Решение № 10664 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5648/2021 г.

ВАСШесто отделение20.10.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 314/01.03.2021г., постановено по адм. дело 516/2020г. по описа на Административен съд Бургас.ОСЪЖДА Вип груп Созопол ЕООД, ЕИК:[ЕИК], представлявано от О. Симонович да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева (двеста лева).

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вип груп Созопол ЕООД, представлявано от О. Симонович, чрез процесуален представител адвокат С. Николов БАК, срещу Решение 314/01.03.2021г., постановено по адм. дело 516/2020г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение БС-1-ОС-П/07.02.2020г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Бургас. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Развити са съображения досежно липсата на установени по безспорен, несъмнен и категоричен начин пясъчни дюни в имота. Във връзка с горното се сочи, че не е налична изискуемата по чл.31, ал.25 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) материалноправна предпоставка за прекратяване на започнатата процедура по оценка за съвместимост на инвестиционното предложение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебно деловодните разноски, направени в първоинстанционното и касационното производство. Ответникът - Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Бургас, чрез процесуален представител Гл. юрисконсулт Ковачева, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e Решение БС-1-ОС-П/07.02.2020г. на директора на РИОСВ Бургас, с което е постановено прекратяване на процедура по оценка за съвместимост за инвестиционно предложение Изграждане на сграда за отдих и курорт и ограда в УПИ ІІІ-10036, м. Каваци, землище на гр. Созопол (поземлен имот с идентификатор 67800.54.205 по КК). По делото е назначена биологична експертиза, изготвена от специалист фитоценолог в ИБЕИ при БАН. Съгласно представеното и прието от съда обосновано заключение на вещото лице в границите на процесния имот има частично наличие на природно местообитание 2130 неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни). В първоинстанционното производство е приета и екологична експертиза, изготвена от Главен експерт по Биологично разнообразие към дирекция Природен парк Странджа, магистър по екология. Обобщаващият извод на вещото лице е, че процесният имот спада към терените, чиито качествени характеристики (включително като се отчитат и характеристиките на значително увредените 13% подучастъци от площта на имота) съответстват на характеристиките на природните местообитания на стабилизираните сиви дюни с код 2130. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстнационният съд приема, че характеристиките на процесния имот, обосновават извод за наличието на сиви дюни в него. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба и съобразявайки легалната дефиниция разписана в §1, т.4 от ДР на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и §1, т.5 (Отм. ДВ, бр. 64 от 2020 г.) от ДР на Наредба 1/16.09.2008г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл.6, ал.4 и 5 ЗУЧК, първоинстанционният съд намира, че след като в процесния имот попадат сиви пясъчни дюни, административният орган правилно е приложил материалния закон, като е издал оспореното решение за прекратяване на процедура по оценка за съвместимост за инвестиционно предложение. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Бургас, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Законът за биологичното разнообразие урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България. Биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и по силата на чл. 1, ал. 3 ЗБР опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите. Разпоредбата на чл. 31, ал. 25 ЗБР е съобразена с целта на същия закон, която е да осигури приоритетно опазване, поддържане и възстановяването на пясъчните дюни, сред които и сивите дюни като застрашени от изчезване типове природни местообитания. Пясъчните дюни са образувания, формиращи се от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър (§ 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК). Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни. Наличието на фрагменти от сиви пясъчни дюни в процесния имот е установено както с изготвеното в хода на административното производство експертно становище, така и със заключенията по назначените биологична и екологична експертизи. Сивите дюни са застрашени от изчезване типове природни местообитания, включени в приложение 1 и означени със знак (*), поради което са приоритетни за опазване. При установени местообитания на пясъчни дюни в поземления имот, попадащ в защитена зона BG 0002077 "Бакърлъка", без значение на техния вид и размер, разпоредбата на чл. 31, ал. 25 от ЗБР задължава компетентния орган да прекрати процедурата за оценка за съвместимостта на плана, програмата, проекта и инвестиционното предложение. Неоснователни са възраженията на касатора относно наличието на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от съда при определяне предмета и задачите по назначените експертизи. По делото са назначени необходимите поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по спора съществени за изхода му въпроси, биологична и екологична експертизи, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във вр. чл. 144 АПК. Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Определящо за вида експертиза е областта на познанието, в която следва да притежава специални знания и умения съответният експерт, на който тази експертизата е възложена. Не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от страна по делото. Фактическите констатации на административния орган са проверени от заключенията по назначените биологична и екологична съдебни експертизи, които съдът е подложил на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК. Предвид горното, касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертни заключения, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. С назначените съдебни експертизи е направен подробен и задълбочен анализ на установените в процесния имот растителни видове, като се установяват такива, характерни за дюнните образувания. Въз основа на изложеното е обоснован извода, че комплексът от установените видове не би могъл да се срещне на друго място, освен върху дюни. Обстоятелството, че наличните в имота сиви дюни са фрагментирани, не изключва възможността за тяхното възстановяване чрез пресъздаване в естествени условия или чрез създаване на условия за повторно възникване. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми, разписани в чл.31, ал.25 ЗБР. Предвид изложеното, правилен е решаващият извод на административния съд, че инвестиционно предложение Изграждане на сграда за отдих и курорт и ограда в УПИ ІІІ-10036, м. Каваци, землище на гр. Созопол (поземлен имот с идентификатор 67800.54.205 по КК), не попада в изключенията по чл. 17а ЗУЧК и в него са налични пясъчни дюни. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, касационният жалбоподател Вип груп Созопол ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на РИОСВ - Бургас, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева (двеста лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,