Решение № 6912 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 357/2009 г.

Решение № 6912 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 357/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Пазарджик срещу Решение № 455 от 20.11.2008 г. по адм. дело № 611/2008 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отменено задължението на лечебното заведение с фирма по Търговския закон СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГППМП" да заплати на РЗОК - Пазарджик (да възстанови) сумата от 2 769,14 лв., което задължение било разпоредено с писмо изх. № 13/29-05-798 от 12.08.2008 г. на касационния жалбоподател поради констатирано превишение на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2008 г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че съдържащата се в писмото покана за плащане на посочената сума е административен акт, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 233 и сл. от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД-2006). С касационната жалба се инвокират доводи за недопустимост и за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател оспореното писмо е стандартна покана за доброволно плащане и не съдържа волеизявление за принудително събиране на посочената в него сума, ако тя не бъде заплатена доброволно. Поради това то не е административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Но ако се приеме, че е административен акт, то същото е издадено от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. От приетата като доказателство по делото Инструкция № РД-16-13 от 02.06.2007 г. за административен одит в РЗОК, утвърдена от директора на НЗОК, било видно, че процедурата за възстановяване на средства, заплатени в резултат на надвишени регулативни стандарти за СМД и МДД, е различна от санкционното производство по глава ХХ на НРД-2006, защото искането да бъдат възстановени неоснователно изплатените парични средства не било санкция, а било проява на гражданскоправния аспект на НРД 2006, според чиито разпоредби изправната страна по договор за медицинска дейност би могла да иска от неизправната страна доброволно възстановяване на паричните средства, изплатени в повече като резултат от превишението на одобрените регулативни стандарти. Тези доводи са неоснователни, а оспореното с касационната жалба съдебно решение е правилно. Касационният жалбоподател е издал индивидуален административен акт - писмена покана за възстановяване на изплатени без правно основание суми - при липса на надлежно съставен "Протокол за неоснователно получени суми" и при пълно игнориране на административнопроизводствените правила по чл. 233 и чл. 234 НРД-2006, което е недопустимо според трайно установената съдебна практика (повече подробности виж в Реш. № 3226 от 11.03.2009 г. по адм. д. № 14240 от 2008 г. на ВАС - VI отд., с което е оставено в сила реш. № 364 от 06.10.2008 г. по адм. д. № 484 от 2008 г. на АС - Пазарджик за отмяна на писмената покана, наименована писмо, изх. № 13/29-05-801 от 12.08.2008 г. на същия касационен жалбоподател - директора на РЗОК Пазарджик; виж и Реш. № 12360 от 18.11.2008 г. по адм. д. № 9727 от 2008 г. на ВАС - V отд.). При законосъобразно становище: а) че със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. са определени финансовите параметри на нейната дейност през 2008 г. и че средствата, с които НЗОК ще разполага през 2008 г. за заплащане на специализирани медицински дейности и на медико - диагностични дейности са определени с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2. и чл. 3, ал. 2 за посочените там специализирани медицински дейности и с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4. и чл. 3, ал. 4 на изброените медико-диагностични дейности; б) че с чл. 4 от цитирания закон на НЗОК е възложено да определя за всяко тримесечие броя на назначаваните от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в съответствие с разполагаемите за тях средства, а с ал. 2 на чл. 4 УС на НЗОК е овластен да утвърди ред, по който НЗОК да изпълнява правомощието си по ал. 1, касационният жалбоподател прави незаконосъобразен извод, че НЗОК е овластена да определи и ред, по който РЗОК да събира от изпълнителите на медицинска помощ сумите, които са изплатени в повече поради превишаване на определените им регулативни стандарти. Този ред е определен с правилата на чл. 233 и чл. 234 НРД-2006 и се прилага във всички случаи, при които НЗОК е изплатила суми без основание. Вярно е, че при превишаване на регулативните стандарти изплатените в повече средства се събират не от изпълнителя на СМД или МДД, на когото реално са били изплатени, а се събират от изпълнителя на медицинска помощ, който с извършеното нарушение на договорната клауза (да назначава СМД или МДД само в рамките на определения му лимит) е причинил преразхода на средства от бюджета на НЗОК по перата СМД или МДД, но и в този случай се касае за неоснователен (неправилен) разход, поради което неговото установяване пак следва да бъде осъществено по правилата на чл. 233 и 234 НРД-2006. Затова изводът на Административен съд - Пазарджик, че отменената от него писмена покана е издадена при съществени нарушения на посочените административнопроизводствени правила и поради това е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, е обоснован и законосъобразен. Оспореното с касационната жалба съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски (възнаграждение за един адвокат и командировъчни пари) е основателно, но само за платеното възнаграждение за един адвокат. Разноските по водене на делото не включват направени от адвоката транспортни разходи (така Реш. № 4344 от 02.04.2009 г. по адм. д. № 14833 от 2008 г.; реш. № 5397 от 27.04.2009 г. по адм. д. № 1553 от 2009 г. и двете на ВАС-VI отд.), поради което не следва да бъдат присъждани. А искането на касационния жалбоподател за прилагане на правилото по чл. 78, ал. 5 ГПК не следва да бъде уважено, защото според § 2 от Допълнителните разпоредби, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в настоящия случай присъденото възнаграждение за една съдебна инстанция не може да бъде по-ниско от 918,45 лв. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,