Решение № 5872 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9126/2008 г.

Решение № 5872 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9126/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 203 от 3.06.2008 г., постановено по адм. д. № 283/2008 г. Великотърновският административен съд, четвърти състав, е отхвърлил жалбата на "Българска лозарска компания" - ЕООД - гр. Видин, представлявана от Георги Гидов, срещу Ревизионен акт № 0500-487/4.01.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Видин, потвърден с решение № 87/28.02.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. С решението съдът е осъдил "Българска лозарска компания" - ЕООД да заплати на Д "ОУИ" - гр. В. Търново сумата 1 132 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Българска лозарска камара" - ЕООД - гр. Велико Търново, представлявано от управителя Георги Венелинов Гидов. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна молба се излагат съответни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да прогласи нищожността на обжалвания РА. Ответният по жалбата директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Българска лозарска компания" - ЕООД - гр. Видин, представлявана от Георги Гидов, срещу Ревизионен акт № 0500-487/4.01.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Видин, потвърден с решение № 87/28.02.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. При условията на чл. 168 от АПК независимо, че няма подобно твърдение от жалбоподателя, предвид направено възражение от прокурора, съдът е изследвал въпросът за валидността на издадения РА. В тази насока са изложени много подробно мотиви защо съдът приема направеното възражение за неоснователно, респективно, че РА е действителен и поражда правни последици. Посочено е, че изградената конструкция за при действието на ДПК (отм.) относно начина на изменение на влезли в сила ДАПВ не намира приложение след влизането в сила на ДОПК, тъй като разпоредбата на чл. 133 от последния регламентира конкретно възобновяването на ревизионно производство и че новият кодекс е изоставил общото понятие за данъчен акт, в който при действието на ДПК се включват и ДРА и ДАПВ. Посочено е още, че при действието на ДОПК това възобновяване касае само влезли в сила и необжалвани по съдебен ред ревизионни актове и процедурата по чл. 133 от ДОПК изключва от приложното си поле АПВ. На база на изложеното е направен извод, че издаденият РА е действителен, от компетентен орган и поражда правни последици, поради което направеното възражение в обратния смисъл от страна на прокуратурата се явява неоснователно. След това съдът е описал много подробно фактическа обстановка по издаването на РА, изводите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, възраженията на жалбоподателя, след което е направил извод за законосъобразност на РА. Основните оплаквания, които се поддържат от касатора, са за нарушение на материалния и процесуалния закон, като се навеждат доводи за нищожност на издадения РА. Направените оплаквания са основателни. Решението на Великотърновския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на закона. Даденото тълкуване на правното естество на ДАПВ от страна на първоинстанционния съд е вярно, но след изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК - ДВ бр. 108 от 2007 г. В практика не са редки случаите, когато са налице влезли в сила ДАПВ, а ревизионното производство се развива по действието на ДОПК, което е наложило необходимостта да се даде тълкуване на правния характер на ДАПВ, респективно акта за прихващане или възстановяване по смисъла чл. 129 от ДОПК. В тази насока в съдебната практика се приема (например решение № 2069 от 22.02.2008 г., постановено по адм. д. № 12295/2007 г. на ВАС, първо отделение,), че и при действието на ДОПК (до изменението) допълнението на нормата на чл. 129, ал. 3 - ДВ бр. 108/2007 г. (при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се са същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. Предвид безспорната фактическа обстановка, след като заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, то издаденият РА е нищожен. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Великотърновският административен съд е допуснал нарушение на закона и постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което Ревизионен акт № 0500-487/4.01.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Видин, потвърден с решение № 87/28.02.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново следва да бъде прогласен за нищожен. Тъй като разноски не са претендирани, такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,