Решение № 15919 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2018 г.

Решение № 15919 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ес и Кей" ООД, с ЕИК 831664480, чрез адв. Р. Петров, срещу Решение № 7182 от 29.11.2017 г., постановено по адм. д. № 7592 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2017 г. С него е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Агенция "Митници" (АМ) за осъждането й да заплати на посоченото дружество обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 490, 00 лв. в резултат на незаконосъобразно наказателно постановление, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по нахд № 15143 по описа на Районен съд – София за 2011 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това, касационният жалбоподател е осъден да заплати на АМ сума в размер на 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа се становище, че изводите на съда, почерпени от липса на доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение по нахд № 15143 по описа на Районен съд – София за 2011 г. са погрешни и превратни. Освен това, в противоречие с доказателствата по делото съдът приел, че не е доказано заплащането на дължимото адвокатско възнаграждение от "Ес и Кей" ООД по причина, че в основанието на представените две платежни нареждания било вписано "правни консултантски услуги", а не такова, свързано с обжалването на наказателното постановление. Съдът не съобразил също така, че била предявена обща жалба, с която са оспорени 38 наказателни постановления и към онзи момент не било ясно дали ще бъде образувано едно или повече съдебни производства. Наред с това, неправилно съдът приел, че е налице разминаване в единично договореното адвокатско възнаграждение за всяко едно наказателно постановление и общия размер на заплатеното възнаграждение. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което исковата претенция на "Ес и Кей" ООД да бъде уважена. Претендира се и присъждането на сторените разноски в двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – АМ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното решение за остане в сила. Представя подробни писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. "Ес и Кей" ООД е предявило пред АССГ иск срещу АМ, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да заплати на това дружество обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 490, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд 15143 по описа на Районен съд - София за 2011 г. за отмяна на Наказателно постановление № 27 от 2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара - София, представляваща заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение по Договор за процесуално представителство от 15.06.2011 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за неоснователен. Изложил съображения, че е налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменено по съдебен ред с Решение от 18.07.2012 г., постановено по нахд № 15143 по описа на Районен съд – София за 2011 г. Наказателно постановление № 27/2011 г., издадено от началник Митница Аерогара – София. Съдът се позовал на приетото по Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии, за да се мотивира, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по отмяната и обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът взел предвид и приетото по Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на Върховния касационен съд. Направил извод, че в случая от "Ес и Кей" ООД не е доказано, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от това дружество адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. Съдът взел предвид, че в хода на производството пред Районен съд – София правната защита на настоящия касационен жалбоподател е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт по пълномощно, в което не е договорено възнаграждение за осъществяване на правната защита и съдействие и не е доказано извършено плащане до приключване на това производство. Изложил мотиви, че представянето на фактури и Договор за процесуално представителство от 15.06.2011 г., в който е договорен размер на възнаграждение, срок и начин на плащане извън рамките на производството, в което е осъществена договорената правна помощ, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, респективно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приел, че за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не е достатъчно наличието на отменен акт и ползването на адвокатска защита в съдебното производство по отмяната му, а следва да е заплатено адвокатско възнаграждение и да са налице доказателства за неговото плащане. При липсата на такива, съдът обосновал извод, че липсва реално претърпяна имуществена вреда, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Наред с горното, съдът приел, че представените по делото договор и фактури не доказват заплащането на исковата сума като разноски по нахд № 15143 по описа на Районен съд – София за 2011 г. Посоченото във фактурите основание е "правни консултантски услуги", без да е посочено конкретното основание, свързано с обжалване на наказателно постановление. Проформа фактурите съдът не ценил, доколкото те не представляват документ по смисъла на Закона за счетоводството. По тези причини отхвърлил иска като неоснователен, а предвид изхода на спора осъдил "Ес и Кей" ООД да заплати на АМ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която "Ес и Кей" ООД е осъдено да заплати на АМ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. и правилно в останалата част. Предявеният пред АССГ от "Ес и Кей" ООД иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 27 от 2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара - София, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на АМ по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въпреки така приетото в посоченото тълкувателно решение, правилни и обосновани на доказателствата по делото са изводите на състава на АССГ за неоснователност на предявения иск по причина, че "Ес и Кей" ООД не е доказало реално претърпяна вреда, изразяваща се в действително заплащане на претендираното като такава адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление. За да приеме това, правилно съдът е съобразил, че договорът за процесуално представителство от 15.06.2011 г. е представен едва в производството пред АССГ, като наред с това в представените фактури се сочи като основание за плащане "правни консултантски услуги", без да е посочена връзката с обжалване на съответното наказателно постановление. В съдебното производство пред СРС не е представен договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) между адвоката и клиента за доказване възмездността на положения от адвоката труд. Не е установен и размер на уговорено адвокатско възнаграждение, тъй като не се доказва наличието на нито една от хипотезите по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Поради това в случая правилно е преценено от състава на АССГ, че не е доказана реално претърпяна имуществена вреда във връзка с отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не се доказва и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално платени суми от "Ес и Кей" ООД и отмяната на наказателното постановление, за което настоящият касационен жалбоподател е бил длъжен да проведе пълно и главно доказване. В допълнение на изложеното следва да се има предвид, че така направените изводи не се променят предвид представените в първоинстанционното производство Договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г., Фактура № 2000000276 от 29.06.2011 г. за правни консултантски услуги на обща стойност 9857, 39 лв., с данък добавена стойност (ДДС); Проформа фактура № 2000004111 от 30.09.2011 г. за правни услуги по Договор от 15.06.2011 г. на обща стойност 4365, 41 лв., с ДДС; Фактура № 2000000291 от 1.10.2011 г. за правни консултантски услуги на стойност 4365, 41 лв., с ДДС, Проформа фактура № 2000008899 от 31.01.2012 г. за правни услуги по Договор от 15.06.2011 г. на обща стойност 4189, 39 лв., с ДДС; Фактура № 2000000302 от 1.02.2012 г. за правни консултантски услуги на обща стойност 4189, 39 лв., с ДДС, разпечатки за транзакции и извлечение. Представените документи не установяват извършено плащане в размер на исковата сума за производството пред Районен съд – София по отмяна на наказателното постановление. Освен това, договорът за правна защита и съдействие е частен документ с недостоверна дата. Предвид направеното от АМ възражение в писмения отговор на исковата молба (л. 72-74 от първоинстанционното дело), съдът е бил длъжен да го преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Така, при обсъждането на доказателствата по делото, включително факта, че в рамките на съдебното производство пред Районен съд - София договорът не е представен и същественото разминаване на сумите, посочени в него и платежните документи, вкл. посоченото в тях основание, следва да се приеме, че този частен документ не доказва договаряне на адвокатско възнаграждение по конкретното дело и за конкретното процесуално представителство. Предвид изложеното, обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да остане в сила. Решението обаче е неправилно в частта, с която "Ес и Кей" ООД е осъдено да заплати на АМ разноски по делото в размер на 100, 00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилен съдебен акт в тази част, който на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК следва да се отмени в същата част, като искането на АМ за заплащане на възнаграждение за юрисконсулт бъде оставено без уважение. По същите причини, въпреки изхода на спора в касационното производство, възнаграждение за юрисконсулт не се следва на АМ и за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение