Решение № 11915 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4682/2009 г.

Решение № 11915 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4682/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Евтим Николов Асов, Лилия Александрова Бистрева и Иванка Александрова Хаджийска, всичките от гр. София, срещу решение № 263 от 29.12.2008 г., постановено по адм. д. № 03009 по описа за 2006 г. на СГС, III "Д" състав на административно отделение в частта, с която площта от имота от 3 888 кв. м е определена като застроена. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторите в настоящото производство срещу заповед № 384 от 5.04.2006 г. на кмета на район "Искър" при Столична община (СО). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. В представените писмени бележки се навежда довод и за нарушение на съществени процесуални правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За обосноваване на наведените доводи са направени твърдения, че съдът не е установил докрай фактическата обстановка по делото свързана с направата на асфалтова площадка, заключена между буквите БВГДЕЖБ по заключението на вещото лице, представляваща площ от 3888 кв. м. Съдът не бил установи дали тази площ е функционално свързана със съществуващите сгради и дали ги обслужва. Твърди се освен това, че решението е необосновано, тъй като направената асфалтирана площ не е заета от никакво строителство и съдът неправилно я е определил като застроена. На последно място се твърди, че решението е постановено в нарушение на чл. 11, ал. 2, т. 3 ППЗСПЗЗ. По съображенията изложени в касационната жалба и представените писмени бележки се моли, решението да се отмени в обжалваната част, а делото върне за ново разглеждане или алтернативно - да се постанови решение, с което се отмени заповедта на кмета в частта, с която площта от имота от 3 888 кв. м - определена като застроена, се определи като свободна от застрояване. Ответната страна по спора не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е постановил законосъобразно решение при напълно изяснена фактическа обстановка. Обжалваната част от решението за площта от 3 888 кв. м според заключението на вещото лице представлява паркинг, плац, за камиони и е част от мероприятието по отреждането за УПИ ХХII - "За производствена и складова дейност", което е изцяло реализирано. Предлага решението да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страни, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: СГС е бил сезиран с жалба срещу заповед № 384 от 5.04.2006 г. на кмета на район "Искър" при СО, с която целият бивш имот пл. № 40002, к. лист 555, м. "Празна секуля", попадащ в кв. 9, УПИ ХV, отреден за - "Открити и закрити складове и администрация" по плана на "НПЗ Искър-юг", е застроен. По активната легитимация на страните и компетентност на органа, издал заповедта, не се е спорило. Спорът е бил относно застрояването върху имота. За неговото изясняване съдът е допуснал две експертизи, приети от страните без оспорване. Приел е за установено, че бившият имот попада в границите на урбанизирана територия, определена със ЗРП на м. "НПЗ Искър-юг". Изяснено е предходното отреждане на имота. По действащия ЗРП, одобрен с решение № 24 по протокол № 32/2001 г. на СОС, той попада в кв. 9, УПИ ХV, отреден за открити и закрити складове и администрация. Към момента на огледа едното вещо лице е констатирало, че имотът попада в асфалтирана площадка, и целият имот попада в оградата на частна фирма. Според второто заключение имотът попада в УПИ ХХII, отреден за производствена и складова дейност, създаден по силата на частичния ЗРКП. Последното изменение за УПИ ХХI и ХХII е одобрено със заповед № 1465 от 20.10.2006 г. на кмета на район "Искър" и е свързано с промяна на общата граница между двата имота, като запазва съществуващото отреждане. Прието е за установено, че в УПИ ХХII се намират три сгради, които не засягат бившия имот. Една от сградите, въпреки, че е отразена в плана, не съществува на практика. Единствено част от сграда № 5 по скица към заключението на вещото лице попада в имота, като след определяне на сервитутното отстояние, тя заема 420 кв. м от имота. Съдът е установил, че информацията за строителството на сградите се съдържа в представения акт за частна общинска собственост, в който има отбелязване, че имотът е предоставен на "Технострой" АД. Частта от имота от 3 888 кв. м, представлява празен терен, с асфалтова настилка (плац) за камиони. Според вещото лице процесният имот се намира в стопанския двор на предприятие "Технострой" АД и е включен в неговата ограда. При така установените факти съдът е извел правен извод, че решението на техническата служба и заповедта на кмета на общината отразяват действителното фактическо положение на имота. Те правилно са определили имота като изцяло застроен. Съдът е приел, че асфалтираната част от имота, като част от мероприятието по отреждането, е също застроена, защото мероприятието по отреждането е изпълнено. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта на кмета изцяло. Постановеното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е изяснил докрай фактите по спора както и обстоятелството дали асфалтираната площ от имота е свързана функционално с останалите сгради. Твърдението е невярно, защото и двете заключения са приети без оспорване от страните. От тях безспорно е установено, че бившият имот попада в урегулиран поземлен имот, отреден за открити и закрити складове и администрация. Мероприятието по отреждането е изцяло изпълнено, като сградите, попадащи в имота са описани на две страници в акта за частна общинска собственост. Общият им брой е 17. Имотът е включен в оградата на "Технострой" АД и от него няма свободна площ, която да се определи като свободна от застрояване, на основание чл. 11, ал. 2, т. 3 ППЗСПЗЗ. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдът е постановил необосновано решение. Напротив. С помощта на две вещи лица съдът е установил фактическото положение на имота и мероприятието по отреждането му, като е приел, че то е изцяло реализирано. Относимите факти съдът е привел към хипотезата на правната норма на чл. 11, ал. 2, 3 и 4 ППЗСПЗЗ, като е установил, че заповедта на кмета е законосъобразна, защото от имота няма свободни от застрояване части. Не е без значение и фактът, че жалбата срещу заповедта на кмета не съдържа в достатъчна степен индивидуализация на имота. От удостоверение № 312 от 11.05.90 г. от кметството на кв. Горубляне и заявлението до кмета от Евтим Асов се установява, че той, като наследодател на жалбоподателите, е поискал възстановяване на собственост върху бивша земеделска земя в местността "Празна секуля" от 2, 5 дка, докато претенцията в жалбата е за 3 888 кв. м, което е повече от заявеното. По изложените съображения съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение