2 от ЗУТ. Други доказателства за наличието на такива права не могат да бъдат преценявани от администрацията, респ. от административния съд, тъй като последния не е оправомощен да решава спорове за собственост, при наличието на дублиращи документи за право на собственост и ограничени вещни права върху един и същи поземлен имот, както е в случая. Компетентността за това е на общите граждански съдилища, по реда на исковото производство. Поради това и при наличието на дублиращи, за част от УПИ VIII-1770, кв. 538.1 по плана на гр. Русе, документи за собственост, на името на ответника - Марияна Парашкевова и на касатора - "Джи ел" ООД, гр. Русе, съдът не е трябвало да ги зачита, като съществуващи права, а е трябвало да преценява допустимостта на жалбата само и единствено въз основа на доказателствата, които са установени от кадастъра и имотния регистър към него. От данните по делото във връзка с кадастъра и имотния регистър е установено, че към датата на издаване на оспорените административни актове, като съставни части на одобрения КПИИ и РС, в одобрената със Заповед № РД-18-91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК-София кадастрална карта и регистър към нея на община-Русе, /виж скица от СГКК-Русе на стр. 104 и извадка от кад. регистър на стр. 71 по присъединено адм. д. № 330/08 г./, като собственик на новозаснет ПИ 63427.4.2888, отговарящ на бивш парцел VIII-1770 в кв. 583.1, е записано търговското дружество - "Джи ел" ООД, гр. Русе, на основание нот. акт за собственост № 107, т. 39, д. № 3917/15.09.2007 г. на СВ-Русе. В кадастралната карта и регистър липсват данни за възстановения, по реда на ЗСПЗЗ, имот на ответника Марияна Парашкевова, както и данни за отразяването й като собственик на визирания по-горе ПИ 63427.4.2888. По делото има данни, че с молба от 17.01.2008 г. до кмета на община-Русе е поискано допълване на кадастралния план, но не от Марияна Парашкевова, а от наследниците на Вярка Панджарова, препратена на СГКК-Русе, като СГКК-Русе е отказала да образува такова производство. При тези данни жалбоподателката Марияна Парашкевова не е заинтересовано лице, по чл. 131, ал. 1 и чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, поради което и не е имала правен интерес и активна процесуална легитимация да обжалва процесните административни актове. Като не е съобразил това и се е произнесъл по една недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Неправилно е позоваването на определението по адм. дело № 9116/2008 г. на ВАС, II отделение. С него са дадени указания за повторна преценка допустимостта на обжалването, с оглед на представеното по делото универсално завещание в полза на М. Парашкевова, при липса на данни за въвеждане на имотен регистър и кадастър за района. В случая обаче такива данни са налице, поради което съдът е следвало да ги зачете. Изложеното обуславя извод за недопустимост на обжалваното решение, което следва да бъде обезсилено. Като следствие от това жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение