Решение № 10624 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение29.10.2025 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1761 от 07.04.2025 г., постановено по адм. дело 1858/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, подадена чрез упълномощения юрисконсулт С. Гачев, срещу решение 1761 от 07.04.2025 г., постановено по адм. дело 1858/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено изцяло негово решение за налагане на финансова корекция 03-РД/4332 от 15.08.2024 г. и ДФЗ е осъден да заплати на Община Симитли направените по делото разноски. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за допуснато от административния орган съществено процесуално нарушение, тъй като Законът за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ не поставя количествено и качествено изискване при обсъждането на постъпило срещу производството възражение. Счита, че дори и такова нарушение да е било допуснато, в мотивите на обжалваното решение липсва анализ защо съдът възприема, че то е съществено. Намира за незаконосъобразни изводите на първостепенния съд за несъответствието и противоречието на издаденото решение за налагане на финансова корекция с разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 ЗОП. С касационната жалба и с депозирано писмено становище се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалното оспорване, ведно с произтичащите от това правни последици. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции, а при условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Ответникът Община Симитли, в писмен отговор, в съдебно заседание и в представено по делото писмено становище чрез упълномощения адвокат М. Георгиев, оспорва касационната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита за обоснован извода на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - самостоятелни отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 - 5 АПК. Поддържа, че в акта за налагане на финансова корекция неправилно и незаконосъобразно е прието, че общината е извършила нарушение на 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 ЗОП, тъй като в конкретния случай възложителят е изложил относими и подробни мотиви в т. IV.6 от решението за откриване на процедурата, които обосновават преценката му по целесъобразност. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Благоевград е било образувано по жалба на Община Симитли против решение за налагане на финансова корекция 03-РД/4332 от 15.08.2024 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на общината е наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на финансовата помощ в размер на 310 166.60 лева с ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по Договор за БФП 01/07/2/0/00896 от 20.04.2018 г. по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура, от ПРСР за периода 2014 г. 2020 г., подкрепена от ЕЗФРСР, във връзка с възлагане на обществена поръчка с предмет: Рехабилитация и реконструкция на съществуващи общински пътища, и съораженията и принадлежностите към тях в Община Симитли. Финансовата корекция е била наложена за едно констатирано нарушение, а именно неразделяне на предмета на обществената поръчка на обособени позиции, което административният орган е квалифицирал като нарушение на изискванията на чл. 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Макар административното производство първоначално да е било образувано във връзка с две нарушения /неразделяне предмета на поръчката на обособени позиции; незаконосъобразна методика за оценка/, изпълнителният директор на ДФЗ, след като е разгледал депозираното от Община Симитли възражение, го е приел за частично основателно по отношение на нарушението по т. 2, като е изложил мотиви, че в методиката има пояснителни текстове към потенциалните участници с цел изясняване на условията й; същата съдържа достатъчно техническа информация, на базата на която в рамките на своята професионална строителна компетентност, всеки един участник може да покаже възможността си да покрие, както минималните изисквания по спорните показатели, така и на някое или на всички от надграждащите и водещи до по-високо оценяване обстоятелства. По тези съображения административният орган е счел, че методиката е достатъчно ясна, точна и изчерпателна и предоставя достатъчно подробна информация за това какво трябва да съдържа една оферта, за да получи определена оценка, поради което не е наложил финансова корекция за констатираното нарушение по т. 2 от уведомлението с изх. 01-0800/1168 от 15.05.2023 г. За да отмени оспореното решение за налагане на финансова корекция 03-РД/4332 от 15.08.2024 г., първостепенният съд е приел, че е издадено от компетентен орган по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби самостоятелни отменителни основания по смисъла на чл.146, т. 3 5 АПК. Според съда, в случая в оспореното решение административният орган не е обсъдил подаденото от Община Симитли възражение с вх. 01-0800/1168 от 01.06.2023 г. срещу констатациите в писмо изх. 01-0800/1168 от 15.05.2023 г. за откриване на производство по налагане на финансова корекция, на основание чл.73, ал. 2 ЗУСЕФСУ досежно нарушението на чл. 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 ЗОП. Счетено е, че лаконично изложените мотиви в обжалвания акт не могат да се приемат като обсъждане на твърденията в самото възражение. На следващо място, административният съд е преценил като основателно твърдението на жалбоподателя, че оспореното решение е в противоречие с материалния закон, тъй като неправилно и незаконосъобразно административния орган е приел, че общината е извършила нарушение на 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 ЗОП, поради неразделяне предмета на обществената поръка на обособени позиции, което е намалило от своя страна кръга на заинтересованите лица, които биха подали оферти. Според решаващия съдебен състав, в конкретния случай възложителят е изложил относими и подробни мотиви в т. IV.6 от решението за откриване на процедурата, които обосновават преценката му по целесъобразност. Изяснено е, че обратният извод не се налага включително предвид обстоятелството, че обществената поръчка касае два отделни обекта на строителство рехабилитация и реконструкция на два общински пътя - BLG 1291/BLG 1071 Симитли-Черниче/Черниче-Крупник-Полена-Сушица" и общински път BLG1071 /I - 1 Благоевград - Симитли/ - Граница общ. (Благоевград-Симитли ) - Симитли - Черниче - /I - 1/ са свързани помежду си, като единият се явява продължение на другия, доколкото предметът на поръчката представлява комплекс от взаимосвързани строителни дейности, които следва да бъдат извършени в определена технологична последователност. В тази връзка е посочено, че изискването на чл. 46, ал. 1, във вр с чл. 2, ал. 2 ЗОП е пряко свързано с текста на чл. 46, § 1, ал. 2, във вр. със съображение 78 от Директива 2014/24, а освен това макар стойността на поръчката да попада в хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 1 ЗОП, тя е била обявена при условията на чл. 20, ал.1, т. 1, б. а от ЗОП като открита процедура, при което е осигурена възможност в нея да участват по голям брой икономически оператори, с оглед по-голяма конкуренция между тях. Във връзка с възраженията на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, съдът е приел, че с оглед на визираното в чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95, началото на срока е датата на приключване на сключения въз основа на процесната обществена поръчка договор. Тази дата е изрично посочена в практиката на Съда на Европейския съюз решение от 21 декември 2011 г., С-465/10, l'Indre, EU: C: 2011: 867, т. 62, когато в качеството си на възлагащ орган получателят на субсидия от ЕФРР не е спазил правилата за възлагане на обществените поръчки съгласно Директива 92/50 при възлагането на поръчка с предмет осъществяване на субсидираната дейност: разглежданата нередност трябва да се счита за продължаваща нередност по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент 2988/95 и следователно четиригодишният давностен срок, предвиден в тази разпоредба за възстановяването на недължимо платената на този получател помощ, започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка. Преценено е, че в случая санкционираният договор е сключен на 18.12.2018 г., със срок на изпълнение 226 календарни дни, производството по налагане на финансова корекция е образувано на 15.05.2023 г. с уведомление изх. 01-0800/1168, следователно е в рамките на посочения давностен срок. Върховният административен съд, след като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 АПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери обжалваното съдебно решение намира, че същото е валидно и допустимо и правилно. В случая не е налице спор по фактите, които подробно са описани от първоинстанционния съд. Няма спор нито относно предмета на обществената поръчка, нито за това, че между ДФЗ и Община Симитли е сключен Договор 01/07/2/0/00896 от 20.04.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7. Основни услуги и обновяване на селските райони от ОПРСР за периода 20014 г. 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, изменен и допълнен с четири анекса. Предмет на договора е предоставянето на ползвателя БФП по посочената подмярка за изпълнение на одобрен проект 01/07/2/0/00896 от 05.10.2016 г., а именно Рехабилитация и реконструкция на съществуващи общински пътища и съоръжения и принадлежностите към тях в Община Симитли. Безспорно по делото се явява и че началото на производството по налагане на финансовата корекция е поставено с писмо с писмо изх. 01-0800/1168 от 15.05.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. С оспореното решение за налагане на финансова корекция 03-РД/4332 от 15.08.2024 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, разпоредбите на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, чл. 50, ал. 8 и ал. 9 от Наредба 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от ПРСР, подкрепена от ЕЗФРСР, на Община Симитли е наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на финансовата помощ, в размер на 6 203332,15 лева с ДДС, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет Рехабилитация и реконструкция на съществуващи общински пътища, и съоръженията и принадлежностите към тях в община Симитли, и избран изпълнител Обединение Гео - Нивел Строй инфраструктура ДЗЗД, с ЕИК 177328772 за изпълнение на одобрен проект по Договор 01/07/2/0/00896 от 20.04.2018 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФ Земеделие РА и Община Симитли с УРН: 403616, в размер на сумата от 310 166,60 лева, с включен ДДС. Финансовата корекция е за допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1 