Решение № 1956 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 354/2017 г.

Решение № 1956 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 354/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "А.-ЕР" ООД, гр. Б., подадена чрез адв. С. С. - САК, против решение № 1461/31.10.2016 г. по адм. д. № 297/2016 г. на Административен съд - Б.. Твърди, че решението е неправилно поради необоснованост. Заявява, че заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза установява, че претендираните вреди са реални и ако беше издадено исканото разрешение за водоползване, те биха се случили. Моли да бъде отменено решението и бъде уважен предявения иск. Претендира деловодни разноски и адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба - Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Б., редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Правилен е изводът на съда, че в хода на първоинстанционното производство не е установено наличието на вреда и причинно-следствена връзка, което обуславя неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието, че за вреда не може да се съди единствено по предположение. Експертизата е установила размера на приходите, които ще бъдат получени в случай, че се е реализирало инвестиционното намерение. Доводите на съда следва да бъдат споделени. Решението е правилно и следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по искова молба на "А.-ЕР" ООД срещу Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Б., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Решение № 157/29.11.2005 г. на директора на БДЗБР - Б., в размер на 2 644 166 лв. За периода 20.12.2007 г. до 7.10.2015 г. и за лихва за забава върху главницата в размер на 307 209 лв. Като основание на исковата претенция за вреди, представляващи пропуснати ползи, ищецът е изтъкнал отмененото по съдебен ред Решение № 157/29.11.2005 г. на директора на БДЗБР - Благоевград, с което е отказано издаване на разрешително за водовземане за реализиране на инвестиционно намерение по заявление № 2457/20.12.2004 г. Съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че не са налице кумулативните предпоставки за основателност на предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, вреди за адресата и причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Налице е незаконосъобразен административен акт - Решение № 157/29.11.2005 г. на директора на БДЗБР - Б., отменено със съдебно решение на Благоевградския окръжен съд, оставено в сила с Решение № 360/9.01.2009 г. по адм. д. № 9016/2008 г. на Върховен административен съд. Според съда, претендираните от ищеца пропуснати ползи от реализиране на приходи от ел. енергия посредством МВЕЦ на р. Б. М. по инвестиционно намерение по заявление вх. № 2457/20.12.2004 г., са евентуални и за вредата се съди от предположения. Съдебното решение за отмяна на Решение № 157/29.11.2005 г. не предписва издаване на разрешително за водоползване и ползване на воден обект по инвестиционното заявление на дружеството. Съдът е отменил Решение № 157/29.11.2005 г. на директора на БДЗБР - Б. поради отсъствието на мотиви. Съдът не е постановил връщане на административната преписка на директора на БДЗБР - Б. със задължение за издаване на разрешително за водоползване по заявлението на дружеството, нито със задължителни указания по приложението на ЗВ при преценката на инвестиционното намерение, която е на директора на БДЗБР - Б.. Затова и за органа е съществувало законово задължение за нова оценка на двете инвестиционни предложения със законовите изисквания за издаване на разрешително за водоползване, но не и за издаване на разрешително. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е изложил обосновани мотиви, изградени при правилно прилагане на материалния закон. От фактическа страна по делото е установено, че на 20.12.2004 г. "А.-ЕР" ООД, гр. Б. е подало заявление до директора на БДЗБР -Б., с вх. № 2457/20.12.2004 г. за издаване на разрешително за водоползване на воден обект с цел производство на ел. енергия посредством МВЕЦ, с място на водовземането р. Б. М.. С Решение № БД-47-ПР/2005 г. директорът на РИОСВ - Б. е преценил, че инвестиционното намерение не налага извършването на оценка за въздействие върху околната среда. На 26.08.2005 г. "АКВА-ЕР" ООД, гр. Б. е подало отново заявление за издаване на разрешително за водовземане от р. Б. М. с приложено Предпроектно проучване по чл. 66 от Закона за водите. След становища на кмета на О. Я. от 9.03.2005 г. по Закона за опазване на околната среда и на директора на Национален парк "Р." от 7.03.2005 г., че инвестиционното намерение не попада в защитени територии и на територията на Национален парк "Р.", с Решение № 157/29.11.2005 г. директорът на БДЗБР - Б. е отказал издаването на разрешително за водоползване и ползване на воден обект р. Б. М. в землището на гр. Я. с цел производство на ел. енергия посредством МВЕЦ по заявление вх. № 2457/26.08.2005 г. на "А.-ЕР" ООД, като същевременно е постановил издаването на разрешително за същия воден обект на ЕТ "Г. С.". Решение № 157/29.11.2005 г. на директора на БДЗБР - Б. е отменено с Решение № 3/9.05.2008 г. на Окръжен съд - Б. по адм. д. № 132/2007 г., потвърдено с Решение № 360/9.01.2009 г. по адм. д. № 9016/2008 г. на Върховен административен съд. След влизане в сила на съдебното решение за отмяна на отказа за издаване на разрешително за водоползване и ползване на воден обект р. Б. М. по заявлението на "А.