Решение № 8463 от 28.8.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО), представлявана от председателя си, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Коцева , срещу решение 7222/02.12.2021 г. по адм. дело 439/2021 г. на Административен съд - София град/АССГ/, с което е отменено по жалба на С. Донев решение 163/13.10.2020 г. на КПНРО. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно - необосновано и незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на КПНРО, присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба С. Донев, чрез пълномощник адв.Михайлов , в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна ; желае присъждане на разноски . Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд София-град е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган в пределите на представителната му власт, при спазване изискванията за форма и съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при липса на мотиви до степен, че да не може да се провери законосъобразността на наложеното наказание. Съдът е счел, че в обжалваното решение на комисията не се съдържат мотиви, относно наложената надзорна мярка, както и срокът, за който е наложена. Според първоинстанционния съд липсват мотиви как е избрана една от предвидените в закона осем , разписани последователно , според тежестта им, надзорни мерки. Приел е, че налагането на надзорна мярка не може да е самоцел, а следва да преследва конкретни легитимни цели да се предотврати или преустанови административно нарушение, съответно да се предотвратят или отстранят вредните последици от него, поради което органа е следвало да извърши преценка в какъв конкретно срок ще бъдат постигнати тези цели и да мотивира конкретно определения срок. Съдът е достигнал до извод, че като не е направил това АО не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона, а обжалвания АА е постановен при нарушение на административнопроизводствени правила относно съдържанието му и при несъответствие с целта на закона, като не посочването на мотиви относно срока, за който се прилага надзорната мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и лишава съда да установи дали акта в тази му част е в съответствие с целта на закона. Решението на АССГ е правилно В случая, при изпълнен според АО състав от регистрирания одитор С. Донев, състав на чл. 89,ал.1,т.3 ЗНФО , във вр. с чл.10,пар.2,,б.В от Регламент /ЕС/ 573/2014 и чл.51,ал.4 ЗНФО- поради съществени пропуски и несъответствия спрямо изискванията на Международните одиторски стандарти, констатирани от инспекционните екипи на комисията и при предходни инспекции и с цел недопускане извършването на констатираните пропуски, несъответствия и нарушения в бъдещи ангажименти за задължителен финансов одит КПНРО лишава Донев от правото за извършване на финансов одит на предприятия от обществен интерес за срок от две години. Според разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗНФО, Комисията прилага надзорни мерки, когато бъдат установени: 1. пропуски или нарушения в дейността на регистрирания одитор в областите по чл. 85, ал. 1; 2. неспазване на задълженията на регистрирания одитор по чл. 31; 3. неспазване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 537/2014; 4. отказ от съдействие или възпрепятстване по друг начин на надзора на Комисията. Същевременно в чл. 89, ал. 2, т. 6 ЗНФО е посочено, че в случаите по ал. 1 Комисията може да лиши регистриран одитор от правото за извършване на финансов одит за срок до три години. Видно е, че този срок е с ограничена горна граница от три години, но преценката за неговата продължителност в рамките на трите години е предоставена на Комисията. В хипотезата на прилагане на процесната надзорна мярка със санкционен характер, съществено засягаща права на поднадзорното лице- регистриран одитор, Комисията следва да изложи мотиви като обоснове причините за налагане максималния срок на надзорната мярка и в тази връзка посочи конкретните факти и доказателства за възприемането й, което не е сторено от Комисията в оспореното пред АССГ решение 163/13.10.2020 г. Опущението на КПНРО нарушава правото на защита на поднадзорното лице в производството пред КПНРО и препятства съда да извърши контрол на оспорения акт, включително за упражняване пределите на оперативна самостоятелност на колективния орган. В този смисъл правилен е крайният извод на АССГ за незаконосъобразност на оспорения акт. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Не е спорно, че Комисията в оспорения акт е посочила, че е установено "системно неспазване на приложимото законодателство, регулиращо професионалната дейност на регистрираните одитори", но от съдържанието на акта не се установява, че това изявление на комисията има отношение към размера на приложената надзорна мярка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на сочените касационни основания за отмяна. При този изход на спора предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат О. Михайлов По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение