Решение № 7071 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14191/2008 г.

Решение № 7071 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14191/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Началник Митница Пловдив, подадена чрез мл. юрисконсулт Елена Димитрова Аврамова, против Решение № 947/07.10.2008 г. на Пловдивски административен съд, постановено по адм. дело № 145 по описа за 2008 г., с което по жалба на "Агрокемикъл" еоод Асеновград, ул. "клокотница"№ 20, представлявано от Управителя Веселин Вълев Пенев, е отменено Решение № 1456/23.11.2007 г. на Началник на Митница Пловдив за определяне на нова митническа стойност. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - "Агрокемикъл" ЕООД, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови посочения по-горе резултат, Пловдивският административен съд е приел, че Договор 11/17.04.2002 г. няма за предмет доставката на стоки, които да са обект на внос или респективно обект на поставяне под друг митнически режим, нито договорът касае посредничество за сключване на договор за доставка, или да засяга реда и начина на определяне на продажната цена на доставяните стоки. Дължимите по договора възнаграждения не са били пряко свързани с доставката на стоките по ЕАД. Също така съдът е приел, че Договор № 11/2002 г. не е нито комисионен, нито договор за поръчка, тъй като не носи белезите на тези договори, съобразно разпоредбите на ТЗ, а по същество е договор за гаранция в полза на трето лице. Така постановеното решение е правилно. Спорът пред първоинстанционния съд се е свел до това, дали заплащането, съгласно уговореното по Договор 11/17.04.2002 г. представлява комисионна и/или възнаграждение за посредничество, респ. брокерско възнаграждение с изключение на комисионна за покупка по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗМ и следва ли тази стойност да се прибави, съгласно чл. 35 ЗМ, към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки по ЕАД № 3000/4-77142/21.12.2006 г. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал клаузите на Договор 11/17.04.2002 г., като е установил, че страните са се договорили "Клакстън" ООД САЩ, като изпълнител, да изпълнява: 1.1. посреднически услуги; 1.2. други услуги - да поеме всички рискове по не плащане на задължения на възложителя към доставчици, посочени в договора. По отношение на описаните в т. 1.2. от договора доставчици изпълнителят се е задължил да поеме рисковете от не плащане в срок на задължения на възложителя към тях. По т. 9.2 от договора е уговорено възнаграждението за уговорените услуги по т. 1.2 да се определя годишно за реализираните през една календарна година доставки в размер на 9% на база реализирани доставки към възложителя от Аventis CropScince Hellas SA и от DowAgroSciences Limited, изчислени до 30.12 всяка година. Правилно съдът е приел, че уговорката по т. 1.2 на договора не обосновава наличието на фактическия състав на комисионен договор и договор за посредничество - така както са регламентирани в ТЗ. Връзката между реквизитите на цитираната фактура и посочената уговорка е пряка - във фактурата предметът й е описан като "гарантиране на задължение по договор № 11/17.04.2002 г." още повече при липса на каквито и да е доказателства за осъществено от издателя на фактурата посредничество при сключването на сделката по вноса. Правилно съдът е приел, че разпоредбите на чл. 35 и чл. 38 от ЗМ водят до извод, че платеното възнаграждение, определено по т. 1.2 от договор 11/17.04.2002 г. не следва да се прибавя към митническата стойност на стоките предмет на процесния ЕАД, защото, съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗМ, при определяне на митническата стойност към реално платената или подлежаща на плащане цена не могат да се добавят други добавки освен предвидените в закона. Предвид изложеното първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, на ответника по касационната жалба се дължи присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, но не са представени доказателства за действително направени разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,