-ЕР" ООД,, с писмо изх. № 2457/26.03.2009 г. директорът на БДЗБР - Б. е изразил становище, че административното производство по заявление вх. № 2457/26.08.2005 г. на дружеството е приключило с постановяване на съдебното решение от Окръжен съд - Б. и за издаване на разрешително за водовземане от р. Б. М. дружеството следва да подаде ново заявление по чл. 60, ал. 1 ЗВ. Писмо изх. № 2457/26.03.2009 г. на директора на БДЗБР - Б. е отменено с Решение № 335/16.12.2010 г. на министъра на околната среда и водите и административната преписка е върната за продължаване на производството по преценка заявленията на "А.-ЕР" ООД и ЕТ "Г. С.". Извършена е нова преценка за съответствие на инвестиционното намерение на "А.-ЕР" ООД, като с Решение № 26-ОС/29.06.2011 г. директорът на РИОСВ - Б. е прекратил процедурата по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони за инвестиционното предложение "Строителство на МВЕЦ на река Б. М." с възложител "А.-ЕР" ООД като несъвместимо с П. за управление на речните басейни и недопустимо за реализиране. Решение № 26-ОС/29.06.2011 г. на директора на РИОСВ - Б. е обжалвано от дружеството пред министъра на околната среда и водите, който с Решение № 267/31.08.2011 г. е отхвърлил подадената жалба. Решение № 26-ОС/29.06.2011 г. на директора на РИОСВ - Б. е отменено със съдебно решение по адм. д. № 744/2011 г. на Административен съд - Б., като преписката е върната на РИОСВ за продължаване на процедурата по оценка за съвместимост на инвестиционното намерение на "А.-ЕР" ООД за изграждане на МВЕЦ на р. Б. М.. С Решение № 9-ОС/2012 г. инвестиционното предложение е съгласувано от директора на РИОСВ - Б. като съвместимо с предмета и целите на опазване на защитените зони от Европейската екологична мрежа "Натура 2000". След съгласуване на инвестиционното предложение на "А.-ЕР" ООД от директора на РИОСВ - Б., с Решение № ПО-01-182/1.08.2012 г. директорът на БДЗБР - Б. е отказал издаване на разрешително за водоползване по заявлението на ЕТ "Г. С." - Г. Д., като е указал на "А.-ЕР" ООД, че следва да подаде ново заявление за издаване на разрешително за водоползване предвид измененията на ЗВ. Заявлението е подадено от дружеството на 26.09.2012 г. с вх. № Р-2457 и с Решение № ПО-01-35/12.03.2013 г. директорът на БДЗБР - Б. е издал разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект № 41140198/12.03.2013 г. - Разрешително № 41140198/12.03.2013 г. Решение № ПО-01-35/12.03.2013 г. на директора на БДЗБР - Б. и Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140198/12.03.2013 г. са отменени с решение по адм. д. № 285/2013 г. на Административен съд - Б., последното отменено с Решение № 7648/5.06.2014 г. по адм. д. № 16482/2013 г. на Върховен административен съд. Съдът е назначил съдебно-счетоводната експертиза, която да изчисли приходите от експлоатацията на МВЕЦ с параметри по заявлението на дружеството вх. № 2457/20.12.2004 г. за периода от 1.01.2008 г. до 31.12.2014 г. Експертът е изчислил размера на пропуснатите ползи на 1 556 373, 21 лв. и размера на законната лихва. Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът е изложил обосновани изводи за липсата на законовите предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да е налице първата предпоставка на закона, се изисква незаконосъобразният административен акт окончателно да е отменен от съда и от тази отмяна закономерно да следва настъпването на твърдяната вреда. Правилни са изводите на съда относно твърдяното бъдещо и несигурно намерение на ищеца да изгради проектираната МВЕЦ и да получи от нея приходите, заявени като пропусната полза. Самото изграждане и експлоатацията на това съоръжение е само едно инвестиционно намерение. Въз основа на доказателствата по делото съдът правилно е отбелязал, че след отмяната на Решение № 157/29.11.2005 г. на директора на БДЗБР - Б. с Решение № 3/9.05.2008 г. на Окръжен съд - Б. по адм. д. № 132/2007 г., съдът не е върнал административната преписка с указания за издаване на разрешително за водоползване на воден обект. Съдът е приел за незаконосъобразна преценката на административния орган да издаде разрешително на ЕТ "Г. С." гр. Г. Делчев, а да откаже издаването му на "А.-ЕР" ООД, без да изложи подробни мотиви за становището си и предвид факта, че инвестиционните намерения засягат един и същ участък на р. Б. М.. Липсва указание на съда в полза на кого от двамата кандидати да се издаде разрешителното и тази преценка е възложена на директора на БДЗБР - Б.. Поради това, издаването на разрешителното за водоползване на воден обект не може да се приеме за сигурно събитие и отмяната на Решение № 157/29.11.2005 г. на директора на БДЗБР - Б., като незаконосъобразно, не води до настъпването на преки и непосредствени вреди за дружеството. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ има за предмет обезщетяване на реално настъпили за ищеца вреди. В случая е налице едно намерение от страна на дружеството и обосновано съдът е приел, че не е било сигурно нито неговото реализиране, нито получаването на заявените доходи, претендирани като пропуснати ползи. Съдът е направил обосновани изводи въз основа на тези доказателства и касационната инстанция напълно споделя тези изводи. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,