Решение № 4705 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14469/2017 г.

Решение № 4705 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14469/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по лично подадената касационна жалба на Л. В., гражданин на Афганистан, и по подадената касационна жалба на адв. В. Ж., в качеството й на защитник на Л. В.. С двете касационни жалби се обжалва решение № 6014/25.10.2017 г. по адм. дело № 8484/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 13273/29.06.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ). С касационните жалби се оспорва първоинстанционното решение като неправилно. Поддържа се, че съдът е възприел безкритично представените от страна на ДАБ справки за ситуацията в Афганистан и не е събрал допълнителна информация, на база на която да прецени степента на насилие в държавата на произход, упражнявано от "талибаните" и организацията "Ислямска държава" вкл. под формата на атентати. В хода на делото по същество, касаторът лично заявява, че в района, в който живее в Афганистан, продължава всеки ден да има боеве, много талибани и страх. А. Ж. поддържа, че международна закрила следва да бъде предоставена поради "социална група" и поради факта, че е налице семеен конфликт с противостоящи роднини, които имат контакт с "военновластващите". Ответната страна - председателя на Държавната агенция за бежанците, представляван от юрк. Славова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава подробно заключение за неоснователност на касационните оплаквания. Върховният административен съд, трето отделение, прецени касационните жалби за допустими като редовно подадени, в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалба са неоснователни. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Л. В., гражданин на Афганистан, против решение № 13273/29.06.2017 г. на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че административният съд е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Съдът е приел, че по отношение на оспорващия не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на основание чл. 8 от ЗУБ. Преценено е, че заявените от Л. В. причини за напускане на Афганистан водят до извод, че същият е икономически мигрант, целящ по-добър стандарт на живот. Съдът обсаждайки бежанската история е приел, че наличието на лична семейна вражда и свързания с това страх от преследване спрямо Л. В. от страна на негови "братовчеди" по повод извършени от молителя убийства на други "братовчеди", не попада под нито една от хипотезите на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. С оглед липсата на данни за преследване по см. на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ от страна на субекти на преследване по см. на чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, съдът е приел за законосъобразен отказът на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец. По отношение на административното решение, в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут, съдът, позовавайки се на справка относно актуалната обстановка в Ислямска република Афганистан с вх. № МД-705/08.06.2017 г. на ДАБ, е приел, че законосъобразно е отказано предоставянето и на хуманитарен статут. Прието е, че в Афганистан са налице райони на конфликт, но ситуацията в страната като цяло не може да се определи като въоръжен конфликт свързан с безогледно насилие. Съдът е отчел усилията, които се полагат от страна на официалните власти и подпомагащите ги организации за овладяване и повишаване на сигурността в страната вкл. и по отношение намаляване на заплахата от бомбени атентати. Решението е правилно. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да възпрепятстват осъществяването на ефективен касационен контрол спрямо изводите на съда относно законосъобразността на въведения за съдебен контрол административен акт. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел обосновани и съответстващи на приложимия закон изводи за законосъобразност на решение № 13273/29.06.2017 г. на ДАБ. Настоящата инстанция напълно споделя изложените в решението на АССГ изводи за законосъобразност на административния акт. В тази връзка, съдът намира за неоснователни касационните възражения против правилността на обжалваното решение. На практика спорният по делото въпрос и основно възражение в касационното производство се свързва с това, дали общата обстановка на сигурност в Афганистан не е основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В хода на касационното производство е приета справка с вх. № МД-07/04.01.2018 г. на ДАБ с актуалност към 04.01.2018 г, удостоверяваща състоянието на сигурността в провинция Каписа, от която произхожда чужденеца. Видно от тази справка, сигурността в провинцията е сравнително добра, с изключение на районните Тагаб и Найраб, където "понякога" съществуват някои проблеми. Установява се също така, че провинция Каписа спада към зоните с най-ниски нива на нужди от хуманитарна помощ, както и че в същата се развиват редица проекти за подобряване на нейните инфраструктурни и икономически условия. Видно от общата справка за сигурността в Афганистан - вх. № МД-148/16.02.2018 г., няма данни за интензивен вътрешен въоръжен конфликт, в която й да е част на страната, който по своята сила и мащаб да води до извод за състояние на безогледно насилие спрямо цивилното население. Напротив налице е "латентна нестабилност" в зоните на конфликт, ограничени в отделни провинции, райони или конкретни обекти. Установява се, че Афганистанските национални сили за сигурност успешно се противопоставят и имат ресурс и възможности за ефективна борба с талибанските обединения. По делото са налице достатъчно и достоверни по своя характер доказателства, от които не може да се направи извод, че молителят като мъж, пащун по народност и суните по вероизповедание би бил в застрашена ситуация при завръщането си в държавата и района си на произход поради наличие на безогледно насилие. Неоснователно е възражението, че молителят принадлежи към "социална група" и като такъв е в опасност от преследване по см. на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ от страна на своите роднини по причина на извършено от него убийство. Наличието на опасност от отмъщение и свързаната с това заплаха за живота на чужденеца, не може по никакъв начин да се свързва с принадлежността му към социална група. Очевидно се касае до лична и семейна вражда, използвана като оправдание за изготвянето и поддържането на бежанска история, чрез която да се придобие статут на закрила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение