Решение № 14741 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4636/2017 г.

Решение № 14741 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4636/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), представлявана от юрк. Д. С., против решение № 1090/23.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11774/2016 г. на Административен съд – София град (АССГ), с което е отменено решение № 10909/3.11.2016 г. на председателя на ДАБ. В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Сочените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 АПК-неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение като не е разгледал съвместно бежанските истории на чужденеца Ю. С. Ю. и неговата майка – А. С. М. А.. Направено е възражение, че тъй като правото на закрила е субективно материално право, принадлежащо на конкретен правен субект, както и че съгласно чл. 73 от ЗУБ молбите за предоставяне на международна закрила се разглеждат от ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, то съвместното разглеждане на бежанските истории би било в нарушение на закона. Възразява се и че е налице пропуск на съда да обсъди фактите относно възможността за вътрешно разселване на чужденеца към Иракски Кюридстан, както и че съдът необосновано в мотивите си се е позовал на възрастта на чужденеца, който е пълнолетно лице, вкл. и към датата на регистрацията му в ДАБ. Направено е искане след отмяна на решението на АССГ за решаване на спора по същество чрез отхвърляне като неоснователна жалбата на Ю. С. Ю.. Ответната страна – Ю. С. Ю., представляван от адв. Г., оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа, че направените от касатора оплаквания са изведени от превратно тълкуване на мотивите на АССГ, тъй като установеното нарушение на производствените правила не е във връзка с разделното разглеждане на бежанските истории, а по отношение липсата на обсъждане на фактите и обстоятелствата от бежанската история на майката на чужденеца. Направено е искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне на обжалваното съдебно решение в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Според него решението на АССГ е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е отчел, че молителят и неговата майка не попадат в обхвата на "членове на семейство" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУТ, както и че не е анализирана възприетата в административния акт възможност за вътрешно разследване съобразно чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Според прокурора, следва да се приеме, че административният акт е законосъобразно издаден и поради тази причина административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено поради наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 1090/23.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11774/2016 г. по описа на АССГ, съдът по жалба на Ю. С. Ю., гражданин на Ирак, е отменил решение № 10909/3.11.2016 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано да бъде предоставен на чужденеца статут на бежанец и хуманитарен статут, като преписката е върната за ново разглеждане при съобразяване на мотивите към решението. За да постанови решението си, съдът е приел, че административният акт е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според съда, това нарушение се изразява в необсъждането от страна на органа на бежанската история на Ю. С. Ю. с оглед конкретните факти свързани с двумесечен плен и малтретирането на неговата майка от страна на представителите на Ислямска държава, при условие, че фактите и обстоятелствата, свързани с бежанската история на майката на чужденеца се включват в личната бежанска история на жалбоподателя и са мотив (причина) за напускането на Ирак. Тези съображения са изведени и при констатацията, че макар да не е бил задържан и да е имал проблеми с официалните власти, Ю. е напуснал града М. веднага след побой, нанесен му от представителите на контролиращата града организация Ислямска държава, респ. няма официална власт (полиция) на която да се оплаче за побоя си, и които представители са отвлекли, изтезавали и малтретирали нечовешки в продължение на два месеца неговата майка, поради което същата е получила статут на бежанец. Съдът е установил и пропуски при мотивирането на административното решение по отношение наличието на основанията по чл. 9, ал. 2 от ЗУБ във вр. с безсилието на официалните власти спрямо опасност от тежки посегателства за чужденеца, както и по отношение възможността за вътрешно разселване с оглед възрастта, роднинските връзка на молителя и отказът му да се присъедини към Ислямска държава. Преписката е върната и с указания за обсъждане дали не са налице и други причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставянето на статут предвид предоставения такъв на майката на чужденеца. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за постановяването на съдебното решение в нарушение на чл. 73 от ЗУБ. Съгласно посочения член, молбите за предоставяне на международна закрила се разглеждат от ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, като първо се извършва преценка за предоставяне на статут на бежанец. В случай че статут на бежанец не бъде предоставен, се разглежда необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. Основателно е прието от административния съд, че бежанската история на майката на чужденеца във връзка с която тя е получила бежански статут е относимо обстоятелство и към неговата молба, което обаче административният орган неправилно не е обсъдил и взел предвид при извършената от него преценка. Съгласно съображение 27 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, като общо правило членовете на семействата, поради самия факт на връзката си с бежанеца, рискуват да бъдат изложение на актове на преследване, които могат да представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. Видно от § 1а от ДР на Закона за убежището и бежанците разпоредбите на посочената директива в това число и съображенията, които ги обосновават са въведени със закона. Следователно, за административния орган е съществувало задължение да изследва положението на чужденеца и от гледна точка на връзката му с неговата майка и нейната бежанска история, във връзка с която й е признат бежански статут. Чужденецът е заявил ясно в хода на проведените с него интервюта, че поводът да напусне страната му на произход е, че майка му е имала нужда от него. Без съмнение преживяванията на чужденеца във връзка с посегателствата спрямо неговата майка са част от неговата бежанска история и са от значение за изводите относно личното му положение. Следва да се посочи, че противно на доводите на касатора, мотивите на АССГ не са насочени към провеждане на съвместно или съединено производство по молбите на сина и майката. Указанията на съда са ясно и недвусмислено насочени единствено към "съвместно" разглеждане на фактите и обстоятелствата от двете бежански истории. В касационната жалба е посочено, че правото на закрила е субективно материално право, принадлежащо на конкретен правен субект. Това твърдение касаторът прави в контекста на изложеното от него, че законосъобразно органът е разгледал отделно молбите за предоставяне на международна закрила на чужденеца и неговата майка. Ю. С. Ю. е пълнолетно лице и като такова не е член на семейството на неговата майка А. С. М. А. по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ. Това не означава обаче, че административният орган не следва да извърши преценка за наличието или не на "семеен живот" между майката и сина съобразно съдържанието на това понятие, изведено в практиката на Европейския съд по правата на човека при тълкуването на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Предоставянето на международна закрила е в приложното поле на правото на ЕС, поради което и на осн. чл. 51, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС /наричана за краткост по-долу Хартата/, разпоредбите от нея следва да се прилагат от държавите-членки, чрез съответните компетентни публични органи при преценка на молбите за предоставяне на такава международна закрила. Член 7 от Хартата гарантира правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата, както и на жилището и тайната на съобщенията. Още в преамбюла на Хартата е посочено, че тя потвърждава отново правата, които произтичат от общите за държавите-членки конституционни традиции и международни задължения, както и от ЕКЗПЧ. Също така в преамбюла е записано че при тълкуването на разпоредбите от Хартата ще се вземат предвид и разясненията, установени под ръководството на президиума на Конвента В разяснението на чл. 7 от посочените разяснения е записано, че правата, гарантирани в чл. 7, съответстват на правата, гарантирани от чл. 8 от ЕКПЧ, както и че в съответствие с чл. 52, параграф 3 това право има същия смисъл и обхват, както съответния член на ЕКПЧ. В понятието "семеен живот" в чл. 8 от ЕКПЧ, ЕСПЧ влага съдържание, което може и да не съответства на съдържанието на това понятие от националното право. Според практиката на ЕСПЧ от значение за наличието или не на "семеен живот" по смисъла на чл. 8 ЕКПЧ са фактическите взаимоотношения между лицата. Своето становище по този въпрос, ЕСПЧ е изразил и в решението по делото Ал-Нашиф срещу България, в което е посочил "Наличието или липсата на "семеен живот" е основно фактически въпрос, който зависи от реалното осъществяване на близки лични връзки. " В решението по делото "Маркс", ЕСПЧ приема, че "семеен живот" по смисъла на чл. 8 "... включва най-малкото връзките между близки роднини... ". В конкретния случай, биологичната връзка между Ю. С. Ю. и неговата майка-А. С. М. А. не се оспорва. Административният орган е следвало да прецени въз основа на информацията, с която е разполагал, дали между тези лица има действителна семейна ситуация. Релевантното обстоятелство по този въпрос е наличието на тясна фактическа връзка между лицата, която може да се установи, чрез преценка за наличието или не на финансова зависимост един от друг, наличието или не на обективната и субективна подкрепа помежду им и др. В поредица свои решения, вкл. и такива срещу България /пр. Манчева срещу България/ ЕСПЧ посочва "... ако основната цел на чл. 8 е да предпази личността от произволно вмешателство от страна на публичните органи, то той не се ограничава единствено с това да разпореди на държавата да се въздържа от подобно вмешателство: към този по-скоро отрицателен ангажимент могат да се добавят положителни задължения, присъщи на ефективната неприкосновеност на личния и семейния живот... ". В контекста на посоченото по-горе от практиката на ЕСПЧ и с оглед обстоятелството, че майката на чужденеца е с предоставен бежански статут по силата на решение № 11007/4.11.16 г. на ДАБ при МС (лист 94 от делото), административният орган, ако установи де факто "семеен живот" между чужденеца и неговата майка, и ако не са налице изключенията на чл. 8, параграф 2 ЕКПЧ, както и ако стигне до извода, че не са налице основанията за предоставяне на бежански статут, както и на основанията по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, следва да обсъди наличието на семейна връзка между чужденеца и неговата майка от гледна точка на хипотезата, предвидена в чл. 9, ал. 8 ЗУБ. По тези съображения, решението на Административен съд-София град следва да бъде оставено в сила като правилно. Воден от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,