Решение № 15683 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3187/2012 г.

Решение № 15683 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3187/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, гр. София, чрез процесуалния му представител - юрк. Т. Попгеоргиева, против решение № 5910 от 21.12.2011 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 5006/2008 г., с което е отменено Решение № К-47-0358/30.04.2008 г. на началника на Митница София, в частта, с която върху установеното държавно вземане за ДДС в размер на 4622 лв. за "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че при оформяне на режим внос, датата на възникване на митническото задължение е идентична с датата на приемане на митническата декларация. От този момент съответната главница става изискуема, а длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва и без покана. Сочи, че длъжникът само е уведомен за последващо взетото под отчет държавно вземане, но не и относно неговото възникване и въпреки, че това задължение е установено в един по-късен момент, то този факт не променя момента на неговото възникване - датата на вноса, от която се дължи следващата се лихва за забава. Навежда довода, че цитираното решение на Съда на ЕС от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г. е неприложимо към релевантния правен спор, тъй като разглежданата фактическа обстановка не е идентична. В тази връзка излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп, чрез процесуалния му представител адв. Йорданова, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, като излага подробни доводи за това. В съдебно заседание искането за потвърждаване на атакуваното съдебно решение се поддържа от адв. Владимирова. По същество моли съда да остави в сила атакуваното съдебно решение, ведно с присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е решение № К-47-0358/30.04.2008 г. на началника на Митница София, в частта, с която върху установеното държавно вземане за ДДС в размер на 4622 лв. за "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено следното: С ЕАД № 07BG005003H000167/23.04.2007 г. търговското дружеството е оформило под режим "допускане за свободно обращение с едновременно освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Македония. При извършена митническа проверка от служители на дирекция "Последващ контрол" в ЦМУ е съставен Протокол за заключително обсъждане на осн. чл. 84к от ЗМ, като констатациите в него са изрично оспорени от търговското дружество. След обсъждане на възраженията са съставени доклади и докладна записка, съобразно които проверяваното лице е оформило митнически режим "внос", съответно "допускане на свободно обращение с едновременно освобождаване за крайно потребление" на база провизорни фактури, като декларираната митническа стойност е занижена. С уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания е определена нова МС на стоките на основание чл. 35, ал. 1 от ЗМ и дължима лихва по чл. 211а от ЗМ, а след връчването му е издадено оспореното решение № К47-0358/30.04.2008 г. на началника на Митница София, с което по посочения ЕАД е определено допълнително митническо задължение за ДДС в размер на 4622 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. Административният съд е приел за безспорно обстоятелството, че допълнително определеното задължение за ДДС е взето под отчет на 18.05.2008 г. и е заплатено от дружеството на 21.05.2008 г. За да отмени митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че срокът за плащане на задължението не е бил изтекъл към датата, на която задължението е било платено. Този извод съдът е обосновал с разпоредбите на МК, ЗДДС и с тълкуването на приложимите разпоредби на МК, дадени в решението от 31.03.2011 г. на СЕС по делото С-546/09 г. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон, данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.