Решение № 8666 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3764/2020 г.

Решение № 8666 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3764/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Ковачевци, област Перник против Решение № 15/13.02.2019 г. постановено по адм. д. № 508/2019 г. по описа на Административен съд Перник. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съдът неоснователно и немотивирано е отхвърлил исканията на касационния жалбоподател за събиране на доказателства-нова съдебно-техническа експертиза и разпит на свидетели, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Сочи се и че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът се е позовал на доказателства по други дела, още повече че същите са неотносими към настоящия спор. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново с което жалбата на Д. Борисова срещу заповедта на Кмета на Община Ковачевци да бъде отхвърлена и алтернативно връщане на делото на същия съд за ново разглеждане. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационния жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. Ответната страна редовно призована не се явява и не изпраща представител. Чрез процесуалният си представител е депозирала писмен отговор, в който оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебното решение, след което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Върховният административен съд, в настоящия си състав счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд Перник е отменил по жалба на Д. Борисова от [населено място] Заповед № РД-165/16.05.2019 г. на Кмета на Община Ковачевци, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване на строеж "Едноетажна нежилищна постройка", състояща се в преустройство на сграда "Фурна" с площ от 160 кв. м. в "Ресторант с тоалетна, кухня и салон за хранене" с обща застроена площ от 312. 80 кв. м., като на Д. Борисова в качеството й на възложител е даден три месечен срок за доброволно премахване на строежа. За да постанови своя съдебен акт съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при нарушение на чл. 35 АПК, тъй като административния орган не е установил относимите към административното производство факти. Решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати от него, но е неправилно. Съдебното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните норми, в резултат на което съдът не е установил в пълнота релевантните за спора факти. Направените изводи за незаконосъобразност на оспорения административния акт са необосновани. Изводите на първоинстанционния съд се основат главно на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. Това заключение е била надлежно оспорено в съдебното заседание при изслушването на вещото лице, като са направени искания за назначаване на нова съдебно-техническа експертиза, с конкретно поставени въпроси. Алтернативно е поискано назначаване на тройна СТЕ, както и поставяне на допълнителни задачи към назначеното вещо лице. И по трите искания съдът е постановил процесуално необоснован отказ. С оглед извършеното от страна на административния орган мотивирано оспорване на заключението, като непълно и неясно и установеното противоречие между изложеното в писменото заключение на в. л. и отговорите му дадени в съдебно заседание, съдът е следвало на основание чл. 201 във вр. с чл. 200, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК да назначи повторна експертиза, която да пълно и ясно заключение по основните относими към правния спор въпроси: налице ли промяна на предназначението на процесната сграда по смисъла на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ, в какво се състои същото, какви ремонтни работи са извършени, засягат ли конструкцията и натоварванията на сградата по смисъла на разпоредбите на Наредба № 3/2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и въздействието върху тях, кога е извършено твърдяното преустройство, издадени ли са за това изискуемите строителни книжа. Тези отговори следва да бъдат съобразени както с констатациите след извършен оглед на място от вещото лице, така и с техническата документация за изграждане на обекта и всички представени по делото доказателства. Разпоредбата на чл. 200, ал. 3 ГПК е израз на диспозитивното начало и обвързва съда при надлежно и своевременно заявено оспорване, съпроводено с искане по доказателствата, още повече че в административния процес е налично служебното начало за изясняване на фактическото положение. В тази връзка са допуснати и други процесуални нарушения. Съдебно-техническата експертиза не е обсъдена с оглед изискването на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК-заедно с другите доказателства по делото. Немотивирано съдът не е уважили искането за събиране на гласни доказателства установяващи какво е било предназначението на процесната сграда преди и какво е към момента, какви ремонтни работи и кога са извършени по обекта. Неправилно съдът е извел своя правен извод въз основа на доказателства неотносими към настоящия спор-решение по адм. д. № 169/2013 г. на Административен съд Перник и Удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни № 2431/4.11.2013 г. на ОДБХ Перник които касаят друг обект, с друг собственик в същия имот, съставляващ пивница. С оглед на горното изводите на първоинстанционния съд в съдебното решение, изложени без изясняване на съществени за спора обстоятелства и факти са необосновани. Като е приключил съдебното дирене при неизясняване на фактическата страна на спора, Административен съд Перник е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Съгласно въведената императивна разпоредба на чл. 220 АПК за забрана на фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите установени от първоинстанционния съд. В този смисъл неизясняването на спора от фактическа страна е пречка касационната инстанция да извърши дължимата проверка в пълен обем. Налице са касационните основания на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение и на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за връщане на делото след отмяна на решението за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по направеното от касатора искане за присъждане на сторените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съобразно изхода на спора. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение