Решение № 8845 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2021 г.

Решение № 8845 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2021 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на адв. А. К., ЕГН/[ЕГН], вписан във ВТАК с ЛРН [номер], със съдебен адрес гр. София, [адрес], [населено място], в. з. [адрес], [улица], срещу решение № 4692 от 13.07.2021 г. постановено по адм. д. № 3374/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на А. К., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221419000069-091-001/04.10.2019 г., издаден от Г. М. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Ю. Т.-С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 156/29.01.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП) гр. София и А. К. е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 309. 43 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че при съставянето на РА приходните органи не са изяснили фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания. Приходните органи не са положили минимални усилия за установяване на обективната истина и фактическата обстановка. Твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и е нарушил правото на защита на ревизираното лице, защото не е допуснал до разпит управителят на един от доставчиците. Твърди, че от представените доказателства се установява, че доставките са реални. Позовава се на практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и твърди, че в случая не е доказано, че задълженото лице е знаело или е участвало в данъчна измама. Обстоятелството, че доставчиците са рискови и са дерегистрирани по ЗДДС не следва да се вменява във вреда на ревизираното лице. По делото не е било спорно, че процесните фактури са отразени в счетоводството на доставчиците и дружествата са били регистрирани за целите на ЗДДС. Позовава се на практиката на СЕС, че не може да се отказва право на данъчен кредит с аргумент за липса на доставка въз основа на констатациите на българските данъчни органи за непредставяне на достатъчно доказателства от доставчика. В проведеното открито съдебно заседание на 28.09.2022 г., твърди че присъденото юрисконсултско възнаграждение е противоконституционно и противоречи на практиката на касационния съд по отношение на други дела свързани с граждански правоотношения. Иска решението да бъде отменено, включително и в частта на разноските и да се постанови ново по същество на спора, с което да бъде отменен РА, като бъде признато правото на данъчен кредит по доставките. Претендира се присъждане на разноски по делото. Ответникът – директорът на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Василева оспорва подадената касационна жалба и намира, че същата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, в размер на 2 309. 43 лв. за касационна инстанция. Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. По съществото й, Съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-22221419000069-091-001/04.10.2019 г., издаден от Г. М. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Ю. Т.-С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 156/29.01.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. София, с който на А. К. са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 42 583. 54 лв. – главница и 6 731. 10 лв. – лихва за просрочие, произтичащи от отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "ПИВ 1959" ЕООД, "Агаве Трейд" ЕООД, "МХ-Комерс" ЕООД, "Таурус Дизайн Груп" ЕООД, "Хаус Маркет България" ЕАД, "Райд Екстрийм" ЕООД, "Хит Рейсинг" ООД за данъчен период м. 02.2018 г. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи; при издаването му са спазени изискванията за форма и съдържание по чл. 120 ДОПК; не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за неговата отмяна. При спазване разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК, след извършена цялостна проверка на акта е формиран краен извод за неоснователност на подадената жалба от ревизираното лице. Ревизионният акт е преценен като издаден при правилно предложение на материалния закон. По делото е установено, че на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит: -в размер на 9 904. 15 лв. по 9 фактури, издадени от "ПИВ 1959" ЕООД, с предмет на доставка "стоки по опис", "доставка на рекламни материали", "материали за промоции", "доставка на рекламни брошури", "рекламни сувенири", "доставка на стоки за промоции", "рекламни материали за презентация", "доставка на материали". Към всяка фактура е представен опис в който е посочен конкретен вид на рекламните материали: тефтери брандирани, визитници брандирани, химикалки брандирани, винили брандирани, запалки брандирани, джобни календарчета брандирани, ключодържатели брандирани, папки брандирани, флаери, дипляни, настолни календари, каталозии календари. Представени са копия на процесните фактури, придружени с фискални бонове и описи, които съдържат наименованието и броя на материалите. -в размер на 14 999. 99 лв. по 14 фактури, издадени от "МХ-Комерс" ЕООД (с предишно наименование "МХ-Мотор-Спорт" ЕООД), с предмет на доставка: "рекламни сувенири", "материали по опис", "рекламни стоки", "доставка на рекламни материали", "рекламни материали", "рекламни материали за промоции", "сувенири по опис", "доставка материали". Към всяка фактура е представен опис, от който се установява, че предмета на доставките са: флаери, дипляни, настолни календари, каталози, настолни календари с химикал-брандирани, запалки брандирани, ключодържатели брандирани, винили брандирани, папки брандирани, тефтери брандирани, визитници брандирани, джобни календарчета брандирани, рекламни сувенири и рекламни пана. Представени са копия на процесните фактури, някои от които придружени с фискални бонове, както и описи, които съдържат наименованието на материалите и техния брой. -в размер на 6 100 лв. по 5 фактури, издадени от "Агаве Трейд" ЕООД, с предмет на доставка "реклама", "материали по опис", "рекламни стоки". От представените описи е видно, че предметът на доставките е настолни календари с химикал-брандирани, запалки брандирани, ключодържатели брандирани, печат на рекламни календари, флаери, дипляни, настолни календари, каталози и рекламни чадъри. Представени са копия на процесните фактури с предмет рекламни материали, някои от които придружени с ПКО, фискални бонове, както и описи, които съдържат наименованието на материалите и техния брой. -в размер на 9 036 лв. по три фактури с предмет "първо, второ и трето плащане по договори за изработка на интерактивен сайт, интернет реклама в туристически портали и организиране на корпоративно събитие", издадени от "Таурус Дизайн Груп" ЕООД. Представени са копия на процесните фактури, Договор за организиране на събития № 000001765 от 26.01.2018 г., анекс, Договор за реклама № 1456 от 26.01.2018 г., Договор за дизайн, изработка и оптимизация на уеб сайт № 000001761 от 23.01.2018 г., ППП от 3.07.2018 г. и документи за плащания. -в размер на 665 лв., по една фактура, издадена от "Райд Екстрийм" ЕООД с предмет на доставка пособия за морски спортове; -в размер на 1 666. 25 лв. по една фактура с предмет на доставка "климатизация на сграда" и в размер на 114 лв. по една фактура с предмет на доставка "помпа", издадени от "Хит Рейсинг" ООД; -в размер на 98. 14 лв., по една фактура издадена от "Хаус Меркет България" ЕАД с предмет "материали (строителни)". За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА, първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по време на ревизията и пред съда доказателства, както и заключението на вещото лице по ССЕ и въз основа на тях е приел, че липсват реално осъществени доставки по фактурите издадени от "ПИВ 1959" ЕООД, "Агаве Трейд" ЕООД, "МХ-Комерс" ЕООД и "Таурус Дизайн Груп" ЕООД. Съдът е посочил, че притежаването на фактури, включването им в СД и отчетните регистри по ЗДДС и тяхното отразяване в счетоводните регистри не е достатъчно за да се признае право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е приел, че по делото не е установено реалното осъществяване на доставките. Във връзка с фактурираните рекламни материали от доставчиците "ПИВ 1959" ЕООД, "МХ-Комерс" ЕООД (с предишно наименование "МХ-Мотор-Спорт" ЕООД) и "Агаве Трейд" ЕООД, съдът е приел, че същите са в значителни количества, а в процесния данъчен период и в следващите данъчни периоди от задълженото лице е издадена само една фактура на Адвокатско съдружие "Лекс Консулт", поради което не е изяснен въпросът във връзка с какви последващи облагаеми доставки са свързани тези значителни количества рекламни материали. За недоказани са приети и твърденията на ревизираниото лице, че рекламните материали са изготвени във връзка с конференции и кръгли маси, организирани от "Таурус Дизайн Груп" ЕООД. Съдът е приел за нереални и доставките по издадените три фактури с предмет "първо, второ и трето плащане по договори за изработка на интерактивен сайт, интернет реклама в туристически портали и организиране на корпоративно събитие", издадени от "Таурус Дизайн Груп" ЕООД. Съдът е обсъдил представения договор за организиране на събитие № 000001765/26.01.2018 г., но е приел, че не е доказано, че договорените три кръгли маси и две конференции действително са се състояли. По делото не е представена информация и доказателства относно темите на кръглите маси и конференции, както и лицата, на които следва да са изпратени покани по списък, не е ясно къде са се състояли събитията, колко човека са взели участие, къде са били настанени лицата и в кои зали са проведени събитията. Съдът е посочил, че липсва информация относно лицата, наети за кетъринг, транспортиране на участниците в събитията, както и информация и доказателства, свързани с медийното отразяване на съответните събития, предмет на договора. Във връзка с договора за реклама № 1456/26.01.2018 г. съдът е приел, че предметът на доставката е създаване и поддържане на рекламен банер, съдържащ до шест кадъра във ВИП секцията на първа страница в 12 сайтове и портали, описани в самия