Решение № 9588 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2012 г.

Решение № 9588 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на директора на Агенция "Митници" - гр. София чрез процесуалния си представител юриск. Станислава Йорданова за отмяна на влязло в сила решение № 843/18.01.2011 г. по адм. дело № 4932/2010 г. на Върховния административен съд, I А отделение. Иска се след отмяна на това решение делото да се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Като основание за отмяна се сочи чл. 239, т. 1 АПК във връзка с постановеното решение по дело С-503/10 на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург по направено преюдициално запитване по друго дело - № 5205/2009 г. на ВАС, I отделение във връзка с правилното тарифно класиране на акцизна стока - биоетанол. Твърди се, че посоченото решение на ВАС, I А отделение противоречи на даденото тълкуване в решението на СЕС в Люксембург на чл. 2, § 1 от директива 2003/96/ЕО и чл. 20, първо тире от Директива 92/83/ЕИО. Подробни съображения, обосноваващи искането за отмяна на влязло в сила решение са развити в искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът "Евроетил" АД - гр. Алфатар чрез процесуалния си представител адв. Добрев я оспорва като неоснователна, тъй като според него не са налице нови факти и обстоятелства по чл. 239, т. 1 АПК. Твърди се, че определението на ВАС, I отделение по адм. дело № 5204/2009 г., с което до СЕС е отправено преюдициално запитване е било известно на молителя и той е могъл да поиска спиране на делото, но не и да иска отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК е насочено към решение № 843/18.01.2011 г. по адм. дело № 4932/2010 г. на Върховния административен съд, I А отделение, но настоящият съдебен състав счита, че то е и срещу решение № 78/14.01.2010 г. по адм. дело № 6989/2008 г. на Административен съд, София -град, тъй като това е решението по съществото на спора и то е оставено в сила с решението по адм. дело № 4932/2010 г. на Върховния административен съд, I А отделение. Решението по съществото на конкретния спор, както се посочи по-горе е това на първоинстанционния съд по адм. дело № 6989/2008 г. и с него е отменено решение № 353/7.10.2008 г. на директора на Агенция "Митници" - гр. София в частта за определен нов размер на обезпечението за данъчен склад с идентификационен № ВGNCA00154001 в размер на 619 245 лв. и в частта му, с която се изменя приложението на лиценз № 242 като се заличава 4354 107" и вместо него се вписва "619 245". Със същото решение е изпратена административната преписка на директора на агенцията за ново произнасяне по уведомление № ЗАДС/224/22.07.2008 г. на "Евроетил" АД при спазване указанията, дадени в съдебното решение. Касационната инстанция е приела, че в данъчния склад на "Евроетил" АД се съхранява продукта "биоетанол", който е различен от продукта "етилов алкохол", както и че етанолът е предназначен да се използва като гориво или като добавка към горива от нефтен произход. Според съда методите за производство на биоетанол коренно се различават от това на етиловия алкохол, тъй като биоетанолът е негоден за човешка консумация продукт поради по-високото съдържание на висши алкохоли, които го правят вреден за човека и поради това не може да бъде реализиран като алкохол. Освен това съдебният състав на касационната инстанция е изложил мотиви, че поради характера на биоетанола и методите му за производство, той не подлежи на последващо денатуриране чрез добавяне на денатуриращи вещества, поради това, че този продукт съдържа съединения (висши алкохоли, метанол и др.), които по същността си са отровни за човека. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК се съдържа в Глава Четиринадесета на АПК, озаглавена "Отмяна на влезли в сила съдебни актове". Касае се за извънинстанционен контрол на вече влезли в сила съдебни актове, поради което основанията за това са лимитативно изброени в чл. 239 АПК, едно от които е това по т. 1. В посоченото правно основание законодателят е предвидил, че съдебният акт се отменя, макар да е влязъл в сила, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, което означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или на бездействие на страната. Затова новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК разбира се няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване да следва приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. В процесния случай решението на АССГ, с което е отменено решение № 353/7.10.2008 г. на директора на Агенция "Митници" е от 14.01.2010 г., а касационното решение по адм. дело № 4932/2010, с което първоинстанционното решение е оставено в сила е от 18.01.2011 г. Решението по дело С-503/10 на СЕС в Люксембург е от 21.12.2011 г., т. е. то не представлява ново обстоятелство и/или ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Молителят е имал процесуалната възможност по повод отправеното преюдициално запитване по адм. дело № 5205/2009 г. на ВАС, I отделение с участието на същите страни да поиска спиране на делото до постановяване на решението на СЕС в Люксембург. Като не е използвал тази процесуална възможност, молителят неправилно се позовава на чл. 239, т. 1 АПК. Настоящият съдебен състав изцяло подкрепя изразеното становище по искането за отмяна от процесуалния представител на "Евроетил" АД, че решенията на СЕС в Люксембург, постановени по преюдициални запитвания на национални юрисдикции на държави - членки на Европейския съюз са задължителни за всички висящи съдебни производства по сходни казуси, но не могат да бъдат основания за отмяна по извънинстанционния способ на вече влезли в сила решения. В тази връзка правилно е направен паралел с тълкувателните решения на Върховния съд, с които задължително съдилищата следва да се съобразяват и прилагат, но не са основания за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Следователно, въпреки наличието на решението по дело С-503 на СЕС, стабилитетът на влязлото в сила решение на АССГ, оставено в сила с касационното решение на ВАС, IА отделение не може да бъде разрушен, поради неналичие на основанието по чл. 239, т. 1 АПК, на което се позовава молителя. Предвид изложеното по-горе искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,