Решение № 8079 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2423/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел Оперативни дейности Варна в Главна Дирекция /ГД/ "Фискален контрол" при ЦУ на НАП против Решение 17/06.01.2021 г., постановено по адм.дело 2445/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 314-ФК от 20.10.2020 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС на ЕТ "М. Д. Димитров, гр. Варна, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект зоомагазин, нахоядщ се в [населено място], ул. Дунав 20, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25 и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закона и при неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди за безспорно доказан факт на извършване на нарушението, в която хипотеза административният орган действа в условията на обвързана компетентност, както и спазване на принципа на съразмерност при определяне срока на ПАМ вкл. при излагане на конкретни факти, които обуславят прилагането й за 14-дневен срок, в която връзка административният съд е сторил неправилна преценка за отмяна на заповедта, единствено и само въз основа на факта, че е допусната техническа грешка в обекта, чието запечатване и забрана достъпа до който са разпоредени. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на процесната ЗНПАМ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЕТ М. Д. Димитров не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ 314-ФК от 20.10.2020 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС на ЕТ"М. Д. Димитров, гр. Варна, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект зоомагазин, находящ се в [населено място], ул. Дунав 20, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25 и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 19.10.2020 г. при извършена проверка в търговски обект магазин за цигари, находящ се в гр. Варна, ул. Фредерик Кюрик 66, стопанисван от ЕТМ. Д. Димитров, е установено че на дата посоченият търговец в качеството си на субект по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е извършил нарушение на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стока от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от въведеното в експлоатация в обекта устройство (ФУ) по повод на контролна покупка на 2 броя ароматизатори за кола, по 2 лева всеки, или общо 6 лева, извършена орган по приходите преди легитимация и заплатена в брой. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка 0429590/19.10.2020 г., към който са приложени писмени доказателства. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство е установено от събраните по делото писмени доказателства. Но също така е приел, че е прието нарушение правилото на чл. 187 от ЗДДС доколкото ПАМ е приложена спрямо обект, в който не е констатирано административно нарушение. В тази връзка са изложени мотиви, че видно от ПИП обект на проверката е бил търговско обект по смисъла на легалното определени в § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС магазин за цигари, находящ се в гр. Варна, ул. Фредерик Кюри 66, а е разпоредено запечатване на търговски обект зоомагазин, находящ се в [населено място], ул.Дунав 20, за който не е установено да е стопанисван от ЕТ, нито е констатирано извършено нарушение на правилата на Наредба Н-18/2006г. на МФ. Касационната инстанция преценя оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици. Решението е и правилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Тези съображения, изложени в касационната жалба са принципно правилни, но и нищо различно не е прието от първостепенния съд. Същественото е, че мерките се налагат спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Именно това изискване на закона е възприето да не е спазено, поради което е отменена процесната ПАМ като незаконосъобразна. В чл. 187, ал. 1, изр. второ от ЗДДС е предвидено, че мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. В конкретния случай съдът правилно е приел, че проверка в посочения обект Зоомагазин нито е извършвана, а още по-малко е установено извършване на търговска дейност именно от ЕТ в него, както и за извършено каквото и да било нарушение на правилата на Наредба Н-18/2006 г. на МФ именно в разпоредения за запечатване търговски обект. Прилагането на мярката по отношение на търговски обект, различен от този, в който е констатирано нарушението, е в нарушение на материалния закон - чл. 187, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС. При установеното нарушение на материалния закон, съдът правилно е отменил заповедта изцяло. Не може да се приеме че се касае до техническа грешка и то в разпоредителната част на ИАА. С оглед изложеното касационният състав преценява оспореното решение на АС - Варна като правилно, обосновано и съответно на материалния закон, поради което и следва да бъде оставено в сила. От ответника по касация не е направено искане за присъждане на разноски и не са представени доказателства за това, поради което разноски не следва да се присъждат. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,