Решение № 10668 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6632/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Перла парк“ ООД, гр. София, чрез адвокат Н. Калистратов против решение № 9237/09.03.2026 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 12343/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22002222006816-091-001/12.07.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 1502/23.10.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град София. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. По приложението на ЗКПО касаторът счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на извършените корекции на финансовия резултат на дружеството за ревизираните периоди с непризнати разходи за 2018 г. на основание чл. 26, т.1 ЗКПО по фактури, издадени от Инарт Вижън ЕООД и Атлант Строй ЕООД, с непризнати разходи за лихви по договор за лизинг на недвижими имоти от 30.11.2016 г. на основание чл. 43, ал. 1 ЗКПО за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и с непризнати разходи за услуги на основание чл. 26, т.1 ЗКПО за 2020 г. по фактури, издадени от София Тен ЕООД. По отношение на непризнатите разходи на основание чл. 26, т.1 ЗКПО излага съображения за доказана документална обоснованост на разходите. По отношение на извършената регулация на слабата капитализация поддържа, че е приложимо изключението по чл. 43, ал. 4, т.1 ЗКПО – лихвите са по финансов лизинг и не е изпълнено изискването кредитът да бъде гарантиран от свързано лице. В частта на начисления ДДС за префактуриране на такса за битови отпадъци счита, че не са налице основания по чл. 26, ал. 3, т.1 ЗДДС, тъй като се касае единствено за парични преводи, без наличие на доставка. Относно начисления ДДС за наем на паркоместа по две фактури поддържа нарушение на чл. 67, ал.2 ЗДДС при определяне размера на данъка, а от друга страна и нарушение на чл. 45, ал.1 ЗДДС при определяне на доставката наем на паркомясто като облагаема. Относно начислен ДДС в размер на 4020 лева за закупен трансформатор поддържа, че придобитата вещ е движима вещ, не е трайно прикрепена към сградата и не са налице основанията по чл. 6, ал.3, т.2 ЗДДС. Относно начислен ДДС за м.01.2019 г. в размер на 32 000 лева поддържа нарушение на чл. 67, ал. 2 ЗДДС при определяне размера на данъка, както и нарушение на доказателствената тежест в процеса. Във връзка с последното твърди, че разликата в отчетените приходи е установена единствено въз основа на салдо по счетоводна сметка, без да е изследван въпроса за наличието на доставка – облагаема/необлагаема/освободена. Счита, че доказателствената тежест за установяване основанието за облагане с ДДС е на органите по приходите. По отношение на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от Линд БГ и ЕООД и София тен ЕООД оспорва изводите на съда за лиса на реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС и изискуемост на ДДС по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Твърди, че още в хода на ревизионното производство са ангажирани писмени доказателства (договори, фактури, протоколи за приемане на работата), които удостоверяват извършването на СМР – ремонти на използвани от дружеството обекти. В тази връзка сочи нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 193 ГПК, като твърди, че съдът е допуснал оспорване на документи, касаещи доставките от Линд БГ ЕООД, по искане на ответника, което е направено след предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално недопустимо. Твърди, че дори и да се приеме за доказано, че документите не са подписани от управителя на дружеството – доставчик, то дружеството е потвърдило издаването им, чрез включването им в СД по ЗДДС. Касаторът оспорва и размера на присъдените съдебни разноски, по съображения, че при постановяване на решението от 09.03.2026 г. не е съобразена промяната в чл. 161, ал.1 ДОПК обн. ДВ бр. 17/2026 г. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, представен от адвокат Й. Иванов. Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град София, чрез юрк. М. Соколова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като недоказана. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – София град е бил ревизионен акт № Р-22002222006816-091-001/12.07.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 1502/23.10.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град София, с който на „Перла парк“ ООД, гр. София са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м.09 и 11.2017 г., м.04, 07, 09 и 12.2018 г., м.01, 03, 09, 11 и 12.2019 г., м.03, 06, 09 и 12.2020 г. в общ размер на 65 771.46 лева и съответните лихви в размер на 27 363.54 лева и е намалена декларираната данъчна загуба по ЗКПО за 2018 г., 2019 и 2020 г. Задълженията по ЗДДС са резултат от начислен ДДС в общ размер на 14 991.14 лева, на основание чл. 26, ал.3, т.1 ЗДДС за префактурирана от ревизираното дружество такса за битови отпадъци, дължима от наематели по договори за наем, за която органите по приходите са приели, че се включва в данъчната основа на доставката по отдаване под наем; начислен ДДС в размер на 46.92 лева за наем на паркоместа по две фактури, издадени през м.07.2018 г. с данъчна основа в общ размер на 243.60 лева, за които в ревизионния акт е прието, че не са освободени доставки по смисъла на чл. 45 ЗДДС; начислен ДДС в размер на 32 000 лева за данъчен период м.01.2019 г., върху сумата от 160 000 лева за услуга, приходът, от която е отчетен през м.01.2019 г., съответстваща на разликата между приходите на дружеството за 2019 г. по ОПР и тези по СД по ЗДДС за същия период; начислен ДДС в размер на 4 020 лева на основание чл. 6, ал. 3 ЗДДС, поради извършена замяна на трансформатор като част от лизинговия обект по договор за лизинг от 30.11.2026 г. с нов, за придобиването на който е ползван данъчен кредит и който е прехвърлен безвъзмездно на лизингодателя, както и от непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 14 713.40 лева по доставки на услуги от Линд БГ ЕООД и София тен ЕООД за данъчни периоди м.09 и11.2019 г. и м. 12.2020 г. В частта по ЗКПО с ревизионния акт за 2018 г. и 2020 г. е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството с разходи в размер на 16 292 лева по фактури от Инарт Вижън ЕООД и в размер на 85 500 лева по фактури, издадени от София Тен ЕООД на основание чл. 26, т.1 и 2 ЗКПО. Извършено е и увеличение на финансовия резултат на дружеството с разходи за лихви от прилагане режима на слабата капитализация по реда на чл. 43, ал.1 ЗКПО в размер на 135 288.04 лева за 2018 г., в размер на 34 841.85 лева за 2019 г. и в размер на 214 886.42 лева за 2020 г. във връзка с договор за лизинг на недвижими имоти, по който Перла парк ООД е лизингополучател, а П. Л. Ж. и В. С. Ж. са солидарни длъжници. Според ревизиращите органи лихвите по финансовия лизинг не са капитализирани в данъчния амортизационен план, а лизингът е гарантиран от свързани лица П. Ж. и В. Ж. като солидарни длъжници, поради което спрямо Перла Парк ООД не са приложими изключенията по чл. 43, ал. 4 ЗКПО. За 2020 г. е увеличен финансовия резултат със сумата 6 606.40 лева, начислени в повече разходи за амортизации за сградата, предмет на договор за финансов лизинг за периода от м.08.2020 г. – м.12.2020 г. Според органите по приходите отчетната стойност на сградата е следвало да се намали със сумата 380 304 евро, представляваща цената без ДДС, платена по нотариален акт № 166, рег. № 2149 от 24.07.2020 г., а не със сумата 380 304 лева. С обжалваното съдебно решение съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, както издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 и тълкувателно решение № 3/26.06.2026 г. на Върховния административен съд, в изискуемата от закона форма и съдържание. Съдът е обсъдил фактическите и правни основания за установяване на задълженията по ЗДДС, както и основанията за увеличение на декларираните от ревизираното лице данъчни финансови резултати и е обосновал краен извод, че фактическите констатации в акта кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства и съответстват на материалния закон. Решението е неправилно постановено. Съдът не е извършил дължимата проверка за валидност на оспорения ревизионен акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК и тълкувателно решение № 3/26.06.2026 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегии на Върховния административен съд по т. дело № 2/2024 г. Изложените в решението мотиви за компетентност на органите по приходите, са изцяло бланкетни. От данните по делото е установено и не е спорно, че седалището на Перла парк ООД е в град София и компетентната териториална дирекция по чл. 8, ал.1, т. 3 ДОПК е ТД на НАП – София. Оспореният ревизионен акт е издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив при условията на чл. 112, ал.2, т.1 ДОПК във връзка с чл.12, ал. 6 ДОПК и чл.10, ал. 9 ЗНАП. Съгласно тълкувателно решение № 3/26.06.2026 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегии на Върховния административен съд по т. дело № 2/2024 г. за да е валиден ревизионен акт, издаден от органи по приходите от ТД на НАП, различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, следва да са налице три заповеди – по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК издадена от директора на компетентната ТД на НАП въз основа на заповед по чл. 12, ал. 6, изр. ДОПК за изпълнителния директор на НАП или оправомощен от него заместник изпълнителен директор за определяне на органи по приходите, за които правилата по чл. 7 и 8 ДОПК не се прилагат и на заповед по чл.10, ал. 9 ЗНАП на изпълнителния директор на ТД на НАП или оправомощен от него заместник изпълнителен директор за определяне на служители от ТД на НАП, които да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които компетентни по правилата на чл. 8 ДОПК са органите по приходите от друга териториална дирекция. По правилото на чл. 170, ал.1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест за установяване спазването на законовите изисквания за издаване на ревизионния акт, е на органите по приходите, съответно на решаващия орган - страна в съдебното производство. В конкретния случай с административната преписка е представена заповед № З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. издадена от заместник изпълнителния директор на НАП, въз основа на заповед № ЗЦУ-ОПР-2/19.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.12, ал. 6 ДОПК органите по приходите от ТД на НАП - Пловдив, издали оспорения акт са определени като органи, за които не се прилагат правилата за териториална компетентност по чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК. Представена е и заповед № РД-01-287/10.05.2021 г. на директора на компетентната ТД на НАП – София, с която на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК органите по приходите от ТД на НАП – Пловдив, посочени в заповед № З-ЦУ-1659/05.05.2021 г., в това число и В. И. Илиева на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив – възложител на ревизията, са оправомощени да възлагат ревизии. По делото не е представена заповед по чл.10, ал. 9 ЗНАП на изпълнителния директор на НАП или на оправомощен от него заместник изпълнителен, нито с административната преписка, нито в хода на съдебното производство. С с.з. на 23.10.2024 г. с писмена молба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София е представил доказателства по опис във връзка с компетентността на органите по приходите от ТД на НАП - Пловдив, но не и заповед по чл.10, ал. 9 ЗНАП. С тази молба повторно са представени само заповед № РД-01-287/10.05.2021 г. на директора на компетентната ТД на НАП – София по чл. 112, ал.2, т.1 ДОПК и заповед № З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. издадена от заместник изпълнителния директор на НАП по чл. 12, ал. 6 ДОПК, не и заповед по чл.10, ал. 9 ЗНАП. Не е представена и заповед № ЗЦУ-ОПР-2/19.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП за делегиране на правомощия по чл. 12, ал. 6 ДОПК. В нарушение на чл. 171, ал. 5 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК първоинстанционният съд не е дал указания на ответника, че следва да сочи доказателства за изпълнение на предпоставките, при които според тълкувателното решение по т. дело № 2/2024 г. ревизионният акт, издаден от органи по приходите от териториална дирекция, различна от компетентната, е валиден. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до неизясняване на фактите относно компетентността на органите по приходите и препятства преценката на касационната инстанция дали органите по приходите от ТД на НАП – Пловдив, издали оспорения ревизионен акт, са в субективните предели на заповед по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. (В този смисъл решение № 12348/02.12.2025 г. на Върховния административен съд, по адм. дело № 7159/2024 г.) Изложеното обосновава самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да даде указания и срок на ответника да представи заповед по чл.10, ал. 9 ЗНАП, заедно с доказателства за делегиране на правомощия от изпълнителния директор на НАП, в случай, че е издадена при условията на делегация, както и заповед № ЗЦУ-ОПР-2/19.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП за делегиране на правомощия по чл.12, ал. 6 ДОПК. След събиране на посочените доказателства съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения ревизионен акт като на основание чл.160, ал. 2 ДОПК прецени компетентността на органите по приходите от ТД на НАП – Пловдив съгласно тълкувателно решение № 3/26.06.2026 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегии на Върховния административен съд по т. дело № 2/2024 г., спазването на изискванията за форма, процесуалния и материалния закон, както и всички доводи на "Перла парк" ООД за незаконосъобразност на установените задължения за ДДС и извършеното увеличение на финансовия резултат по ЗКПО. По разноските, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,