Решение № 12999 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7221/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение 1649/22.05.2025 г., постановено по адм. дело 356/2025 г по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменена негова заповед РД Е-113-01-955/25.04.2025г, преписката му е изпратена постановяване на нова заповед при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, НЗОК е осъдена да заплати разноски на С. Х. Д. и на адвокат Л. Петков - сумата от 1000 лева за оказана безплатна адвокатска помощ. Изложените доводи за пороци на съдебния акт релевират необоснованост и нарушение на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил относимите нормативни актове, а изложените мотиви са бланкетни и неподкрепени с доказателствата по делото. Направено е искане за отмяна на решението. Ответникът С. Х. Д. от гр. Горна Оряховица като родител и законен представител на М. С. Х. чрез процесуалния си представител адвокат Л. Петков оспорва касационната жалба в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Пълномощникът претендира заплащане на разноски на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 то Закона за адвокатурата (ЗА). Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Административен съд Велико Търново да бъде оставено в сила като постановено при правилна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон. Касационната жалба е процесуално допустима като постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. По делото е установено от фактическа страна, че със заявление вх. 99-01-13/14.4.2025г. за заплащане на медицински услуги и други услуги по чл. 82, ал.1а и ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ) на български граждани до 18 годишна възраст - Приложение 3 към чл. 23, ал.1 от Наредба 2/27.03.2019г., подадено от С. Х. Д. като баща и законен представител на детето М. Д. е поискано заплащане на медицинска услуга: диагностика чрез [заличен текст] изследвания в лечебни заведения в Република България без да е посочена стойността на претендираните услуги. Към заявлението са приложени изискуемите съгласно Наредбата декларации по образец, договор, акт за раждане, както и медицински документи: етапна епикриза от ГП СИП Детско психично здраве - ООД от 16.09.2024г. Епикриза на МБАЛНП Свети Наум акредитирана университетска болница от 19.3.2022г. Експертно решение 93290 от 21.10.2024г. на ТЕЛК към МБАЛ д-р Братан Шукеров гр. Смолян, с което е определен ТНР 85%, 3 бр. амбулаторни листи, етапна епикриза с 8/25.2.2022г от д-р Христов, етапна епикриза от ГД СИП ДПЗ ООД от 31.08.2023г., психологично изследване от същото лечебно заведение, както и становище на общопрактикуващ лекар д-р Д. Даскалова в подкрепа на подаденото заявление. Документите са разгледани от Специализираната постоянно действаща комисия за лечение в Република България по чл. 27, ал.1 от Наредба 2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредба 2 от 27 март 2019 г), която за заседанието си е съставила Протокол Е113-06-2014/ 17.04.2025г. с обективирано отрицателно становище. Посочено е, че заболяването [заличен текст], с код по МКБ [номер] попада в обхвата на КП [номер] [заличен текст] като диагностиката на заболяването чрез [заличен текст] изследване е включено в алгоритъма на клиничната пътека и е в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Комисията приема, че е налице хипотезата на чл. 82, ал. 8 от ЗЗ, съгласно която не се заплащат със средства от държавния бюджет медицински или други дейности, които са в обхвата на медицинската помощ по чл. 45, ал.1, т.1 -14 от ЗЗО, независимо дали са заявени за извършване в държава извън ЕС, ЕИПКФ. Посочва и друго основание за отказ - по чл. 9, ал.1 във вр. с чл. 6, т. 4 и чл. 9, т.2 от Наредбата, която сочи, че не се заплащат медицински услуги, които могат да бъда извършени своевременно в Република България, както и медицински услуги, които са в обхвата на задължителното здравно осигуряване и /или се заплащат от НЗОК на отделно основание. Изводът на комисията е, че заявената медицинска услуга не попада в обхвата на чл. 82, ал.1а и ал. 3 от ЗЗ, поради което предлага управителят на НЗОК да постанови отказ по подаденото заявление. Въз основа на това становище и напълно възприемайки мотивите му, е постановена оспорената заповед РД Е-113-01-955/25.04.2025г на управителя на НЗОК. С обжалваното съдебно решение Административен съд Велико Търново е отменил заповедта на управителя на НЗОК (неправилно посочен като директор) и му е изпратил преписката за ново произнасяне. За да достигне посочения правен резултат, съдът е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но в нарушение на предвиденото в чл.35 от АПК да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая с оглед правото на получаване на адекватно и съответстващо на заболяването на детето лечение и медицинска грижа. Намира представения едва в съдебно заседание списък на медицинските заведения, с които НЗОК е сключила договор за извършване на исканото изследване за негоден да санира допуснатите процесуални нарушения, тъй като пропускът на административния орган съществено е ограничило правото на защита на жалбоподателя. При преценка за съответствие с материалния закон посочва, че органът нито ангажира доказателства, нито надлежно мотивира акта в насока посочените [заличен текст] анализи за този вид заболяване да са включени в КП [номер]. Поради това счита, че не е налице възприетата в обжалвания акт хипотеза на чл.9, т.1 вр. чл.6, т.4 и чл.9, т.2 от Наредба 2 от 27 март 2019 г. Решението на Административен съд Велико Търново е валидно, допустимо и правилно. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е обосновано и е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, съобразено с националната съдебна практика и практиката на Съда на ЕС. Първоинстанционният съд е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат повтаряни, поради което Върховният административен съд на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че за да постанови отказа да одобри заплащането на одобрената медицинска услуга, административният орган се е мотивирал В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че за да постанови отказа да одобри заплащането на одобрената медицинска услуга, административният орган се е мотивирал от правна страна с разпоредбата на чл.82, ал.1а от 33, съгласно която извън медицинските услуги по ал. 1 българските граждани имат право на заплащане за медицински и други услуги във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, или които не могат да бъдат осигурени в страната, след предварително одобрение. Посочва, че не е налице и хипотезата на чл.82, ал.3 от ЗЗО,според която в случаите по ал. 1а лицата до 18-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, която включва и заплащане със средства от държавния бюджет на медицински изделия, високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, диетични храни за специални медицински цели, лекарствени продукти, които не са включени в списъка по чл. 262, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. От фактическа страна административният орган се е мотивирал с декларативно посочване, че [заличен текст] изследвания за заболяването на детето М. С. Д. са включени в алгоритъма на КП [номер] и медицинската услуга попада в обхвана на задължителното здравно осигуряване. При така изложените правни и фактически основания напълно се споделя изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е мотивирал надлежно отказа си. Безспорно правото на защита на адресата на оспорения акт е нарушено, тъй като не е посочено за лечението на заболяването на М. Д. какъв вид [заличен текст] изследвания като медицинска услуга се гарантира от бюджета на НЗОК по алгоритъма на КП 12 и дали в обхвата й попадат предложените три конкретни такива от личния общопрактикуващ лекар. В тази връзка правилно е отчетена и липсата на мотиви в кои лечебни заведения могат да бъдат извършени заявените изследвания. За родителя на дете [заличен текст] трябва да е напълно ясно къде и как следва да се осъществява лечението му, гарантирано от бюджета на НЗОК, респективно заплащано със средства от държавния бюджет по реда на Наредба 2 от 27 март 2019 г. Недопустимо е мотивите за отказа да се допълват в хода на съдебното производство, какъвто опит е направен пред първоинстанционния съд (Тълкувателно решение 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС на РБ). По този начин не може да се санира отсъствието им в издадения акт. Констатираният порок е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Напълно се споделят и доводите на Административен съд Велико Търново, че във вида, в който е постановена, заповедта противоречи на целта на закона, визирана в ЗЗ, Закона за закрила на детето и Закона за здравното осигуряване, свързана с обезпечаване най-добрия интерес на детето и на полагане на специални грижи за децата с увреждания. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК администрацията на касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Л. Петков АК Велико Търново възнаграждение за осъществената в касационното производство защита по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 1000лв. Водим от тази мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение