Решение № 13886 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5049/2010 г.

Решение № 13886 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5049/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Исмет Османов Хасанов, гр. София, срещу решение от 22.11.2009 г., постановено по адм. дело № 180/2003 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Високо напрежение" срещу Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 107/28.03.2002 г., издаден от Георги Манев Манев - ръководител екип в ТДД гр. Търговище, частично потвърден с Решение № 1379/20.09.2002 г. на Регионален данъчен директор - София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Релевират се оплаквания, че съдът неправилно е приел, че ревизираното лице притежава фактури и материали без доказан произход, като в тази връзка се поддържа, че съдът неправилно не е допуснал събиране на относими към спора доказателства - съдебно-счетоводна експертиза. Твърди се още, че в нарушение на закона СГС не е уважил направеното възражение за изтекла погасителна давност на сумите, предмет на ДРА. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на СГС и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения ДРА. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директор Дирекция "ОУИ"- гр. София, при ЦУ на НАП не взима становище по нея. Ответникът "Скейлз" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е преценил, че жалбоподателят не е представил доказателства за достоверността на фактурите по чл. 13, ал. 15 от ЗДОД (отм.), като наред с това е извършил и вярна преценка досежно основателността на отказа на ревизиращите органи да откажат признаването на данъчен кредит за 1997 г. на основание чл. 24, ал. 2, т. 1 и чл. 64 ЗДДС (отм.). По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност е изразено становище, че същото законосъобразно е отхвърлено като неоснователно, тъй като давността е била прекъсната с действията на данъчната администрация по започване на ревизионното производство, което е станало в сроковете, предвидени в закона - чл. 22, ал. 1 - 3 от ЗДП (отм.). Върховният административен съд, I А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законния срок и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Високо напрежение - Исмет Хасанов" (с последващо наименование "Скейлз" ЕООД) срещу ДРА № 1379/20.09.2002 г. на ТДД - гр. Търговище, издаден от Георги Манев Манев - ръководител екип в ТДД - Търговище в частта, с която е потвърден с решение № 1379/20.09.2002 г. на Директор РДД - София. В мотивите на решението е възприето като неоснователно възражението за изтекла погасителна давност на претендираните с ДРА вземания. Съдът не е уважил и възраженията на жалбоподателя срещу определените задължения по чл. 13 от ЗДОД (отм.), че неправилно, на основание чл. 12, ал. 4, т. 5 от ППЗДОД (отм.) във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗСч (отм.) не са му признати разходи по фактури, издадени от конкретно посочени в ДРА доставчици. Приел е, че в съдебното производство ревизираното лице не е опровергало фактическите констатации на данъчните органи, ползващи се с презумпция за вярност на основание чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) по отношение на преките доставчици, които не са с регистрация по ЗДДС (отм.) и обща данъчна регистрация по ДПК (отм.). Като законосъобразен е преценен и отказът да бъде признат данъчен кредит на основание чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 35, ал. 3 ППЗДДС (отм.), приложими за процесните данъчни периоди. Съдът е намерил за неоснователни и всички възражения за допуснати нарушения на административно- производствените правила в рамките на административното производство. Така постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно въз основа на данните по делото СГС е достигнал до извод за неоснователност на направеното възражение за изтекла погасителна давност с молба в съдебно заседание на 15.10.2009 г. Преди всичко следва да се посочи, че с посочената молба жалбоподателят е направил възражение за изтекла абсолютна десетгодишна погасителна давност на всички вземания, предмет на спора, за периода до 31.12.1998 г. Вместо да обсъди така релевираното възражение, съдът напълно необосновано е изследвал приложимостта на чл. 22, ал. 1 ЗДП (отм.), визиращата 5-годишна давност за погасяване на задълженията, установени с ДРА, на която жалбоподателят не се е позовавал. Във връзка с направеното от жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство възражение за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм), поддържано изрично и в рамките на касационното производство, настоящият състав намира следното: Възражението е основателно по следните съображения: Институтът на погасителната давност е материалноправен и е свързан с прилагане на материалноправни норми, намиращи се в процесуален закон, какъвто е ДПК (отм.), респ. ДОПК и тези норми действат към момента на възникване на съответното данъчно задължение. В процесния случай определените с данъчно ревизионния акт данъчни задължения по ЗДДС (отм.), вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит са за периоди през 1996, 1997 г. и 1998 г. Давностният срок за публичните вземания за 1996 г. е започнал да тече от 1.01.1997 г., за задълженията от 1997 г. - от 1.01.1998 г., а за задълженията, възникнали през 1998 г. този срок е започнал да тече от 1.01.1999 г. Съгласно чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) с изтичането на 10 години се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането и прекъсването на давността. Аналогична е и нормата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Съобразно правилата на тези правни норми за публичните вземания, установени с данъчния ревизионен акт публичните задължения по ЗДДС (отм.) са погасени по давност поради изтичането на абсолютната погасителна давност, която е изтекла към 1.01.2009 г. Това означава, че установените в акта задължения не могат да се събират, защото длъжникът вече ясно и категорично е заявил, че не иска да заплати установените от ревизията задължения за косвен данък. Правото на възражение за давност може да бъде упражнено във всеки момент от данъчното производство, включително в производството по обжалването на ДРА по съдебен ред. С възражението за давност данъчно- задълженото лице упражнява правото си да не изпълни задължението, което не е било събрано през определения в закона давностен срок. В конкретния случай ответникът по касационната жалба е направил изрично и мотивирано възражение за погасяване на задълженията по давност, поради което неправилно СГС не е уважил същото и то следва да бъде съобразено от настоящия състав - следва да го вземе предвид. За прецизност на изложението следва да бъде посочено, че нормата на чл. 171, ал. 2 ДОПК предвижда изключение от общото правило за десетгодишната абсолютна давност в случаите, когато задължението е било отсрочено или разсрочено. Съгласно чл. 183, ал. 5, т. 3 ДОПК, обаче, отсрочване или разсрочване не се разрешава. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт, като настоящият случай не попада в кръга на изключенията, предвидени със закон. По отношение останалите задължения, а именно тези по ЗДОД (отм.) следва да бъде посочено, че нито в рамките на първоинстанционното производство, нито пред настоящата инстанция ответникът е твърдял, че търсените задължения са отсрочени или разсрочени по ДПК или ДОПК, или да са обединявани по чл. 152 ДПК (отм.), или за тях да е създаван оздравителен план по чл. 153 ДПК (отм.), както основателно твърди касаторът. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно и бъде постановено друго решение, с което ДРА № 107/28.02.2002 г., издаден от Георги Манев Манев - ръководител екип в ТДД гр. Търговище, частично потвърден с Решение № 1379/20.09.2002 г. на Регионален данъчен директор - София, за определените задължения на ЕТ "Високо напрежение - Исмет Хасанов" (с последващо наименование "Скейлз" ЕООД) за данъчни периоди от 1996, 1997 и 1998 години бъде отменен поради изтекла абсолютна погасителна давност на установените в акта публични задължения. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалните представители на касатора, на последния следва да се присъдят разноски за двете инстанции, които съобразно представените доказателствата в тази насока възлизат на 855 лв. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, I А отделение,