договор, но по делото липсват доказателства, както за предоставени от възложителя материали и информация за създаването на рекламния банер, така и за изработване същия. Съдът е приел за нереални и доставките свързани с Договор за дизайн, изработка и оптимизация на уеб сайт № 000001761/23.01.2018 г., съгласно който изпълнителят "Таурус Дизайн Груп" ЕООД следва да проектира и разработи интерактивна уеб базирана платформа - уебсайт с име на домейн: [интернет адрес]. Съдът е посочил, че по делото не са представени данни за уеб технологии, а сайтът не се показва на крайния потребител под формата на HTML документ, поради което е приел, че няма доказателства за представени от възложителя изходни материали, необходими за изработването на сайта (като фирмен знак, концепция, текстови описания, изображения), съгласно чл. 2, ал. 1 от договора. Неприложима към конкретните доставки, според съда, е и цитираната в жалбата практика на СЕС. Прието е, че основание за приспадане на данъчен кредит е само настъпило данъчно събитие, като облагаема доставка на стока или услуга. Само издаването на документи за такова събитие и тяхното осчетоводяване, не води до възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и въз основа на тях е потвърдил извода на приходните органи, че доставките по фактурите, издадени от "Хит Рейсинг" ООД, "Хаус Меркет България" ЕАД и "Райд Екстрийм" ЕООД не са получени, за да се използват в независимата икономическа дейност на ревизираното лице и не са свързани с извършване на последващи облагаеми доставки, поради което е прието, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 ЗДДС. По тези съображения подадената срещу РА жалба е отхвърлена. Решението е правилно като подлежи на отмяна само частично в частта за разноските. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка след подробно обсъждане на събраните доказателства поотделно за всеки от доставчиците. След обсъждане на възраженията и доводите на страните, съдът е изградил обосновани фактически и правни изводи и правилно е приложил материалния закон. Административният съд правилно е приел, че реалното осъществяване на доставките на стоки и услуги е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит на получателя. Лицето, което претендира правото, следва да установи по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 ЗДДС и чл. 69 ЗДДС, за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. В тежест на жалбоподателя е да установи с всички допустими доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В този смисъл е и формираната практика на Върховния административен съд. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е нарушил правото му на защита, защото не е допуснал до разпит управителя на един от доставчиците. Действително, в откритото съдебно заседание на 27.10.2020 г., първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ревизираното лице за събиране на гласни доказателства за установяване на спорни факти, но това действие не е нарушило правото на защита на жалбоподателя. От негова страна е посочено, че цели да докаже със събирането на гласни доказателства обстоятелства, установени в ревизионно производство на доставчика "Таурус Дизайн Груп"ЕООД. Първоинстанционният съд с протоколно определение от 9.02.2021 г. е задължил ДД "ОДОП" да представи тези доказателства. С писмо, входирано в АССГ на 11.03.2021 г., са представени копия от договор за организиране на събития от 26.01.2018 г. (представен и при процесната ревизия), фактура и снимки - всички, приети с протоколно определение от 1.06.2021 г. В писмото е заявено, че резултатите от ревизията на посочения доставчик представляват данъчно-осигурителна информация и могат да бъдат представени само след определение за разкриването й. В откритото съдебно заседание на 1.06.2021 г., жалбоподателят не се е явил, нито е бил представляван; не е поискал разкриване на данъчно-осигурителна информация във връзка с ревизията на посочения доставчик. Предвид това процесуално бездействие в първоинстанционния процес, настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя от страна на първоинстанционния съд, още повече, че не е посочено какви конкретно доказателства от ревизионното производство на доставчика биха имали значение за настоящия спор. Настоящият съдебен състав намира за обосновани изводите на административния съд по отношение на доставките на рекламни материали по издадените фактури от доставчиците "ПИВ 1959" ЕООД, "МХ-Комерс" ЕООД (с предишно наименование "МХ-Мотор-Спорт" ЕООД) и "Агаве Трейд" ЕООД. Убедителни са мотивите на съда, че рекламните материали са в значителни количества, а в процесния данъчен период и в следващите данъчни периоди от задълженото лице е издадена само една фактура на Адвокатско съдружие "Лекс Консулт", поради което не е изяснен въпросът във връзка с какви последващи облагаеми доставки са евентуално получени тези значителни количества рекламни материали. От представените описи към всяка фактура е видно, че предметът на доставките са