Решение № 11249 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 426/2010 г.

Решение № 11249 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 426/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Йови Димитров Йовев, в качеството му на ЕТ "ИППМП Йоан - д-р Йови Димитров Йовев" гр. Добрич срещу решение № 203/30.11.2009 г., постановено по адм. дело № 457/2009 г. на Административен съд - Добрич. В касационната жалба конкретно не се сочат отменителни основания, но от обстоятелствената част е видно, че се иска отмяна на решението, като неправилно постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост. Неправилно е приетият извод на съда за съпричиняване на вредата, вследствие на необходимостта от допълване на необходимите документи за регистрация по чл. 40 от Закона за лечебните заведения. Ответната страна - Регионален център по здравеопазване - Добрич, чрез адв. Гюров, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Йови Йовев, в качеството му на ЕТ "ИППМП Йоан - д-р Йови Йовев" ИППМП, съдържаща три обективно съединени иска, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди и пропуснати ползи общо в размер на 5917 лева и законната лихва върху всички претендирани суми. В исковата молба се твърди, че вредите са в причинна връзка с отменен със съдебно решение отказ на Директора на РЦЗ Добрич за регистрация на втора практика на ищеца, както и че в периода от първоначално подаденото уведомление 15.06.2007 г. до датата на регистрация 24.02.2009 г. ищецът, като осъществяващ първична извънболнична помощ, съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения, е бил възпрепятстван да осъществява пълноценна дейност в с. Крушари, поради което за този период претендира вреди и пропуснати ползи. За да отхвърли като неоснователна исковата молба съдът е приел, че от представените доказателства не се установява наличието на причинна връзка между претърпените вреди и незаконосъобразния административен акт. Прието е, че исковете са недоказани по основание, което е предпоставка за иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Подробно са обсъдени приложените писмени доказателства и съдът правилно е приел, че в случая не са налице условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания. Решението е обосновано, съдът е обсъдил подробно събраните писмени доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В рамките на процеса съдът е събирал редица доказателства, които по своята същност, логичност, последователност, пълнота и относимост спрямо претенцията не могат поотделно и в съвкупност да обосноват извод за претърпените на основанията по чл. 1 ЗОДОВ по твърденията на ищеца претендирани имуществени вреди, както и невъзможността за безусловно установяване размера на пропуснатите ползи. Във всички случаи наличието на вреди е част от предмета на доказване, а от друга страна действително не е било безспорно установен размера на твърдените вреди от ищеца, както и дали те се дължат като пряка последица единствено и само на отменения като незаконосъобразен административен акт, поради което иска правилно и обосновано е бил отхвърлен. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че Директорът на РЦЗ гр. Добрич е отказал да изпълни съдебното решение, с което е отменен отказа за регистрация на практика на ЕТ. По делото е приложена цялата кореспонденция и напомнителните писма на административния орган до Йови Йовев. В тях жалбоподателят е уведомяван за нередовностите на документите му по заявлението за регистрация и сроковете за тяхното представяне. Неоснователно касаторът твърди, че при стеклите се обстоятелства било "естествено" удостоверението за актуално състояние да е с изтекъл срок. В хода на регистрационната процедура административният орган следва да провери представената документация и допустимостта на искането за регистрация на лечебното заведение. Административният орган може и е длъжен да извърши регистрация по този закон само въз основа на надлежно заявление, придружено с необходимите и актуални към датата на регистрация документи, от които да е видно, че са изпълнени условията за регистриране на лечебното заведение. Относно наличието на съучастие за настъпването на вредоносния резултат, настоящата инстанция намира за безпредметно за обсъждане, тъй като въпросът за размера на обезщетението следва да се постави при наличието на безспорна установеност на каузалната връзка между незаконосъобразния административен акт и вредите. Не се спори между страните за наличието на отменен по съответния ред отказ на Директора на РЦЗ и настъпили вреди. Но техният размер само е бил установен от изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, но основанието, причинно-следствената връзка, част от фактическия състав на който е нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не е доказана. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че решението е правилно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното изрично искане на процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, на Регионален център по здравеопазване гр. Добрич, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв., съгласно приложен списък на разноските. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,