Решение № 858 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2015 г.

Решение № 858 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница "Аерогара-София", чрез пълномощника му юрк. Станимир Алексиев, срещу решение № 1260 от 04 март 2015 г., постановено по адм. д. № 7689/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 93/27 юни 2014 г. на началника на Митница "Аерогара-София" в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определеното задължение за ДДС в размер на 5588,88 лева, считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване - 25 юни 2014 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С допълнителна молба от 02 ноември 2015 г. касаторът прави искане за спиране производството и отправяне на запитване до Съда на Европейските общности по чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност и чл. 629, ал. 3 във вр. с чл. 631, ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК, като въпросът е: Следва ли за изразът "за периода след изтичането на срока за заплащането на тази сума" в т. 1 от Решение на Съда от 31 март 2011 г. на ЕС по делото С -546/09 на "Аурубис Булгария" АД срещу началник на митница Столична, да се прилага разпоредбата на чл. 201, § 1, буква "а" от Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаването на Митнически кодекс на Общността във връзка с чл. 4, т. 9 от същия регламент, и да бъде тълкуван от националните съдилища в смисъл, че митническото задължение за плащане на вносни митни сборове, с които се облагат определени стоки съгласно действащите разпоредби в Общността, при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, възниква от момента на приемане на митническата декларация? Ответникът - "Чайкафарма Висококачествените Лекарства" АД, чрез пълномощника си юрк. Даниела Цинцарска, намира за неоснователна касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като разгледа доводите и исканията на страните, установи следното: Доколкото искането за спиране на производството и отправяне на запитване до Съда на Европейските общности има преюдициален характер, то следва да бъде разгледано преди доводите но същество на касационната жалба. За да възникне необходимост, респективно за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретния спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението - обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, както и че при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС по реда на производствата срещу държави. Такова задължение обаче не съществува, а и запитването не би било допустимо от СЕС, когато разпоредба на правото на ЕС вече е била тълкувана или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение. Както сам отбелязва СЕС в информационната си бележка, обобщен анализ на процедурния регламент на СЕС и практиката на общностната юрисдикция във връзка с производствата по преюдициални запитвания - юрисдикциите, чиито решения подлежат на обжалване могат, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, сами да вземат решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. В случая, както е отбелязал и решаващият съд, е налице произнасяне на СЕС от 31 март 2011 г. по дело С-549/2009 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС, както по въпроса за дължимостта на лихвата за забава, така и по въпроса за приложението на компенсаторната лихва, поради което искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде отхвърлено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Чайкафарма Висококачествените Лекарства" АД срещу решение № 93/27 юни 2014 г. на началника на Митница "Аерогара-София" в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определеното задължение за ДДС в размер на 5588,88 лева, считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване - 25 юни 2014 г. Съдът е приел, че данъчно задълженото лице не дължи лихва, тъй като е заплатило задължението си преди да му е предоставен срок за изпълнение, като се е позовал на разпоредбите на Митническия кодекс на Общността (МКО), Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на тълкуването на приложимите разпоредби на МКО, дадено в решението от 31 март 2011 г. по дело С-549/2009 г. на СЕС. Поради това е отменил оспорения пред него митнически акт. Решението е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразния извод, че оспореното решение на началника на Митница "Аерогара-София" е издадено в нарушение на материалния закон. Спорният въпрос по делото също е установен правилно от решаващата инстанция и се свежда до това дължима ли е законна лихва от датата на възникване на митническото задължение чрез подаване на ЕАД до датата на неговото изплащане след установяване размера и дължимостта на допълнително определения ДДС. На този въпрос съдът е дал правилен отговор, който се споделя изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква, и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.