флаери, дипляни, настолни календари, каталози, настолни календари с химикал-брандирани, запалки брандирани, ключодържатели брандирани, винили брандирани, папки брандирани, тефтери брандирани, визитници брандирани, джобни календарчета брандирани, рекламни сувенири, рекламни пана и др. По делото не са представени договори и приемо-предавателни протоколи (ППП). От представените описи не може да се установи приемо-предаване на конкретен резултат от услугите. Не е ясно къде и от кои лица са предадени материалите. Не са представени документи за осъществен транспорт до мястото на предаване и за чия сметка е бил той. Настоящият съдебен състав намира, че от представените фактури и описи не става ясно и дали предмет на доставките са стоки или услуги, тъй като в част от описите е посочено "доставка на... ", "печат на... " и др. По делото не са представени мостри на рекламните материали, а от представените пред съда копия на снимки на календарчета, чаша, дипляни, тефтер, визитник, ключодържател и др., не става ясно от кой доставчик и кога са изработени. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че в представените описи от една и съща дата от един и същ доставчик, но в различни фактури, са фактурирани едни и същи по вид рекламни материали в големи количества. Видно от представените доказателства, различните доставчици са фактурирали еднакви рекламни материали, в хиляди бройки, в едни и същ или в поредни дни. Поради общата и еднаква формулировка във фактурите и описите на различните доставчици, копията на снимки на рекламни материали не могат да бъдат свързани с процесните доставки. Настоящият съдебен състав намира, че съдът обосновано е приел за нереални и доставките по издадените три фактури от "Таурус Дизайн Груп" ЕООД, с предмет "първо, второ и трето плащане по договори за изработка на интерактивен сайт, интернет реклама в туристически портали и организиране на корпоративно събитие". Във връзка с организирането на корпоративно събитие по делото е представен Договор за организиране на събития № 000001765 от 26.01.2018 г. (л. 172), но в чл. 3, ал. 1 от договора изрично са посочени задълженията на изпълнителя. Не са представени доказателства за съгласуване на етапите от подготовката на събитията. Не е ясно къде са проведени събитията, не са посочени участниците, не са представени прессъобщения за медиите. Не са представени никакви доказателства за възложените задължения в чл. 3, ал. 1, т. 1 до т. 14 вкл. от договора, поради което не се доказва, че събитията са действително организирани. От представения Договор за реклама № 1456 от 26.01.2018 г. (л. 174 гръб) не се установява и реалност на доставките по отношение на доставката на интернет реклама в туристически портали. По делото не са представени никакви доказателства във връзка с раздел III от договора. Съдът правилно е приел, че по делото не са представени никакви доказателства за предоставени от възложителя материали и информация за създаването на рекламния банер, както и за изработването им и публикуването им в посочените портали. По делото не са представени никакви конкретни доказателства за изработката на интерактивен сайт. По делото е представен Договор за дизайн, изработка и оптимизация на уеб сайт № 000001761 от 23.01.2018 г. (л. 176 гръб), но в чл. 1, ал. 3 от договора изрично е посочено, че в приложение 1 към договора страните уговарят концепция и изисквания към функционалността, структурата и графичния дизайн на сайта; изискванията към допълнителния софтуер, който ще бъде използван от сайта; изисквания към хардуера и софтуера на сървъра/рите; език на който ще бъде представено съдържанието на сайта и др. особености, свързани с доставката. Приложение 1 не е налично по делото, поради което настоящият състав намира, че не може да се установи конкретния предмет на фактурираната доставка. В тази насока обоснован е изводът на съда, че по делото не са представени данни за уеб технологии, а сайтът не се показва на крайния потребител под формата на HTML документ. Представеният ППП е с дата 3.07.2018 г. (л. 178 гръб), но същият е бланкетен. В него няма посочен договор и не е ясно какво е прието от възложителя. Освен това въпреки, че ППП е с дата 3.07.2018 г., в него е посочено, че е съставен на 17.02.2018 г. Настоящият съдебен състав намира, че обратно на поддържаното в касационната жалба, първоинстанционният съд не е обосновал изводите си за липса на реално осъществена доставка единствено с доводи за недоказана кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, а е обсъдил всички събрани по делото доказателства, ведно със заключението на вещото лице по ССЕ като е взел предвид непредставянето на доказателства от страна на самото ревизирано лице. Действително, според практиката на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС, техническата обезпеченост на доставчика не е условие за възникване на правото на данъчен кредит на получателя по доставката, но това не изключва задължението на жалбоподателя да докаже изпълнението на фактурираната