ЗОП, изразяващо се в неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции, което попада в т. 3 Липса на обосновка за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции" от Раздел I от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /Наредбата за посочване на нередности/, за която е предвидена финансова корекция в размер на 5 на сто от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор с избрания изпълнител. В оспорения административен акт, макар и формално да са цитирани част от възраженията на Община Симитли, органът не е изложил съдържателни и аналитични мотиви относно неприемането им в частта относно констатираното нарушение. В акта е преповторено съдържанието на писмо с изх. 01-0800/1168 от 15.05.2023 г на ДФЗ, без обаче да се изложени аргументи защо конкретните доводи на бенефициера не доказват спазването на произтичащите от ЗОП задължения. Безспорно дословното възпроизвеждане на възражението не може да се приеме за мотиви по съществото на спора и да обоснове неприемането на твърденията на бенефициера /и възложител на процесната обществена поръчка/. Поради това се явяват основателни изводите на първостепенния съд, че в случая е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила при издаване на решението за налагане на финансова корекция, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 АПК. Вярно е, че ЗУСЕФСУ и относимата разпоредба на чл. 73, ал. 3 не поставя количествено изискване към обсъждането на възражението, но не така стои въпросът за неговото качество /по изказа на касационния жалбоподател/. Управляващият орган трябва да мотивира в достатъчна степен защо не приема конкретните възражения, за да може съдът да извърши проверка за законосъобразност. Изложените от органа съображения не могат да бъдат формални или общи, а трябва да дават конкретен отговор на представените аргументи и доказателства от бенефициера, като по този начин се гарантира правната сигурност и възможността за ефективен контрол върху административното решение. Както правилно е установил първостепенният съд, настоящият случай не изпълнява посочените изисквания, затова обосновано е прието, че е налице нарушение на административнопроизводствени правила от категорията на съществените. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, съдът е извел правилни изводи досежно твърдяното нарушение по чл. 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 ЗОП. Според последната разпоредба при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции. Когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това. В конкретния случай възложителят е изложил относими мотиви в т. IV. 6 от решението за откриване на процедурата, които обосновават преценката му по целесъобразност. Обоснована е преценката на решаващия съдебен състав, че дори и да се касае за два отделни обекта на строителство рехабилитация и реконструкция на два общински пътя - BLG 1291/BLG 1071 Симитли-Черниче/Черниче-Крупник-Полена-Сушица" и общински път BLG1071 /I - 1 Благоевград - Симитли/ - Граница общ. (Благоевград-Симитли ) - Симитли - Черниче - /I - 1/, те са свързани помежду си, като единият се явява продължение на другия, доколкото предметът на поръчката представлява комплекс от взаимосвързани строителни дейности, които следва да бъдат извършени в определена технологична последователност. От гореизложената обосновка е видно, че възложителят е изтъкнал относими причини, които аргументират приетата от него, в рамките на оперативната му самостоятелност, нецелесъобразност за разделянето на поръчката на обособени позиции. Тези аргументи на възложителя е следвало да бъдат обсъдени от органа, който да прецени дали изложените мотиви са резултат на аналитична преценка, съобразена с предмета, обема и стойността на обществената поръчка и специфичните потребности на възложителя, а не са формални и бланкетни. При това констатацията на органа, че окрупняването на предмета на процедурата е необосновано, не почива на обективен анализ на изложените от възложителя причини за това, а оттам и изводът му за допуснато нарушение се явява немотивиран. Действително, неразделянето на обществената поръчка може необосновано да препятства/затруднява участието на малките и средни предприятия /МСП/, но в настоящия случай обществената поръчка е обявена като открита процедура, при което е осигурена възможност в нея да участват по голям брой икономически оператори. Както чл. 46, ал. 1 ЗОП, така и съображение 78 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, следва да се тълкуват в смисъл, че европейският законодател възприема като изключение обединяването на определена съвкупност от дейности, чиято поделяемост на количествен или качествен признак е възможна, като при проявлението му е необходимо излагането на мотиви за това. В конкретния случай посоченото по-горе изискване е изпълнено с изложените от възложителя съображения. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи. С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение не страда от твърдените пороци и следва да бъде оставено в сила изцяло. При този изход на спора на касационния жалбоподател не се дължат съдебно-деловодни разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Разноски не се претендират от ответника, поради което такива не се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,