доставка - т. е. получаването на стоките, респ. резултата от услугите като материално-правно условие за възникване на претендираното право. В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е подчертано в решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Необходимостта от установяване на реалност на доставките от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в решението по цитираните от касатора съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и по дело С-342/11. В главните производства по тези дела действителното получаване на предмета на доставките не е било спорно между страните. Поради това, фактите в настоящото производство, установени от първоинстанционният съд, не са идентични с тези по главните спорове по цитираните дела. При липса на доказателства за реално извършване на доставките, а само фактуриране и счетоводно отразяване при получателя, казусът няма връзка с посочената практика. На първоинстанционният съд и според националните правила за доказване е възложено да установи точно, ясно и безпротиворечиво фактите във връзка със спорното право и да ги анализира, като обоснове крайния си извод относно законосъобразността на изведения РА. В случая, първоинстанционният съд е направил точно това. При спазване на процесуалните правила, при съобразяване доказателствената тежест относно подлежащите на установяване факти и при правилно приложение на приложимите материално правни разпоредби, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните доказателства и обосновано е формирал изводи за липса на реалност на осъществените доставки и за липса на претендираното право на приспадане. Представените от ревизираното лице писмени доказателства не са достатъчни, за да се обосноват реално изпълнение на фактурираните услуги доставки. Изводите на органите по приходите не са опровергани от изслушаната по делото ССЕ. Настоящият съдебен състав намира за обоснован извода на съда, че доставките по фактурите, издадени от "Хит Рейсинг" ООД, "Хаус Меркет България" ЕАД и Райд Екстрийм" ЕООД не са извършени, за да се използват в независимата икономическа дейност на ревизираното лице и не са свързани с извършване на последващи облагаеми доставки, поради което правилно е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Във връзка с тези доставки са представени единствено копия на спорните фактури. По делото е установено, че доставките с предмет "климатизация на сграда", "помпа" и строителни материали не са вложени в офиса на ревизираното лице, а на домашния му адрес. От ревизираното лице не са представени и никакви доказателства по какъв начин пособията за морски спортове са свързани с дейността на ревизираното лице, поради което правилно е прието от съда, че са закупени за лични цели, а не във връзка с икономическата дейност на лицето като адвокат. Съобразно изложеното, като е достигнал до извод за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Изложените в открито съдебно заседание на 28.09.2022 г. оплаквания на касатора, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение е противоконституционно и противоречи на практиката на касационния съд по отношение на други дела свързани с граждански правоотношения, са неоснователни. Макар касационният съдебен състав да не е компетентен да се произнася за противоконституционност на законова разпоредба, той разполага с възможност по чл. 150, ал. 2 от Конституцията да сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност, ако има такива съмнения. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. второ и трето ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, а на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Законовата норма третира еднакво страните в процеса по оспорване на ревизионни актове по съдебен ред, поради което не противоречи на конституционно правило. Практиката на Върховния касационен съд по отношение на разноските в процеса по ДОПК е приложима само доколкото няма изрична законова разпоредба в ДОПК. Това следва от § 2 на ДР на ДОПК, съгласно който разпоредбите на Административно-процесуалния кодекс (АПК) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се прилагат само за неуредените в този кодекс случаи. Предвид изложеното, с първоинстанционното решение жалбоподателят правилно е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение. То е своевременно претендирано от ответната страна, съобразено е с материалния интерес по делото 49 314. 64 лв. (42 583. 54 лв. – главница и 6 731. 10 лв. – лихви), но неправилно е изчислен размерът му, съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е следвало да се изчисли съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като материалният интерес по делото е в размер на 49 314. 64 лв. Съобразно тази разпоредба дължимите разноски са в размер на 2 009. 44 лв., поради което първоинстанционното решение следва да се отмени над този размер. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 2 009. 44 лв., определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,